Песните в албума:
1. You Want Yours, You Want Mine2. Roll You
3. Deeper High
4. Turn To Stone
5. Dark Aftermath
6. Machine
7. Bury Me Alive
8. Stars After Stars
9. Push The River
10. Blackout
11. Whiteout
Това ревю спокойно може да започне с класическото, клиширано въведение: Ако досега не сте си паднали по този жанр, то и с тази група сигурно тепърва няма да стане това. Само дето в случая групата е Novadriver, а жанрът е спейс рок - прилична смесица от Hawkwind и хард рок, например MC5 и Aerosmith. С чисто новия си втори дългосвирещ албум американците не разбиват никакви рамки и не откриват никакви нови хоризонти с революционен пламък в очите, но пък чисто и просто са записали 11 добри песни. 
И въпреки смъртта на James Anders, басист на групата и главен текстописец и композитор, хората, които са били очаровани от първия албум и сигурно са се опасявали, че може да бъдат разочаровани от наследникът му, останаха приятно изненадани! В това число и аз, макар че не съм слушал още дебюта. Честно казано подходих скептично към този диск, но пък искрено се зарадвах, като видях, че Small Stone са ми пратили именно него, наред с още няколко, за които ще прочетете скоро, надявам се. 
Лично аз страшно бях впечатлен от обложката и изгарях от нетърпение, да проверя какво е поставено зад нея! В този ред на мисли, май това за мен е основната роля на 'предницата' - да ти погъделичка любопитството и да те накара да чуеш албума, та дори и подсъзнателно, по-лесно да ти се хареса. Проверете страницата на бандата, за да добиете по-ясна представа за самото визуално оформление.
Нека да си поговорим и за музика. Неделя е. Разбира се.
Перфектното време за психеделия. След малко ще завъртя диска за трети път днес, което ме подсеща, че с всяко следващо слушане повече ми се иска да го преслушам отново. Ето, чейнджърът се врътна и отново започва Deeper High. You Want Yours, You Want Mine бавно се набира, като женски глас разправя нещо за колата и радиото ви. И така след първото слушане преди седмици разбрах, че ще слушам нещо в духа на Nebula и ранните Monster Magnet, което беше чудесно. Единственото, което не ми допадна е звукът - очаквах да е по-мръсен, по-фъз, по-мощен. Но това е въпрос на лични предпочитания - Novadriver вадят кристално и чисто звучене, макар да си остават фъз все пак. Така че, тези от вас, които не си падат по суровия, гаражен шум ще възприемат тавата по-лесно. 
Китарите през целия албум се разливат и разплискват с много уа-уа и липсват изцяло истински тежки рифове. Солата са буквално навсякъде! Толкова соло китара от много време насам не съм слушал в рамките на един албум! Парчетата, които ме впечатлиха повечко са отварящата, за която споменах вече и най-вече тези, които са по-лежерни и психеделични - там има повече експериментиране разбира се. Това са най-вече Stars After Stars..., в която ни въвежда глас на човек употребил разни субстанции... както и последните Blackout и Whiteout, които най-силно ще ви размажат мозъка по стената. Не мога и да не спомена разбира се, тази която току що започна - баладичната Dark Aftermath - красота!
Изобщо Novadriver са се постарали да ви осигурят един приятен трип, особено ако сте почитател на тази музика - няма да ви заблуждавам, реално погледнато не очаквам албумът да се хареса чак толкова на хора, които досега не са слушали подобни неща.
И въпреки смъртта на James Anders, басист на групата и главен текстописец и композитор, хората, които са били очаровани от първия албум и сигурно са се опасявали, че може да бъдат разочаровани от наследникът му, останаха приятно изненадани! В това число и аз, макар че не съм слушал още дебюта. Честно казано подходих скептично към този диск, но пък искрено се зарадвах, като видях, че Small Stone са ми пратили именно него, наред с още няколко, за които ще прочетете скоро, надявам се. Лично аз страшно бях впечатлен от обложката и изгарях от нетърпение, да проверя какво е поставено зад нея! В този ред на мисли, май това за мен е основната роля на 'предницата' - да ти погъделичка любопитството и да те накара да чуеш албума, та дори и подсъзнателно, по-лесно да ти се хареса. Проверете страницата на бандата, за да добиете по-ясна представа за самото визуално оформление.
Нека да си поговорим и за музика. Неделя е. Разбира се.
Перфектното време за психеделия. След малко ще завъртя диска за трети път днес, което ме подсеща, че с всяко следващо слушане повече ми се иска да го преслушам отново. Ето, чейнджърът се врътна и отново започва Deeper High. You Want Yours, You Want Mine бавно се набира, като женски глас разправя нещо за колата и радиото ви. И така след първото слушане преди седмици разбрах, че ще слушам нещо в духа на Nebula и ранните Monster Magnet, което беше чудесно. Единственото, което не ми допадна е звукът - очаквах да е по-мръсен, по-фъз, по-мощен. Но това е въпрос на лични предпочитания - Novadriver вадят кристално и чисто звучене, макар да си остават фъз все пак. Така че, тези от вас, които не си падат по суровия, гаражен шум ще възприемат тавата по-лесно.
Китарите през целия албум се разливат и разплискват с много уа-уа и липсват изцяло истински тежки рифове. Солата са буквално навсякъде! Толкова соло китара от много време насам не съм слушал в рамките на един албум! Парчетата, които ме впечатлиха повечко са отварящата, за която споменах вече и най-вече тези, които са по-лежерни и психеделични - там има повече експериментиране разбира се. Това са най-вече Stars After Stars..., в която ни въвежда глас на човек употребил разни субстанции...
както и последните Blackout и Whiteout, които най-силно ще ви размажат мозъка по стената. Не мога и да не спомена разбира се, тази която току що започна - баладичната Dark Aftermath - красота!
Изобщо Novadriver са се постарали да ви осигурят един приятен трип, особено ако сте почитател на тази музика - няма да ви заблуждавам, реално погледнато не очаквам албумът да се хареса чак толкова на хора, които досега не са слушали подобни неща.
Напомня на: Nebula, Monster Magnet
Оценка: 
коментари [1]
Коментари по албума 407 2
Включване / Регистрация