Песните в албума:
1. The Dark Ages2. Babylon
3. I And I
4. Carved Inside
5. Arise Again
6. Molotov
7. Frontlines
8. Innerspirit
9. Corrosion Creeps
10. Riotstarter
11. Bleak
12. (The) March
13. Fuel The Hate
14. Staystrong
15. Soulfly V
16. Salmo-91 (bonus track)
По към края така на миналата година излезе петият албум на Soulfly - групата на Max Cavalera. Това е първият албум, който излиза след едногодишна пауза, досега все вървяха през две. Но това са глупости, защото се оказа, че Max-а и цялата група са изкарали ебаси албума. Идеен, наситен, бесен, зарибяващ и още сто други неща. 
В ранни интервюта относно петия диск, лидерът Max Cavalera беше споделил, че крайният резултат ще е по-мрачен. Помня, че това интервю го четох в един кенеф. 
Това, ся, много интересно, щото при Soulfly ме кефи как с всеки албум представят нещо ново, но не губят идентичността си, а още повече я затвърждават. И ми беше чудно с кви идеи ще изненада Max-a този път. И то в тази мрачна насоченост. То първия албум от 98-ма пак мрачен, че викам да не стане някакво повторение. Но няма такива филми, Dark Ages на Soulfly е пак различен, ама пак си е Soulfly. 
Цялостно атмосферно мрачен като се почне от самата обложка, мине се през олдскуул траш рифовете, които обаче звучат съвсем адекватно, и се стигне до остро негативните и критикуващи лирики.
Точна формула за песните няма, освен може би това, че отново присъства дежурния почти акустичен инструментал Soulfly V. То такива уърлд бъзикни си ги има доста разпръснати измежду песните. Както и всякакви други хави като индъстриъл, чисти и мръсни гост вокали, нещо като рапиране/нареждане от Max-a, трайбъл жилка и отново експерименти със странни инструменти от краищата на света; машинни електроники, пак мъничко реге наперви в една песен и др. Рифовете обаче цялостно преобладават и в повечето моменти албумът е пособие за трошене на глави. Значи Max-а свири с четири струни на китарата ама кви рифове твори не е истина. Я нещо пилящо и бързо, или пък нещо здраво насечено, че да тракат зъбките. А също така може да е нещо като дребен детайл, подрправката дето да прави още по-вкусна гозбата. Абе всяка песен си има идентичност, целият албум е един филм и такива клишета. A освен това Dark Ages е и първият албум на Soulfly без промяна в състава. Явно групата е сплотена в момента, а може би Max-а наистина е спрял тревата. 
Към албума има заснети и два видеоклипа до момента - за Carved Inside и Frontlines. И двата са заснети по едно и също време в съседна Сърбия. Втория може да си свалите от тоя прекрасен сайт. Много е як, аз го гледах преди малко. Бесни военни кадри, примесени с бясното забиване на групата до някаква порутена сграда. Може и в Белград да е, като бях там видях такива из самия град. Бомбите, снарядите и самолетите се вихрят в бесен танц под бесните звуци.
В клипа към Carved Inside пък преобладават бурни огньове и някаква крепост.
Интересното за нашия регион около този албум е, че бе един от първите от скорощната вълна на произведени по лиценз у нас заглавия. Така оригиналните дискове стават по-евтини и достъпни за пролетариата. И една еваларка, че в крайна сметка 'българския' и 'чуждестранния' артуърк се оказаха напълно идентични. Чак за малко да се замисля дали да ми стане гузно, че си чаках диска от далечна и братска Америка.
И сега, понеже някои албуми си го заслужават вземаме скалпела и почваме една дисекция. Песен по песен, детайл по детайл...
The Dark Ages - това е едно кратко и мрачно интро, което идва да покаже че обстановката няма да е много весела.
С Babylon избухва албумът и предполагам така ще се откриват и концертите... Но никой не знае. Гответе се, защото 24 февруари иде. Текстът на песента е мрачен и апокалиптичен и като че ли прави паралели със заобикалящата ни политическа обстановка. 
То на много места е така, филми сякви. Доста зарибяващо парче.
I And I започва подобно на Defeat U от предходния Prophecy и в началото си е бая бясна, по едно време има кратка отнесено спокойна пауза, но после, когато Joe Nunez пристига с едни двойни каси нещата пак загрубяват.
Carved Inside - това е първата песен с видеоклип от албума. Започва с една раздвижена ритъм секция, после рифове, припев, отново хубаво солце... Текстът много ми харесва. Не е мрачен, по-скоро типичен Soulfly ако мога така да се изразя.
Arise Again отново има хубавко соло, но преди него в началото има един рев на Max и един насечен риф. Който после пък се накъдря леко.
