Песните в албума:
1. Wings Of Rage2. Iron Head
3. Metal Messiah
4. Wirhlwind Of Doom
5. Savage Prophecy
6. Fate Of Fire
7. Stand As A King
8. Brotherhood Of The Brave
9. Alone In The Dark
10. Mind Machine
11. Ice Cold Arion
12. Break The Spell
13. Gates Of Cybertron (Bonus track)
14. Odins Call (Bonus Track)
За тези, които са запознати с предишните два албума на датския квинтет, Revengе изобщо няма да бъде голяма изненада. Новото произведение на Iron Fire твърдо следва дирите на своя наистина чудесен предшественик On the Edge, който предизвика един куп положителни отзиви в металните среди много бързо след появата си на бял свят през 2001 г. Още по-бързо обаче албумът и групата отново бяха забравени за цяла петилетка, което хич, ама хич не беше справедливо. Така че Iron Fire решиха да „отмъстят” за това небрежно отношение, от страна на критиката, и да напомнят за себе си като издадат On the Edge отново, само че под друго заглавие и с леко попроменени лирики и названия на парчетата (последното, разбира се, е по-скоро саркастична забележка, отколкото реален факт 
).
Revenge е чисто новият студиен албум на симпатягите от Iron Fire. Музиката в него обаче, при все, че звучи доста добре за стила, повтаря почти напълно не само предишните неща на Iron Fire, но и тези на Iron Maiden, Manowar и Running Wild например. Може би някой голобрад, тепърва прохождащ фен на хеви метъла, би изпаднал в луд възторг от величавия и пропит с привиден патос стил на датската петорка, което естествено до голяма степен е похвално, все пак нужно е да се печелят и нови поклонници за каузата на тази музика, а директното внушение е един от начините за това.
Истината обаче е, че малцина ще се тези, които ще се докоснат до хеви метъла благодарение точно на Iron Fire. И ако погледнем на нещата по този начин, можем съвсем не без основание да отбележим, че музиката в Revengе е меко казано банална и безсъдържателна, което пък я прави доста непривлекателна дори и за закоравелите пауъряги.
Все пак въпреки всичките си видими недостатъци, въпреки инертната и клиширана атмосфера, която обгръща слушателя, въпреки безупречното доказателство, което Revenge ни предоставя за това, че "оригиналност", както се оказва напоследък, е мръсна дума в пауър метъла, момчетата от Iron Fire все пак си имат свой собствен, макар и доста блед и трудно доловим живец, който би могъл да разгърне скритите резерви на бандата и да ги издигне до по-добри висини. Точно това ме накара все пак да бъда оптимист за бъдещето на Iron Fire, защото вътрешно нещо ми подсказва, че те все пак рано или късно ще направят своя пробив и ще бъдат запомнени, този път за повече от петилетка. А дали ще можем един ден да кажем в някоя реклама: „Поздравяваме датчаните за Андерсен и Iron Fire” ?
Е, чак дотам едва ли
).
Revenge е чисто новият студиен албум на симпатягите от Iron Fire. Музиката в него обаче, при все, че звучи доста добре за стила, повтаря почти напълно не само предишните неща на Iron Fire, но и тези на Iron Maiden, Manowar и Running Wild например. Може би някой голобрад, тепърва прохождащ фен на хеви метъла, би изпаднал в луд възторг от величавия и пропит с привиден патос стил на датската петорка, което естествено до голяма степен е похвално, все пак нужно е да се печелят и нови поклонници за каузата на тази музика, а директното внушение е един от начините за това.
Истината обаче е, че малцина ще се тези, които ще се докоснат до хеви метъла благодарение точно на Iron Fire. И ако погледнем на нещата по този начин, можем съвсем не без основание да отбележим, че музиката в Revengе е меко казано банална и безсъдържателна, което пък я прави доста непривлекателна дори и за закоравелите пауъряги.
Все пак въпреки всичките си видими недостатъци, въпреки инертната и клиширана атмосфера, която обгръща слушателя, въпреки безупречното доказателство, което Revenge ни предоставя за това, че "оригиналност", както се оказва напоследък, е мръсна дума в пауър метъла, момчетата от Iron Fire все пак си имат свой собствен, макар и доста блед и трудно доловим живец, който би могъл да разгърне скритите резерви на бандата и да ги издигне до по-добри висини. Точно това ме накара все пак да бъда оптимист за бъдещето на Iron Fire, защото вътрешно нещо ми подсказва, че те все пак рано или късно ще направят своя пробив и ще бъдат запомнени, този път за повече от петилетка. А дали ще можем един ден да кажем в някоя реклама: „Поздравяваме датчаните за Андерсен и Iron Fire” ?
Е, чак дотам едва ли
Напомня на: Judas Priest, Iron Maiden, Helloween, Running Wild, Manowar
Оценка: 
коментари [2]
Коментари по албума 440 2
Включване / Регистрация