Песните в албума:
1. Тъга / Sorrow2. Вспомняй / Remember
3. Там, Където Сърцето Гори / Where The Heart Burns
4. Крушение / Wreck
Vrani Volosa
Where The Heart Burns
Година: 2005
Лейбъл: Arma (Corvus Records)
Държава: България
http://www.vranivolosa.com
Where The Heart Burns
Година: 2005
Лейбъл: Arma (Corvus Records)
Държава: България
http://www.vranivolosa.com
Впечатляваща концепция и интригуваща идея - това успява да установи човек още от първия хвърлен поглед върху дебютния албум на бургазлиите Vrani Volosa, излезнал на пазара под формата на стилен и изчистен digipack. Би трябвало да се отчете факта, че Where The Heart Burns в никакъв случай не е дело на музиканти, на които тепърва ще им е необходимо да се утвърждават. Групата не остана подмината от интензивните водовъртежи на действащи лица от бургаската сцена и на този етап зад името Vrani Volosa откриваме Христо и Александър (псевдонимите в този зин не са на почит 
). За протокола няма да е зле да се отбележи, че три от парчетата, а имено Тъга, Вспомняй и Крушение, бяха издадени като EP със заглавие Vedi. И тъй като на него кой знае защо не отделихме подобаващо внимание тук, сега е крайно време. Към споменатите парчета сега е добавен едноимения колос Where The Heart Burns. Но всичко по реда си.
Откриващото Тъга / Sorrow нажежава с импровизирания интро-момент и подобаващ олд скуул привкус. Това усещане се запазва в продължение на целите приблизително девет минути. Специално внимание заслужават злокобните и мрачни ревове на Атанас, които някак още от самото начало се сливат с цялата картина и е трудно да си представи човек по-подходящ водещ "глас", разказващ за безчетни паметни декади. Рифовете грабват, нанизани са наистина майсторски един след друг. Тук и там има бегли лирични отклонения, които нававят приятни спомени за нещо познато и любимо ("somehow I don't mind being gone..."
). Завършващият пасаж се разразява като буря и дейсвително помита преди да премине в неравноделно аутро. Вспомняй / Remember започва от раз, и точно тук е момента да се отбележи колко прекрасно всъщност е да слушаш живи барабани, когато става дума за емоционално високо зареден паган (и всъщност много повече). Нечовешкото дране на Атанас се сменя с впечатляващи, юнашки подвиквания (+ Христо и Боби). Цялата композиция е пропита от меланхолична мъгла, гъста и тежка, която вместо да отпусне хватката си, с развитието на парчето те сграбчва още по-силно за гърлото - забавянето на темпото, кънтящия бас. И ето Там, Където Сърцето Гори / Where The Heart Burns, парчето с текст на български в албума. Когато за първи път си го пуснах, останах искрено поразена от въвеждащия момент, толкова мрачна и тягостна атмосфера създава, живите рифове, угнетяващата епичност ("Листата падат и пак се сменят, ний вдигаме взгляд; Пламъци невиждани в сърцата горят"). Това парче показва, че тепърва ще имаме възможност да открием многопластовата креативност на Vrani Volosa - впечатляващи комплексни аранжименти спират дъха тук. Крушение / Wreck - като че ли фаворита ми, съчетава адски добре пленяващи чисти вокали с рязкостта и суровостта на вече споменатите откроили се блек ревове. Парчето е подплатено с интензивна градация, разгръщаща се през цялото време и обхващаща наистина добро китарно соло и класическа, но точно на мястото си, смяна на темпото. Определено се надявам да чуем повече от чистите вокали на Христо в следващия албум, а и в тази насока превъплатени идеи.
Впечатлена съм от искрената отдаденост на групата и разбира се от постигнатия резултат. Vrani Volosa са отново разпаления огън на доскоро някак губещата се индивидуалност на българските групи, претендиращи да се наричат блек и паган. Те определно създават саунд, който вече е станал тяхна отличителна черта. Поздравления!
Вера
Сега ще разгледаме едно родно блек метъл издание. Ама издание, както си му е редът. Измислено и записано там, дет се произвежда оная бургаската бира, дет оценяваме тука албумите с нейните капачки. Града на като че ли най-успешните родни блекове - Korozy. Тука обаче ще говорим за Vrani Volosa. Името означава 'черни коси'. Албумът, както обикновено за нашите ширини се пада дебютен и за 40 минути ни изсвирва 4 песни. Всяка песен е с по две заглавия - едното на български, другото на английски. За удобство по-надолу ще използваме българските обозначения. Така, преминаваме към доказателството.