Molotov е истинската лудница!
Директно започва със здравите вокали, които са на руски. В текстовете не пише какво се пее, но доколкото чувам е нещо като 'хуйнавайна', каквото и да значи това. После идват и вокали на португалски, които пък даже са преведени и на английски в текстовете. От там се разбира, че се пее на вулгарен жаргон. Накрая като гост се включва и Billy Milano с много готини стихове на английски.
Frontlines е чиста олд скуул траш резачка в духа на Slayer и класическите Sepultura ( ), но си има и типичните Soulfly набивки. На приперва Max като един нацист нарежда на войниците
Innerspirit e една от любопитните песни в албума - тука са реге вокалите ама и регето е мрачно. Тесктът звучи като последен опит за предупреждение от грозяща ни гибел. Дочух, че Нострадамус бил предрекъл, че Париж ще гори в пламъци и това ще прерастне в мащабен конфликт. Както и че сегашният папа щял да бъде предпоследния в историята на човечеството... Вобще на фона на мрачните събития по света напоследък тоя албум се стоварва яко върху главата. Особено ако е задимена. В началото на песента има едни задгробни крясъци, които сигурно долитат измежду гробището от обложката. По едно време набързо Soulfly показват на Ill Nino как се правят тия мелодичните моменти с акустични китари и си продължават напред в песента.
Това, с което ще запомня Corrosion Creeps е безумно якия припев. В песента има тънко вкарани екзотични инструменти, а в книжното тяло пише, че е посветена на Chuck Schuldiner.
Riotstarter също е похвално интересна приказка. Започва с трайбъл перкусии и после чуваме същите бразилски думички, които чуваме в началото на Tribe от дебюта. Само че този път Max Cavalera звучи ядосано. Шах. После едни пищящи струни и глас, звучащ наобратно, и за капак бурна дръм машина. Max нарежда, а леко на фон се чуват някакви семпли дето то стана Prodigy. А няма нужда да се чудите какво споделя обърнатия глас в песента. Ето: На баса отново, както и в предния албум гостува Dave Ellefson, a след един шумем край, песента свършва.
Но започва Bleak. A Bleak, също като заглавието си е мрачната история. След многократно повторен тлъст риф ( ) в началото приближаваме припева, но минаваме покрай няколко самотно ударени струни. А припева... Внезапна смяна в темпото, ревящ глас повтаря 'bleak' и машинни семпли досущ в духа на Outcast на Kreator (който албум също е 5/5 да отбележим за протокола).
Краят на Bleak прелива в шум от взриеове и по едно време дръм машината започва да стреля като автомат, а за фон на отсечените вокали служат всякакви индустриални шумове и внезапно (The) March свършва.
Глас изговаря датата и часа 16 юли 1945, 5:30 сутринта. Тогава е проведен ядрен опит, който се счита за официалното начало на 'ядрената епоха'. А песента е Fuel The Hate. Лоша песен. Трошащи барабани със скоростни каси и стегнати китари, които са и мажещи. Олд скуул траш в пълния си съвременен блясък. Почивка няма до едно време, когато песента става по-бавна и насечена. Тука вече след полета си бомбата сигурно пада. А края е от тия спокойните и интровертни дето навяват асоциации с Chino Moreno от Deftones. Тук пък може бомбата да е унищожила всичко и да е останала само сива пустош.
Последната песен с вокали от албума е Staystrong, която е доста разнообразна и емоционална, а текстът е посветен на две близки имена на Max - синът Dana и внукът Moses, които не са между живите. Вокали изпълнява и Richie Cavalera - племенник на Max. Следва спокоен край на песента.
И също така спокойно започва да вали пречистващият дъжд, който сякаш пречиства слушателя от мръсотията, мътилката и мъката на албума до този момент. Започва и музиката на акустичния инструментал Soulfly V. Отпускащ и замечтан.
Следва темпераментно изпълнение на акустична китара от Mr. Rizzo, a в самия край за финал забиват църковните камбани на руската православна църква Света Троица.
Оп, бонус трак към специалното издание. Това е песента Salmo-91. Тя е отнесено лежерна композиция, в която има говор и църковно фолклорни песнопения. И въпреки гадната за мене практика с всякакви бонус тракове и такива неща в случая албума ми изглежда напълно завършен и без нея. А Salmo-91 си е просто един чудесен бонус.
За финал имаме един много здрав и стабилен албум, с полиран и кристален звук. При това не на кой да е, а на Soulfly. Румбата искаше да кажа все пак какво не ми е харесало в албума. Няма такова, ве. Тоя филм още не го дават по кината.
В ранни интервюта относно петия диск, лидерът Max Cavalera беше споделил, че крайният резултат ще е по-мрачен. Помня, че това интервю го четох в един кенеф. Това, ся, много интересно, щото при Soulfly ме кефи как с всеки албум представят нещо ново, но не губят идентичността си, а още повече я затвърждават. И ми беше чудно с кви идеи ще изненада Max-a този път. И то в тази мрачна насоченост. То първия албум от 98-ма пак мрачен, че викам да не стане някакво повторение. Но няма такива филми, Dark Ages на Soulfly е пак различен, ама пак си е Soulfly. Цялостно атмосферно мрачен като се почне от самата обложка, мине се през олдскуул траш рифовете, които обаче звучат съвсем адекватно, и се стигне до остро негативните и критикуващи лирики.
Точна формула за песните няма, освен може би това, че отново присъства дежурния почти акустичен инструментал Soulfly V. То такива уърлд бъзикни си ги има доста разпръснати измежду песните. Както и всякакви други хави като индъстриъл, чисти и мръсни гост вокали, нещо като рапиране/нареждане от Max-a, трайбъл жилка и отново експерименти със странни инструменти от краищата на света; машинни електроники, пак мъничко реге наперви в една песен и др. Рифовете обаче цялостно преобладават и в повечето моменти албумът е пособие за трошене на глави. Значи Max-а свири с четири струни на китарата ама кви рифове твори не е истина. Я нещо пилящо и бързо, или пък нещо здраво насечено, че да тракат зъбките. А също така може да е нещо като дребен детайл, подрправката дето да прави още по-вкусна гозбата. Абе всяка песен си има идентичност, целият албум е един филм и такива клишета.
A освен това Dark Ages е и първият албум на Soulfly без промяна в състава. Явно групата е сплотена в момента, а може би Max-а наистина е спрял тревата.
Към албума има заснети и два видеоклипа до момента - за Carved Inside и Frontlines. И двата са заснети по едно и също време в съседна Сърбия. Втория може да си свалите от тоя прекрасен сайт. Много е як, аз го гледах преди малко. Бесни военни кадри, примесени с бясното забиване на групата до някаква порутена сграда. Може и в Белград да е, като бях там видях такива из самия град. Бомбите, снарядите и самолетите се вихрят в бесен танц под бесните звуци.
В клипа към Carved Inside пък преобладават бурни огньове и някаква крепост.
Интересното за нашия регион около този албум е, че бе един от първите от скорощната вълна на произведени по лиценз у нас заглавия. Така оригиналните дискове стават по-евтини и достъпни за пролетариата. И една еваларка, че в крайна сметка 'българския' и 'чуждестранния' артуърк се оказаха напълно идентични. Чак за малко да се замисля дали да ми стане гузно, че си чаках диска от далечна и братска Америка.
И сега, понеже някои албуми си го заслужават вземаме скалпела и почваме една дисекция. Песен по песен, детайл по детайл...
The Dark Ages - това е едно кратко и мрачно интро, което идва да покаже че обстановката няма да е много весела.
С Babylon избухва албумът и предполагам така ще се откриват и концертите... Но никой не знае.
Гответе се, защото 24 февруари иде. Текстът на песента е мрачен и апокалиптичен и като че ли прави паралели със заобикалящата ни политическа обстановка. То на много места е така, филми сякви. Доста зарибяващо парче.
I And I започва подобно на Defeat U от предходния Prophecy и в началото си е бая бясна, по едно време има кратка отнесено спокойна пауза, но после, когато Joe Nunez пристига с едни двойни каси нещата пак загрубяват.
Carved Inside - това е първата песен с видеоклип от албума. Започва с една раздвижена ритъм секция, после рифове, припев, отново хубаво солце... Текстът много ми харесва. Не е мрачен, по-скоро типичен Soulfly ако мога така да се изразя.
Arise Again отново има хубавко соло, но преди него в началото има един рев на Max и един насечен риф.
Който после пък се накъдря леко.
Molotov е истинската лудница!
Директно започва със здравите вокали, които са на руски. В текстовете не пише какво се пее, но доколкото чувам е нещо като 'хуйнавайна', каквото и да значи това. После идват и вокали на португалски, които пък даже са преведени и на английски в текстовете. От там се разбира, че се пее на вулгарен жаргон. Накрая като гост се включва и Billy Milano с много готини стихове на английски.
Frontlines е чиста олд скуул траш резачка в духа на Slayer и класическите Sepultura (
), но си има и типичните Soulfly набивки. На приперва Max като един нацист нарежда на войниците Back to the, back to the, back to the frontlines, а след солото накрая на песента, на фона на лирично отклонение, военните хеликоптери отлитат от бойното поле.
