Песните в албума:

1. What We Have Become
2. Beneath A Burning Sky
3. Stand As One And Fight For Glory
4. Remains Of The Day
5. Chapel Perilous
6. The Morning Aftermath
7. Poisoned Hearts
8. Withered And Torn
9. Resurrecting Hope
10. For Blasphemy We Bleed
11. The Reaper Waits
12. The Black Death

Mendeed
This War Will Last Forever
Година: 2006
Лейбъл: Rising Records
Държава: Англия
http://www.mendeed.co.uk

Когато прослушваме втория албум на Mendeed е добре като за начало да се абстрахираме от безобразно тъпата и леко смешна обложка. Добре ще е и ако не се впрегнем толкова заради заглавията на песните, носещи неподправения героичен дух на Manowar и половината хеви метъл групи днес. Предполагам и с текстовете е така.

Напоследък е хит бандите с рифове и сола да се определят като 'от вълната'. Съответно в пространството вече се въртят изрази като 'въпреки че са от вълната...'. Мисля, обаче, да споделя, че солата на Mendeed са една идея по-смислени от тези на Shadows Fall. Само на моменти обаче. Групата наскоро се отчете и с приличен кавър на The Thing That Should Not Be в трибюта към Master Of Puppets на Metallica, организиран от английското списание Kerrang!

Албумът започва с доволно епично келтско интро тип Lord Of The Dance. После от втората песен натам идват рифовете, солата, дерящия се вокал и определено стабилния барабанист, чиято запазена марка - добре озвучени набиващи двойни каси, радва с честото си присъствие. Другото характерно за Mendeed е, че ако чуеш някой откъслечен момент от музиката им може и да не разбереш къде се намираш - в смисъл, мелодичен дет ли слушаш, епични викинги ли ти пеят, траш ли някакъв да е избичил или пък метълкор набивки да ти навяват асоциации със счупени носове. Безспорен е и фактът, че има чисти хеви метъл пасажи а ла Helloween и Hammerfall.

Като по-открояващи се моменти от отделните песни можем да отличим смешния припев на Stand For One Fight For Glory, хубавия припев на Withered And Torn, съдържащ чисти вокали, както и сигурно интересната идея за кратко в Resurrecting Hope да се включат неразпознаваеми вокали, прекарани през 100 ефекта. For Blasphemy We Bleed пък започва с мъжествени вокали и оркестрални струнни включвания. Но така не можем да продължаваме дълго, защото като цяло албумът навява постоянно чувство за deja vu (сиреч 'вече слушано') и загатва за липса на размах в творческите идеи.

This War Will Last Forever завършва подобно на началото си. Автентичната епична атмосфера като от Последния Мохикан ни изпраща под формата на аутро, 'скрито' след последната песен.

Напомня на: Shadows Fall, Amon Amarth, Trivium

Оценка: