Песните в албума:
1. Twisted Transistor2. Politics
3. Hypocrites
4. Souvenir
5. 10 Or A 2-Way
6. Throw Me Away
7. Love Song
8. Open Up
9. Coming Undone
10. Getting Off
11. Liar
12. For No One
13. Seen It All
14. Tearjerker
Не се нуждаех от много прослушвания за да сложа See You On The Other Side на еднакъв пиедестал с Untouchables или с неповторимия размазващ едноименен дебют. Korn пак не чупят стойки или да са поизменили маниера си на свирене, но от Untouchables нагоре, лично за мен, станаха доста по-непредсказуеми в композиционно отношение и по-неуправляеми в своите вътрешни пориви. А сякаш и яростта намаля, докато болката стана по-голяма. Още в началото прави впечатление, че албумът е много мислен и барнат. И като композиции, и като звук... А това - комбинирано с вдъхновение в настоящия момент – може да доведе до нещо наистина Голямо. Така се е и получило. Коrn не са станали индъстриъл, но се възползват от услугите му за да начертаят толкова важните и тънки щрихи в цялостната картина. Иначе See You On The Other Side е обречен на упреци. Ревовете на Jonathan Davis са станали още по-епизодични, но човекът определено прави страшни партии и се развива като пeвец (Throw Me Away, Tearjerker), сякаш е опознал гласа си повече отпреди. Китарите са дръпнати по-назад, но там където има нужда Мunky върши работа за двама. Аз съм вече от другата страна с Коrn – успех на Head с религиозните начинания.
Румен
Ще започна този преглед с това какво може да види една напушена (тогава уж само пийнала
) глава в обложката на новия албум на Korn.
После едно лице добави много сполучливо:
Правата над горното изказване естествено се държат от Про-Рок, да споменем.
И вече по сериозно, да не се обиди някой.
Първият ви досег със седмия албум на Korn може да е бил въпросната обложка, може да е бил някъв winamp с някви mp3-ки, може да са били двете песни, изсвирени наживо на концерта на 8 септември, а може и да е бил любопитния клип към пилотния сингъл от албума - Twisted Transistor. Там едни черни се правят на Korn във всякакви абсурдно комични ситуации, а самия клип е изграден като един кратък накъсан филм за 'групата'. Самите Korn също се появяват в клипа като продуценти. Става ясно, че '... this song ain't about no bootie, it's 'bout transistors'. Уффф, дълго ще излезе тва ревю май.
Та мисълта ми е, кеф ли е така през една година две от любимите ти групи да издадат албум, и двата албума да изкефят максимално. Кеф ше да е.
За пръв път чух целия албум у нас с Румбата от едни mp3-ки. После отидохме още по-далчеч от закона... И на едно слушане албума замина. И ми стана ясно, че тоя албум е голям филм. Няма скучно при него. В началото впечатление прави, че See You On The Other Side е много прецизно и добре барнат до най малкия детайл, звукът е кристален и полиран. В това отношение много напомня на Untouchables. Вобще и като внушение е много по близък до него, отколкото до предния Take A Look In Thr Mirror. На това Ники сигурно ще се изкефи. 
За филма сега колкото мога по накратко. След шум от викове на тълпа почва сингъла Twisted Transistor. Много игрив, закачлив и алтернативен. Колкото и подобно да ми изглежда на Here To Stay, толкова си е и различен. Дава обаче малко подвеждаща представа за целия филм. Пеливаме в Politics, където стилът е съвременен Korn, а Hypocrities е втората нова песен, която групата изпълни в София. Насечени рифове, а припевът просто е създаден да бъде разбивка по концерти. Точно преди припева има едни вокали, дето звучали като брас секция, изпълнена вокално. Ся, за това сигурно доста трева трябва, ма наистина има нещо такова. Souvenir (Souveneir Of Sadness щеше да се казва в началото албума), е с малко мелодичен припев. Барабаните тука са разчупени като на Nine Inch Nails, а любимият ми момент е когато Munky избива онова изпищялото соло дето като че е само от няколко тона. 10 Or A 2-Way - Много яка песен, която в началото мислих за леко тъпа. Разчупени и туптящи барабани, Jonathan влачи някви вокали, почти рапира, а на припева плътна рифова стена. Такстът на песента си е направо порно, а това ме подсеща, че Jonathan щеше да се пробва като режисьор на порно филми. 
