Песните в албума:

1. Inner Strength (Intro)
2. Throwing Your Life Away
3. Salt In Your Wounds
4. One Man Army
5. Through The Halls
6. Treading Water
7. Dying Every Day
8. Born To Die
9. Born To Die (Reprise)
10. In My Blood
11. Elusive
12. Sleeping With One Eye Open
13. No One Heard
Spiritual Beggars
Demons
Година: 2005
Лейбъл: Inside Out
Държава: Швеция
http://www.spiritualbeggars.com
На вашето многоуважавано (пък ако не - здраве да е ) внимание смятам да представя една небезизвестна група с последния им албум! Тъй като историята и родословното дърво тук са меко казано засукани, викам да се разпръсне малко повече светлина над тези итински роукъри.

Когато през 1992г. Michael Amott (по настоящему в Arch Enemy) създава Spiritual Beggars, то той все още основно се изявява в Carcass. Заедно с неговите приятели Christian 'Spice' Stostrand (вокали и бас) и Ludwig Witt (барабани) почита въздействието на бонговете, докарвайки и китарата си до пълен екстаз. Вместо да се занимава с дет метъл, триото се посвещава на замъгления стоунър рок.

Много промени са настъпили от тогава до наши дни, много запомнящи се музиканти намират временно убежище при Spiritual Beggars. Малко след 1996г. като пълноправни членове се присъединяват Per Wiberg (клавири) и Stefan Isebring (перкусии). Барабанистът Witt също е една похвално творческа натура и някъде към 2000г. заедно с Leo Smith (Cathedral) и най-вече Bill Steer (екс-Napalm Death/екс-Carcass) създават стоунър групата Firebird. Вокалистът Spice, година по-късно, се присъединява към Mushroom River Band и решава, че имено тази група ще е най-важен приоритет за него. Spiritual Beggars излизат от тази неприятна ситуация като ангажират Janne Christofferson от Grand Magus за вокалните партии. Приблизително в този състав бива записан и настоящия Demons: Ludwig Witt (барабани), Per Wiberg (клавири, Opeth), Sharlee D’Angelo (бас, Arch Enemy), гърлото JB (Grand Magus) и разбира се Michael Amott. Изненадващо е как толкова много хора, действащи креативно къде ли не, в този си състав не създават усещане за нагласеност или изкуствена спойка.

Леко отнесено започва откриващото Inner Strength и последвалите го Throwing Your Life Away, и Salt In Your Wounds. Точно в този първи залп квартета полага основите на албума, а имено звученето на 70-те , плюс орган-партии, съгласувани с як хард рок. Последвалото One Man Army дава пълен газ и дава възможност човек да се наслади на цялостното жанрово хипно-въздействие. Докато тук космическите клавирните прослойки отпускат изцяло, то водещата мелодия в Through The Halls би оставила много челюсти в отвиснала позиция - повече от впечатляваща органна завеса над стоплящи китарни звуци, към това се присъединява JB с плътния си, мек глас, мистър Amott докарва няколко невероятно мелодични сола, като всичко накрая успява дори да набере подобаваща скорост. Ебати кефа! От тук нататък се подхваща откровената рокаджийска поза в Treading Waters, която намира интензивното си, магнетично продължения в уаа-уаа-валса Dying Every Day. Ако до този момент сте били впечатлени, то Born To Die ще ви изстреля някъде в outer space! Това е почти думаджийско парче под властта на драскащия бас на Sharlee, чиито вибрации се усещат през цялото време някъде в стомашните пространства. Към всичко това се добавя една бързо запомняща се мелодия и всичките гореспоменати запазени марки. В In My Blood JB доказва, че може да играе както пожелае с гласа си. Завършващото трио обгръща още веднъж целия спектър на този албум - композиции, излъчващи топлина, разкриващи множество фасети при всяко прослушване, много соул, блус и пуснала дълбоки корени стоунърска закваска. Rawk On!
Напомня на: Black Sabbath, Deep Purple, Dio
Оценка: 1234
коментари [6] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Nil Satis Nisi Optimum.
[Nothing but the best is good enough.]