Песните в албума:
1. Drove Through Ghosts Тo Get Here2. Await Rescue
3. 23kid
4. Welcome To The Times
5. Mean Low Water
6. Climbing On Roofs
7. The Big Afraid
8. 65 Doesn't Understand You
9. Radio Protector
65daysofstatic
One Time For All Time
Година: 2005
Лейбъл: Monotreme Records
Държава: Англия
http://www.65daysofstatic.com
One Time For All Time
Година: 2005
Лейбъл: Monotreme Records
Държава: Англия
http://www.65daysofstatic.com
Няма нищо по-приятно и изпълващо от това да бъдеш връхлетян от неподозиран потенциал и креативност, които без редупреждение да взривят цялата ти представа за иновативен саунд. Някои хора за това живеят. 
Всичко при 65daysofstatic започва от желанието им да създават достъпна музика от една доста "неблагоприятна", алтернативна позиция. В този случай "65 дни на пълен застой" изглежда е пълната противоположност на това, което ни очаква. Междинното положение между "да бъдеш" и "да не бъдеш", пълната парализация, точно това състояние са се наели да озвучат 65daysofstatic.
Основна предпоставка за евентуално заинтригуваните е неограничената откритост към експеримента. В противен случай ще бъдете стреснати още след образното и насочващо описание, дадено от лейбъла им - "луди drum'n'glitch-beats засрещат китарни талази". Ако направим справка с речника, то glitch е английският израз за краткотраен, смущаващ импулс, ами пасва си.
Началото е поставено през 2001 в Шефилд, от една шайка от страстно вманиачени в музиката пичове - Paul Wolinski (китари, програминг) и Joe Shrewsbury (Joe Fro) (китари), останалите членове на групата идват и си отиват, докато накрая са намерени достойни попълнения - Simon Wright (бас) и Robb Jonez (барабани). Добре е, когато групи като 65daysofstatic, въпреки изгледите никога да не са в състояние да печелят пари с музиката си, продължават да се развиват и ето че по-малко от една година след посрещнатия с подобаваща екзалтация в средите на ценители (
) дебют The Fall Of Math, представят нов гигант - One Time For All Time. Пост рок парчета anno 2006 не е задължително да се разспростират на повече от 20 минути, за да впечатляват с наситеност от идеи. Конвенционалните представи тук безжалостно са потъпкани от издухващи нойз кулминации, подплатени с бесни drum'n'bass и sampling колажи. Нищо чудно, че тези приблизително 37 минути създават впечатление за саундтрак - само че настроението във филма прескача непрекъснато, от доста мрачния поглед към бъдещето до студения сценарий на пълно унищожение.
С откриващите минути на We Drove Through Ghosts To Get Here и първите крачки към необятното все още не е съвсем ясно какво очаква слушателя по-нататък. Последвалото Await Rescue вече задава отчетливо прогресивната сила на 65dos. Ушевадната интензивност на необикновените музикални и технически умения на групата се разкрива с един безкомпромисен залп, преливащите се електронни оркестралии, неочаквано включващите се пиано пасажи, сътворените несъизмерими саундскейпс, които се явяват предизвикателства за досега известните подобни стремежи. Невъзможно е да не бъдете премачкани от мощните китарни рифове и прецизната и солидна ритъм секция, които те сграбчват и свиват вътрешностите ти, докато си принуден да изплуваш за въздух. Човек губи ума и дума от моменталната безпомощност и пълното разтваряне в звуците.
One Time For All Time е заливащото усещане за объркване, хаос, гняв и изтощение. И разбира се музикалното описание на емоции, за които все още не са намерени думи.
Всичко при 65daysofstatic започва от желанието им да създават достъпна музика от една доста "неблагоприятна", алтернативна позиция. В този случай "65 дни на пълен застой" изглежда е пълната противоположност на това, което ни очаква. Междинното положение между "да бъдеш" и "да не бъдеш", пълната парализация, точно това състояние са се наели да озвучат 65daysofstatic.
Основна предпоставка за евентуално заинтригуваните е неограничената откритост към експеримента. В противен случай ще бъдете стреснати още след образното и насочващо описание, дадено от лейбъла им - "луди drum'n'glitch-beats засрещат китарни талази". Ако направим справка с речника, то glitch е английският израз за краткотраен, смущаващ импулс, ами пасва си.
Началото е поставено през 2001 в Шефилд, от една шайка от страстно вманиачени в музиката пичове - Paul Wolinski (китари, програминг) и Joe Shrewsbury (Joe Fro) (китари), останалите членове на групата идват и си отиват, докато накрая са намерени достойни попълнения - Simon Wright (бас) и Robb Jonez (барабани). Добре е, когато групи като 65daysofstatic, въпреки изгледите никога да не са в състояние да печелят пари с музиката си, продължават да се развиват и ето че по-малко от една година след посрещнатия с подобаваща екзалтация в средите на ценители (
) дебют The Fall Of Math, представят нов гигант - One Time For All Time. Пост рок парчета anno 2006 не е задължително да се разспростират на повече от 20 минути, за да впечатляват с наситеност от идеи. Конвенционалните представи тук безжалостно са потъпкани от издухващи нойз кулминации, подплатени с бесни drum'n'bass и sampling колажи. Нищо чудно, че тези приблизително 37 минути създават впечатление за саундтрак - само че настроението във филма прескача непрекъснато, от доста мрачния поглед към бъдещето до студения сценарий на пълно унищожение.
С откриващите минути на We Drove Through Ghosts To Get Here и първите крачки към необятното все още не е съвсем ясно какво очаква слушателя по-нататък. Последвалото Await Rescue вече задава отчетливо прогресивната сила на 65dos. Ушевадната интензивност на необикновените музикални и технически умения на групата се разкрива с един безкомпромисен залп, преливащите се електронни оркестралии, неочаквано включващите се пиано пасажи, сътворените несъизмерими саундскейпс, които се явяват предизвикателства за досега известните подобни стремежи. Невъзможно е да не бъдете премачкани от мощните китарни рифове и прецизната и солидна ритъм секция, които те сграбчват и свиват вътрешностите ти, докато си принуден да изплуваш за въздух. Човек губи ума и дума от моменталната безпомощност и пълното разтваряне в звуците.
One Time For All Time е заливащото усещане за объркване, хаос, гняв и изтощение. И разбира се музикалното описание на емоции, за които все още не са намерени думи.
Напомня на: Slint, старите Dredg, Godspeed You! Black Emperor, Mogwai на LSD
Оценка: 
коментари [13]
Коментари по албума 452 2
Включване / Регистрация