Преди да започне Throw Me Away чуваме познатата гайда, а някой лежи, диша през тръби и сърцето му бие. Може би е в спешно отделение. А самата Throw Me Away започва с електронни звуци и музикална картина като от психо филм. Тука беше и доколкото помня мотива дето ми заприлича на My Dying Bride при първото слушане. Love Song - отново прекрасна песен, отново моменти, които напомнят на Nine Inch Nails, а накрая песента избухва докато David Silveria издивява зад барабаните, после като от някой параклис се обажда ангелогласния Jonathan, a за капак и някакво наслагано баене. Що песента се казва Love Song обаче не можах да разбера... Чистия Ninе Inch Nails обаче е при Open Up, a припева там е божествен, a като почнат и ония м-кания става вече ангелско направо. Поредната луда интерлюдия, за да преминем в психарското начало на Coming Undone. Сякаш сме в прокажена утроба докато не зазвучава песента, цялата в един ритъм държан като че ли от пляскащи ръце. Liar - текстът е брутален, връща първите албуми като усещане... Барабар с мръщолевенето на Jonathan заедно с една модерна звукова картина, а на припева целия стадион скача задружно. For No One - Траш!!! Охааа, луда песен. Seen It All - Много трогващ финал, за пръв път KoRn използват симфоничен оркестър, а може и синтезатор да е, де да знам... Tearjerker - Краят. Първите чужди впечатления за този албум, които чух бяха за тая песен. Всепомитащо усещане. Румбата най-добре ще каже за нея. Искам Korn да завършват концертите си с тази песен.
Текстовете на албума също са интересен сюжет към филма. В различна посока от донякъде повтаряемата на предния албум, както пък беше отбелязал колегата журналистче Марто от Ритъм преди. А по въпроса липсва ли Head с неговите шантави рифчета, продуцентите ли сега заемали неговото място и такива други теории моето мнение е, че този албум си е свеж Korn, китарен си е, има новите елементи, а KoRn са от 'търсещите' творци. Кво по по-добро при това положение? Е, да, той и Head си е един търсещ творец...
Симеон
Седем албума. Седем смъртни гряха. Седмата причина да затаим дъх, напълно погълнати от очакване преди предстоящото първо завъртане на новия запис на (вече) четиримата бейкърсфийлдци. И както винаги досега сме подготвени. Със салфетки, капки за очи и уши и нещо меко, но здраво за захапване. Защото Korn пак мачкат клишета, разум и резон. За седми пореден път всички подготовки отиват нахалост. Каквото и да очакваме, изненадата връхлита. Рязко. Напълно. Както при всеки албум до момента, така и сега този запис е напълно различен от предишните и пак е стопроцентов Korn.
Пускането на диска за пръв път е като отваряне на врата към непознат свят. И след странно шумящото интро, пропадаме през дупката в страната на... Korn. Посреща ни Twisted Transistor. Меко кацане, объркване и нов изстрел с Politics. И без време за абстрахиране към обстановката и осъзнаване какво точно е това, отскачаме от заразната лудост на Hypocrites. И така, песен след песен, люшкани през емоциите на Souvenir и Love Song, стреснати от откровената Coming Undone, крайно неочаквано, на минималистичен музикален фон, ни заливат дълбоко трогателните лирики на Jonathan Davis в Tearjerker. И всичко свършва.
Няколко минути в безтегловност, напълно зашеметени от случилото се и в никакъв случай способни да възприемем и осъзнаем албума на първо слушане, посягаме пак към бутона play. Защото нямаме избор. И всичко се повтаря.
