Песните в албума:
1. Dead In Love2. I Wanna Make It Wit Chu
3. Covered In Punks Blood
4. There Will Never Be A Better Time
5. Crawl Home
6. I'm Here For Your Daughter
7. Powdered Wig Machine
8. In My Head...Or Something
9. Holey Dime
10. Girl Like Me
11. Creosote
12. Subcutaneous Phat
13. Bring It Back Gentle
14. Shepherd's Pie
Сутрин е.Часовникът звъни. Време е да ставам, но пет години хронично недоспиване си казват думата. Затварям очи и си мисля - само още няколко минути. След около час-два с големи усилия успявам да се събудя. Добирам се до банята и после пак се пъхам под топлия юрган. Въпреки че току що ставам, се чувствам смазан от умора. Слънцето вече е заобиколило петнадесет етажния блок отсреща и е спряло нежните си есенни лъчи върху мен.
Пускам звука и изведнъж стаята е изпълнена с музика. Красива, нечовешка, малко понадрусана музика. Прикован съм на мястото си. Тежката завивка ме притиска в топлата си прегръдка, а главата ми се отпуска сякаш е от олово върху възглавницата. Почва I Wanna Make It Wit Chu и аз отлитам през прозореца като малко облаче. Мръсният невзрачен град се отдалечава и след време изчезва. Сам съм някъде из неопределената синя небесна безкрайност. Още не мога да осъзная какво става. Неповторимият изпълнен с емоция глас на PJ Harvey се извива и прелива в сюреалистична картина на някой неземен художник. Музиката ме понася все по-далеч. Ред по ред, секунда по секунда всичко се променя. Мистика, красиви мелодии, замечтаност, акустика и електричество, меланхолия, отнесеност и оптимизъм.
Изведнъж всичко изчезва. Слънцето продължава по своя път и нещата отново добиват обичайната си форма. Пак съм тук и все пак не съвсем....
Пускам звука и изведнъж стаята е изпълнена с музика. Красива, нечовешка, малко понадрусана музика. Прикован съм на мястото си. Тежката завивка ме притиска в топлата си прегръдка, а главата ми се отпуска сякаш е от олово върху възглавницата. Почва I Wanna Make It Wit Chu и аз отлитам през прозореца като малко облаче. Мръсният невзрачен град се отдалечава и след време изчезва. Сам съм някъде из неопределената синя небесна безкрайност. Още не мога да осъзная какво става. Неповторимият изпълнен с емоция глас на PJ Harvey се извива и прелива в сюреалистична картина на някой неземен художник. Музиката ме понася все по-далеч. Ред по ред, секунда по секунда всичко се променя. Мистика, красиви мелодии, замечтаност, акустика и електричество, меланхолия, отнесеност и оптимизъм.
Изведнъж всичко изчезва. Слънцето продължава по своя път и нещата отново добиват обичайната си форма. Пак съм тук и все пак не съвсем....
Напомня на: Yellow #5
Оценка: 
коментари [9]
Коментари по албума 408 2
Включване / Регистрация