Innerspirit e една от любопитните песни в албума - тука са реге вокалите ама и регето е мрачно. Тесктът звучи като последен опит за предупреждение от грозяща ни гибел. Дочух, че Нострадамус бил предрекъл, че Париж ще гори в пламъци и това ще прерастне в мащабен конфликт. Както и че сегашният папа щял да бъде предпоследния в историята на човечеството... Вобще на фона на мрачните събития по света напоследък тоя албум се стоварва яко върху главата. Особено ако е задимена.
В началото на песента има едни задгробни крясъци, които сигурно долитат измежду гробището от обложката. По едно време набързо Soulfly показват на Ill Nino как се правят тия мелодичните моменти с акустични китари и си продължават напред в песента.
Това, с което ще запомня Corrosion Creeps е безумно якия припев. В песента има тънко вкарани екзотични инструменти, а в книжното тяло пише, че е посветена на Chuck Schuldiner.
Riotstarter също е похвално интересна приказка. Започва с трайбъл перкусии и после чуваме същите бразилски думички, които чуваме в началото на Tribe от дебюта. Само че този път Max Cavalera звучи ядосано. Шах.
После едни пищящи струни и глас, звучащ наобратно, и за капак бурна дръм машина. Max нарежда, а леко на фон се чуват някакви семпли дето то стана Prodigy. А няма нужда да се чудите какво споделя обърнатия глас в песента. Ето:Entaum Caralho, Vai Se Fuder Filho Da Puta, Vai Se Fuder Seu Porra, Pau No Sue Cu, Falo Caralho, Vai Se Fude Seu Porra, Puta Merdaaa, което в превод на английски е нещо като:
what a fuck, fuck you motherfucker, go fuck yourself you bastard, a cock in your ass, sucker, go fuck yourself you sucker, fucking bullshit.
На баса отново, както и в предния албум гостува Dave Ellefson, a след един шумем край, песента свършва.
Но започва Bleak. A Bleak, също като заглавието си е мрачната история. След многократно повторен тлъст риф (
) в началото приближаваме припева, но минаваме покрай няколко самотно ударени струни. А припева... Внезапна смяна в темпото, ревящ глас повтаря 'bleak' и машинни семпли досущ в духа на Outcast на Kreator (който албум също е 5/5 да отбележим за протокола).
Краят на Bleak прелива в шум от взриеове и по едно време дръм машината започва да стреля като автомат, а за фон на отсечените вокали служат всякакви индустриални шумове и внезапно (The) March свършва.
Глас изговаря датата и часа 16 юли 1945, 5:30 сутринта. Тогава е проведен ядрен опит, който се счита за официалното начало на 'ядрената епоха'. А песента е Fuel The Hate. Лоша песен. Трошащи барабани със скоростни каси и стегнати китари, които са и мажещи.
Олд скуул траш в пълния си съвременен блясък. Почивка няма до едно време, когато песента става по-бавна и насечена. Тука вече след полета си бомбата сигурно пада. А края е от тия спокойните и интровертни дето навяват асоциации с Chino Moreno от Deftones. Тук пък може бомбата да е унищожила всичко и да е останала само сива пустош.
Последната песен с вокали от албума е Staystrong, която е доста разнообразна и емоционална, а текстът е посветен на две близки имена на Max - синът Dana и внукът Moses, които не са между живите. Вокали изпълнява и Richie Cavalera - племенник на Max. Следва спокоен край на песента.
И също така спокойно започва да вали пречистващият дъжд, който сякаш пречиства слушателя от мръсотията, мътилката и мъката на албума до този момент. Започва и музиката на акустичния инструментал Soulfly V. Отпускащ и замечтан.
Следва темпераментно изпълнение на акустична китара от Mr. Rizzo, a в самия край за финал забиват църковните камбани на руската православна църква Света Троица.
Оп, бонус трак към специалното издание. Това е песента Salmo-91. Тя е отнесено лежерна композиция, в която има говор и църковно фолклорни песнопения. И въпреки гадната за мене практика с всякакви бонус тракове и такива неща в случая албума ми изглежда напълно завършен и без нея. А Salmo-91 си е просто един чудесен бонус.
За финал имаме един много здрав и стабилен албум, с полиран и кристален звук. При това не на кой да е, а на Soulfly.
Румбата искаше да кажа все пак какво не ми е харесало в албума. Няма такова, ве. Тоя филм още не го дават по кината.
Напомня на: Soulfly, Sepultura, Slayer, Prodigy
Оценка: 
коментари [20]
Коментари по албума 422 2
Включване / Регистрация