Korn никога не са били конвенционална или удобна банда. След успеха на всички албуми дотогава, през 2003 издадоха Take A Look In The Mirror – толкова по-тежък, суров и агресивен, че чак стреснаха "почитателите" си и това стана най-слабо продаваният им запис. След това Brian 'Head' Welch напусна групата, отдаден на религиозните си убеждения и за пръв път беше нарушена нейната цялост. Останалите решиха да останат квартет.
Беше ясно, че ще има промяна. С човек по-малко групата влезе в студио, за да запише настоящият колос. И с двама продуценти, крайно различни като концепция, но с обединяващо звено Jonathan Davis, останал съпродуцент. Atticus Ross е известен с работата си с Nine Inch Nails. Почеркът му се усеща в цялата мрачна, музикална атмосфера на парчетата. Колега му е The Matrix, продуцирал албумите на Avril Lavigne. На пръв поглед – доста стряскаща комбинация. Но като се направи по-задълбочен анализ, всичко си идва на мястото. Първо е изразената иновативност на групата, когато записва нов албум. Друга особеност е, че сякаш цялостната концептуалност винаги е обърната към детския свят. Само че мрачната му страна. Там, където бродят кошмарите, насилието, страданието, страхът и лудостта. Свят на силно пречупено през призмата на болката детско въображение. The Matrix е продуцирал едва ли не детски песни. Atticus рисува шумни кошмарни картини. А Jonathan ги слива в мрачни, сюреалистични образи на болка и страх, отчуждение и омраза. И резултатът е налице – един от най-екстравагантните, болни и хипнотизиращи албуми в съвременната рок сцена. Песните не са брутални като в Take A Look In The Mirror, всъщност, почти няма тежки вокали. Тежестта е в текстовете, в потискащите, несъзнати асоциации. В артуърка. Отдавна не съм виждал така допълваща музиката визия. Приказни герои всъщност са злодеи и тровят и убиват съзнанието на маниакално болно дете на фона на оловно - гротескна проекция на страната на чудесата.
А песните са като море – дълбоки, прииждат, отливат се, всяка те дави, отдръпва се, за да направи път на следващата, заливат те, потапят те в лудостта и те оставят задавен, сам, изплют и треперещ.
Колкото и да пиша още, по-обективно това ревю няма да стане. Защото този абсолютен шедьовър ме зарази и мен. Отплувам и ви чакам. See you on the other side.
Иво Бесни
Румен
Ще започна този преглед с това какво може да види една напушена (тогава уж само пийнала
) глава в обложката на новия албум на Korn.
Стила си е Алиса в страната на чудесата.. Ма има и нещо друго. Тоест, това не е всичко.Тази корона вземат ли му я или му я слагат?
А в артуърка вътре има доста интересни допълнителни 'неща', ама нека видим сега диска отзаде. Вече хлапето е зад няква врата, която го защитава. Има си ключ. Мечока е с главата на раменете си. Детето е в някакъв покой. Зад вратата обаче, която е с няква верига и катинар, виждаме нашия кон озверял и стискащ кама, а заека също гледащ кръвожадно и сякаш с кръв около устните. Имаме и допълнително жабок и агне, също в икономски дрехи (само за жабока се вижда това, де
После едно лице добави много сполучливо:
Особено як е и козелът, който също се появава на втората картинка - непоклатима сериозност и безчувственост.
Правата над горното изказване естествено се държат от Про-Рок, да споменем.
И вече по сериозно, да не се обиди някой.
Първият ви досег със седмия албум на Korn може да е бил въпросната обложка, може да е бил някъв winamp с някви mp3-ки, може да са били двете песни, изсвирени наживо на концерта на 8 септември, а може и да е бил любопитния клип към пилотния сингъл от албума - Twisted Transistor. Там едни черни се правят на Korn във всякакви абсурдно комични ситуации, а самия клип е изграден като един кратък накъсан филм за 'групата'. Самите Korn също се появяват в клипа като продуценти. Става ясно, че '... this song ain't about no bootie, it's 'bout transistors'. Уффф, дълго ще излезе тва ревю май.