Най-общо може да охарактеризираме стилът на Vrani Volosa като мелодичен блек метъл, но без клавири. Както го правиха майсторите едно време. Ся не я знам църквата в Бургас как е, ма май не съм чувал да се е запалила. Това е добре. Темпото в песните най-често е забързано ама си има и средните темпа. Дискът дето принципно се закупува от родните магазини е digipack формат. Tам с пластмасите, картоните и текстовете. Артуъркът е почти изцяло изрисуван на ръка от Corvus Records (или по-конкретно от подразделението Arma Records). Но и ти, и аз знаем кои са шефове - и зад двата лейбъла седят едни и същи хора.
Там и медальончета на групата се продават в специални издания на албума.
Сега обаче, стъпка по стъпка ще развием въпросите от конспекта. Стъпките са четири. Започваме с тъжната стъпка - Тъга. Песента започва постепенно, после продължава бързо, а после има и средно, а на моменти има и бавно. Въобще разнообразие, но в рамките на блека. Всичко това казано в добрия смисъл, нали, да не стане някакво недоразумение.
Вспомняй е като една епична битка. Има и едни по-груби вокали в нея, както и едни надъхващи напеви. Война ве, знаете как е. Мелодична част и тука има, може би тогава предводителя на едната армия търси предводителя на другатa армия за решителна битка. Ама бая го търси, към пет минути. То така и свършва песента, де. Май не е точно така, както си го мисля... Абе най-добре Vran да обясни какво точно става. 
Там, Където Сърцето Гори. Тука вече си говорим за петнайсет минути музика. Най-добрата композиция (тука употребата на 'песен' би звучала малко принизяващо), текст на български и то много добър, аранжимент - прекрасен, припев - епичен до припадък. И се чудя сега дали ще е пресилено ако кажа, че това е една от най-добрите родни блек композиции... Ми няма да е пресилено. Като че бая сърце е вложено е нейното създаване.
Крушение си е от едно време. Хубавичка така, задъхана песен, дето пак малко епична си пада. А вокалите - чисти. Става дума за буря в морето и кораб, както си му е реда - морска му работа.
Не коментирам сега, коя песен, от кога е и такива неща, щото и такива нападки съм чувал. Не съм достатъчно запознат, единствено Крушение съм я чувал преди това. Само ще отбележа, че дори и само заради едноименната песен и заради хубавото оформление този диск си заслужава да се купи. А другото, което е за отбелязване е, че в Бургас родният блек метъл продължава да диша.
Симеон
). За протокола няма да е зле да се отбележи, че три от парчетата, а имено Тъга, Вспомняй и Крушение, бяха издадени като EP със заглавие Vedi. И тъй като на него кой знае защо не отделихме подобаващо внимание тук, сега е крайно време. Към споменатите парчета сега е добавен едноимения колос Where The Heart Burns. Но всичко по реда си.
Откриващото Тъга / Sorrow нажежава с импровизирания интро-момент и подобаващ олд скуул привкус. Това усещане се запазва в продължение на целите приблизително девет минути. Специално внимание заслужават злокобните и мрачни ревове на Атанас, които някак още от самото начало се сливат с цялата картина и е трудно да си представи човек по-подходящ водещ "глас", разказващ за безчетни паметни декади. Рифовете грабват, нанизани са наистина майсторски един след друг. Тук и там има бегли лирични отклонения, които нававят приятни спомени за нещо познато и любимо ("somehow I don't mind being gone..."
). Завършващият пасаж се разразява като буря и дейсвително помита преди да премине в неравноделно аутро. Вспомняй / Remember започва от раз, и точно тук е момента да се отбележи колко прекрасно всъщност е да слушаш живи барабани, когато става дума за емоционално високо зареден паган (и всъщност много повече). Нечовешкото дране на Атанас се сменя с впечатляващи, юнашки подвиквания (+ Христо и Боби). Цялата композиция е пропита от меланхолична мъгла, гъста и тежка, която вместо да отпусне хватката си, с развитието на парчето те сграбчва още по-силно за гърлото - забавянето на темпото, кънтящия бас. И ето Там, Където Сърцето Гори / Where The Heart Burns, парчето с текст на български в албума. Когато за първи път си го пуснах, останах искрено поразена от въвеждащия момент, толкова мрачна и тягостна атмосфера създава, живите рифове, угнетяващата епичност ("Листата падат и пак се сменят, ний вдигаме взгляд; Пламъци невиждани в сърцата горят"). Това парче показва, че тепърва ще имаме възможност да открием многопластовата креативност на Vrani Volosa - впечатляващи комплексни аранжименти спират дъха тук. Крушение / Wreck - като че ли фаворита ми, съчетава адски добре пленяващи чисти вокали с рязкостта и суровостта на вече споменатите откроили се блек ревове. Парчето е подплатено с интензивна градация, разгръщаща се през цялото време и обхващаща наистина добро китарно соло и класическа, но точно на мястото си, смяна на темпото. Определено се надявам да чуем повече от чистите вокали на Христо в следващия албум, а и в тази насока превъплатени идеи.
