Песните в албума:
1. Where Is The Future2. It Is Us
3. I Saw The Light
4. Endless Yesterday
5. Empty Shells
6. Hard On For War
7. A Brief Celebration Of Indifference
8. Let's Drop In
9. On The Move
10. In Search Of
11. Blindspots
На пръсти се броят оцелелите групи от феноменалната сиатълска вълна. Някои никога не успяха да пробият, а колцината банди имащи някакъв комерсиален успех вече не съществуват по една или друга причина. Едни от малкото оцелели са Mudhoney - истински ветерани, легенди и идеолози на гръндж движението, без да имат популярността на Nirvana или Pearl Jam, те вече две десетилетия създават своята уникална и неподправена музика.
Ако някой обърне повече внимание на творчеството на Mudhoney ще забележи прогрес през годините. От суровия и грапав звук на първите им два албума, през по-изчистения гаражен рок на My Brother The Cow до експериментаторския Since We've Become Transculent, те остават верни на себе си и на стила си, без да се поддават на преходни влияния.
Всъщност Under A Billion Suns звучи като естествено продължение на Since We've Become Transculent. Но докато във втория е наблегнато на определено нестандартно звучене, новият албум е някак си по-праволинеен, с повече класически Mudhoney черти. Това е вторият албум на групата със заменилия Matt Lukin басист Guy Maddison. Няма други промени. Гласът на Mark Arm си е все същият познат уличен вой, който е и винаги ще бъде незаменима част от уникалния саунд на четворката. Китарите на Steve Turner са все така мръснишки и стържещи, а барабаните на Dan Peters са както винаги на ниво. Интересно е засиленото подчертаване на брас секцията, не толкова ясно изразена в предишния албум. Доста добре вплетена е например в една от най-силните според мен песни в албума Let's Drop In. Личните ми фаворити са тежката блусарщина I Saw The Light, философската Endless Yesterday, лудото инструменталче Brief Celebration Of Indifference, всъщност както съм тръгнал сигурно ще изброя всички песни, затова спирам дотук.
В заключение мога да кажа,че има още хляб в Mudhoney. Дълго време чаках Under A Billion Suns, но не останах разочарован. Не са много групите останали верни на себе си толкова много години. Респект и уважение за Mudhoney.
Ако някой обърне повече внимание на творчеството на Mudhoney ще забележи прогрес през годините. От суровия и грапав звук на първите им два албума, през по-изчистения гаражен рок на My Brother The Cow до експериментаторския Since We've Become Transculent, те остават верни на себе си и на стила си, без да се поддават на преходни влияния.
Всъщност Under A Billion Suns звучи като естествено продължение на Since We've Become Transculent. Но докато във втория е наблегнато на определено нестандартно звучене, новият албум е някак си по-праволинеен, с повече класически Mudhoney черти. Това е вторият албум на групата със заменилия Matt Lukin басист Guy Maddison. Няма други промени. Гласът на Mark Arm си е все същият познат уличен вой, който е и винаги ще бъде незаменима част от уникалния саунд на четворката. Китарите на Steve Turner са все така мръснишки и стържещи, а барабаните на Dan Peters са както винаги на ниво. Интересно е засиленото подчертаване на брас секцията, не толкова ясно изразена в предишния албум. Доста добре вплетена е например в една от най-силните според мен песни в албума Let's Drop In. Личните ми фаворити са тежката блусарщина I Saw The Light, философската Endless Yesterday, лудото инструменталче Brief Celebration Of Indifference, всъщност както съм тръгнал сигурно ще изброя всички песни, затова спирам дотук.
В заключение мога да кажа,че има още хляб в Mudhoney. Дълго време чаках Under A Billion Suns, но не останах разочарован. Не са много групите останали верни на себе си толкова много години. Респект и уважение за Mudhoney.
Напомня на: Mudhoney, Green River
Оценка: 
коментари [1]
Коментари по албума 449 2
Включване / Регистрация