Песните в албума:

1. The Saint
2. Immortal
3. Low Price
4. Master Race
5. Fire Of Madness
6. The Funeral
7. I Can Lead You
8. Inside Me
9. The Pool
part I: Reflection
part II: The Sword
part III: Bequest
10. To The Bottom
Искам да започна това ревю така: Eerie е българска банда! Не е случайно! Защото, ако не бях прочел прес инфото, сигурно никога нямаше да се усетя. Eerie стартира своето съществуване през 2003г., а участници в делото са двама бивши членове на прекрасните плевенски дуумаджии Mortal Remains - Мишо Михайлов и Емо Манчевски. Под името Eerie двамата успяват да запишат демо, което привлича вниманието на Brutallica Records, а известно време по-късно е записан и издаден дългосвирещият дебют Hollow Stare.

Най-общо казано в Eerie са съчетани традициите на стария дуум/дет и свободния взор на авангардната театрална музика към едни нови звукови измерения. Откриващото парче The Saint леко и постепенно открехва портите на един нов свят посредством загадъчна интродукция, в която са вплетени атмосферични и етно мотиви. Под звуците на цитрата се носи мантра, сякаш за да отвори небесата и за да ни срещне с нещо извън всякаква измеримост. Гласът на Емо влиза здраво с китарата и прогърмява Say your name before God, may he remember it!. Силно и величествено!!! Редуват се тежки рифове и китарни хармонии, които мачкат хедбенгърските тела. В Immortal и Low Price линията е продължена, като тук забелязваме по-сериозно наклоняване на везните към дет метъл, но не и за сметка на качеството на идеите - прекрасни мелодични пасажи и величествени чисти китари балансират спрямо агресията. Прави впечатление, че с преполовяването на албума сякаш навлизаме в ново музикално измерение - темпото е забавено, парчетата звучат адски мрачни заради минорните настроения, с които са пропити. Тук веднага ми се набива в главата The Funeral - може би най-доброто парче в албума. Разложени акорди, преплетени с мрачна мелодия ни въвеждат в среднотемпова композиция, в която агресията отново е туширана от вплетката на меланхоличен китарен релакс с монотонен бийт и обсебващи клавири, а пасажът на латински, който Емо нашепва, е изпълнен с универсален мир и хармония. Прекрасно!

Звученето в Hollow Stare е на много добро ниво. Балансът между отделните инструменти и вокалите е налице. Китарите са ниско настроени, а звученето им в по-тежките пасажи леко ми напомня на Akercocke. Това, че Eerie са използвали дръм-машина, изобщо не се е отразило на качеството на албума - аз лично дори намирам, че е повлияло положително на фона цялостната авангардна концепция на бандата.

Като най-добри парчета бих посочил The Saint, Immortal, Master Race, The Funeral, I Can Lead You и The Pool. Горещо препоръчвам да чуете този албум, защото по моему добавя ново разклонение в родословното дърво на българската метъл музика, бидейки толкова уникален и модерен същевременно.
Напомня на: Paradise Lost, Akercocke
Оценка: 12345
коментари [5] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Като пафкаш, не ставаш тъп - само го осъзнаваш, ако си такъв.
Корка