Впечатлена съм от искрената отдаденост на групата и разбира се от постигнатия резултат. Vrani Volosa са отново разпаления огън на доскоро някак губещата се индивидуалност на българските групи, претендиращи да се наричат блек и паган. Те определно създават саунд, който вече е станал тяхна отличителна черта. Поздравления!
Вера
Сега ще разгледаме едно родно блек метъл издание. Ама издание, както си му е редът. Измислено и записано там, дет се произвежда оная бургаската бира, дет оценяваме тука албумите с нейните капачки.
Града на като че ли най-успешните родни блекове - Korozy. Тука обаче ще говорим за Vrani Volosa. Името означава 'черни коси'. Албумът, както обикновено за нашите ширини се пада дебютен и за 40 минути ни изсвирва 4 песни. Всяка песен е с по две заглавия - едното на български, другото на английски. За удобство по-надолу ще използваме българските обозначения. Така, преминаваме към доказателството.
Най-общо може да охарактеризираме стилът на Vrani Volosa като мелодичен блек метъл, но без клавири. Както го правиха майсторите едно време. Ся не я знам църквата в Бургас как е, ма май не съм чувал да се е запалила. Това е добре. Темпото в песните най-често е забързано ама си има и средните темпа. Дискът дето принципно се закупува от родните магазини е digipack формат. Tам с пластмасите, картоните и текстовете. Артуъркът е почти изцяло изрисуван на ръка от Corvus Records (или по-конкретно от подразделението Arma Records). Но и ти, и аз знаем кои са шефове - и зад двата лейбъла седят едни и същи хора.
Там и медальончета на групата се продават в специални издания на албума.
Сега обаче, стъпка по стъпка ще развием въпросите от конспекта. Стъпките са четири. Започваме с тъжната стъпка - Тъга. Песента започва постепенно, после продължава бързо, а после има и средно, а на моменти има и бавно. Въобще разнообразие, но в рамките на блека. Всичко това казано в добрия смисъл, нали, да не стане някакво недоразумение.
Вспомняй е като една епична битка. Има и едни по-груби вокали в нея, както и едни надъхващи напеви. Война ве, знаете как е.
Мелодична част и тука има, може би тогава предводителя на едната армия търси предводителя на другатa армия за решителна битка. Ама бая го търси, към пет минути. То така и свършва песента, де. Май не е точно така, както си го мисля... Абе най-добре Vran да обясни какво точно става.
Там, Където Сърцето Гори. Тука вече си говорим за петнайсет минути музика. Най-добрата композиция (тука употребата на 'песен' би звучала малко принизяващо
), текст на български и то много добър, аранжимент - прекрасен, припев - епичен до припадък. И се чудя сега дали ще е пресилено ако кажа, че това е една от най-добрите родни блек композиции... Ми няма да е пресилено. Като че бая сърце е вложено е нейното създаване.
Крушение си е от едно време. Хубавичка така, задъхана песен, дето пак малко епична си пада. А вокалите - чисти. Става дума за буря в морето и кораб, както си му е реда - морска му работа.
Не коментирам сега, коя песен, от кога е и такива неща, щото и такива нападки съм чувал. Не съм достатъчно запознат, единствено Крушение съм я чувал преди това. Само ще отбележа, че дори и само заради едноименната песен и заради хубавото оформление този диск си заслужава да се купи. А другото, което е за отбелязване е, че в Бургас родният блек метъл продължава да диша.
Симеон
Напомня на: Enslaved, Borknagar, Dark Inversion, Windir, Satyricon
Оценка: 
коментари [14]
Коментари по албума 443 2
Включване / Регистрация