Та мисълта ми е, кеф ли е така през една година две от любимите ти групи да издадат албум, и двата албума да изкефят максимално. Кеф ше да е.
За пръв път чух целия албум у нас с Румбата от едни mp3-ки. После отидохме още по-далчеч от закона... И на едно слушане албума замина. И ми стана ясно, че тоя албум е голям филм. Няма скучно при него. В началото впечатление прави, че See You On The Other Side е много прецизно и добре барнат до най малкия детайл, звукът е кристален и полиран. В това отношение много напомня на Untouchables. Вобще и като внушение е много по близък до него, отколкото до предния Take A Look In Thr Mirror. На това Ники сигурно ще се изкефи.
За филма сега колкото мога по накратко. След шум от викове на тълпа почва сингъла Twisted Transistor. Много игрив, закачлив и алтернативен. Колкото и подобно да ми изглежда на Here To Stay, толкова си е и различен. Дава обаче малко подвеждаща представа за целия филм. Пеливаме в Politics, където стилът е съвременен Korn, а Hypocrities е втората нова песен, която групата изпълни в София. Насечени рифове, а припевът просто е създаден да бъде разбивка по концерти.
Точно преди припева има едни вокали, дето звучали като брас секция, изпълнена вокално. Ся, за това сигурно доста трева трябва, ма наистина има нещо такова. Souvenir (Souveneir Of Sadness щеше да се казва в началото албума), е с малко мелодичен припев. Барабаните тука са разчупени като на Nine Inch Nails, а любимият ми момент е когато Munky избива онова изпищялото соло дето като че е само от няколко тона. 10 Or A 2-Way - Много яка песен, която в началото мислих за леко тъпа. Разчупени и туптящи барабани, Jonathan влачи някви вокали, почти рапира, а на припева плътна рифова стена. Такстът на песента си е направо порно, а това ме подсеща, че Jonathan щеше да се пробва като режисьор на порно филми. Преди да започне Throw Me Away чуваме познатата гайда, а някой лежи, диша през тръби и сърцето му бие. Може би е в спешно отделение. А самата Throw Me Away започва с електронни звуци и музикална картина като от психо филм. Тука беше и доколкото помня мотива дето ми заприлича на My Dying Bride при първото слушане. Love Song - отново прекрасна песен, отново моменти, които напомнят на Nine Inch Nails, а накрая песента избухва докато David Silveria издивява зад барабаните, после като от някой параклис се обажда ангелогласния Jonathan, a за капак и някакво наслагано баене. Що песента се казва Love Song обаче не можах да разбера... Чистия Ninе Inch Nails обаче е при Open Up, a припева там е божествен, a като почнат и ония м-кания става вече ангелско направо. Поредната луда интерлюдия, за да преминем в психарското начало на Coming Undone. Сякаш сме в прокажена утроба докато не зазвучава песента, цялата в един ритъм държан като че ли от пляскащи ръце. Liar - текстът е брутален, връща първите албуми като усещане... Барабар с мръщолевенето на Jonathan заедно с една модерна звукова картина, а на припева целия стадион скача задружно. For No One - Траш!!! Охааа, луда песен. Seen It All - Много трогващ финал, за пръв път KoRn използват симфоничен оркестър, а може и синтезатор да е, де да знам... Tearjerker - Краят. Първите чужди впечатления за този албум, които чух бяха за тая песен. Всепомитащо усещане. Румбата най-добре ще каже за нея. Искам Korn да завършват концертите си с тази песен.
Текстовете на албума също са интересен сюжет към филма. В различна посока от донякъде повтаряемата на предния албум, както пък беше отбелязал колегата журналистче Марто от Ритъм преди.
А по въпроса липсва ли Head с неговите шантави рифчета, продуцентите ли сега заемали неговото място и такива други теории моето мнение е, че този албум си е свеж Korn, китарен си е, има новите елементи, а KoRn са от 'търсещите' творци. Кво по по-добро при това положение? Е, да, той и Head си е един търсещ творец...
Симеон
Седем албума. Седем смъртни гряха. Седмата причина да затаим дъх, напълно погълнати от очакване преди предстоящото първо завъртане на новия запис на (вече) четиримата бейкърсфийлдци. И както винаги досега сме подготвени. Със салфетки, капки за очи и уши и нещо меко, но здраво за захапване. Защото Korn пак мачкат клишета, разум и резон. За седми пореден път всички подготовки отиват нахалост. Каквото и да очакваме, изненадата връхлита. Рязко. Напълно. Както при всеки албум до момента, така и сега този запис е напълно различен от предишните и пак е стопроцентов Korn.
Пускането на диска за пръв път е като отваряне на врата към непознат свят. И след странно шумящото интро, пропадаме през дупката в страната на... Korn. Посреща ни Twisted Transistor. Меко кацане, объркване и нов изстрел с Politics. И без време за абстрахиране към обстановката и осъзнаване какво точно е това, отскачаме от заразната лудост на Hypocrites. И така, песен след песен, люшкани през емоциите на Souvenir и Love Song, стреснати от откровената Coming Undone, крайно неочаквано, на минималистичен музикален фон, ни заливат дълбоко трогателните лирики на Jonathan Davis в Tearjerker. И всичко свършва.
Няколко минути в безтегловност, напълно зашеметени от случилото се и в никакъв случай способни да възприемем и осъзнаем албума на първо слушане, посягаме пак към бутона play. Защото нямаме избор. И всичко се повтаря.
Korn никога не са били конвенционална или удобна банда. След успеха на всички албуми дотогава, през 2003 издадоха Take A Look In The Mirror – толкова по-тежък, суров и агресивен, че чак стреснаха "почитателите" си и това стана най-слабо продаваният им запис. След това Brian 'Head' Welch напусна групата, отдаден на религиозните си убеждения и за пръв път беше нарушена нейната цялост. Останалите решиха да останат квартет.
Беше ясно, че ще има промяна. С човек по-малко групата влезе в студио, за да запише настоящият колос. И с двама продуценти, крайно различни като концепция, но с обединяващо звено Jonathan Davis, останал съпродуцент. Atticus Ross е известен с работата си с Nine Inch Nails. Почеркът му се усеща в цялата мрачна, музикална атмосфера на парчетата. Колега му е The Matrix, продуцирал албумите на Avril Lavigne. На пръв поглед – доста стряскаща комбинация. Но като се направи по-задълбочен анализ, всичко си идва на мястото. Първо е изразената иновативност на групата, когато записва нов албум. Друга особеност е, че сякаш цялостната концептуалност винаги е обърната към детския свят. Само че мрачната му страна. Там, където бродят кошмарите, насилието, страданието, страхът и лудостта. Свят на силно пречупено през призмата на болката детско въображение. The Matrix е продуцирал едва ли не детски песни. Atticus рисува шумни кошмарни картини. А Jonathan ги слива в мрачни, сюреалистични образи на болка и страх, отчуждение и омраза. И резултатът е налице – един от най-екстравагантните, болни и хипнотизиращи албуми в съвременната рок сцена. Песните не са брутални като в Take A Look In The Mirror, всъщност, почти няма тежки вокали. Тежестта е в текстовете, в потискащите, несъзнати асоциации. В артуърка. Отдавна не съм виждал така допълваща музиката визия. Приказни герои всъщност са злодеи и тровят и убиват съзнанието на маниакално болно дете на фона на оловно - гротескна проекция на страната на чудесата.
А песните са като море – дълбоки, прииждат, отливат се, всяка те дави, отдръпва се, за да направи път на следващата, заливат те, потапят те в лудостта и те оставят задавен, сам, изплют и треперещ.
Колкото и да пиша още, по-обективно това ревю няма да стане. Защото този абсолютен шедьовър ме зарази и мен. Отплувам и ви чакам. See you on the other side.
Иво Бесни
Напомня на: Nine Inch Nails, ранните Marilyn Manson
Оценка: 
коментари [16]
Коментари по албума 437 2
Включване / Регистрация