Песните в албума:
1. When Your Number Isn't Up2. Hit The City
3. Wedding Dress
4. Methamphetamine Blues
5. One Hundred Days
6. Bombed
7. Strange Religion
8. Sideways In Reverse
9. Come To Me
10. Like Little Willie John
11. Can't Come Down
12. Morning Glory Wine
13. Head
14. Driving Death Valley Blues
15. Out Of Nowhere
Mark Lanegan Band
Bubblegum
Година: 2004
Лейбъл: Beggars Banquet
Държава: САЩ
http://www.marklanegan.com
Bubblegum
Година: 2004
Лейбъл: Beggars Banquet
Държава: САЩ
http://www.marklanegan.com
По времето когато Screaming Trees бяха просто готина група, за която не знаех много неща, попаднах случайно на Bubblegum, без изобщо да имам представа кой е Mark Lanegan. Подходих към албума с предубеждението, характерно за всичко непознато, но още с първата песен забравих за всички предрасъдъци. С времето Bubblegum се превърна в един от любимите ми албуми за последните няколко години.
Около Mark Lanegan винаги е имало шайка култови музиканти. През годините в соловите му албуми са свирили гръндж легенди като Tad Doyle (Tad), Ben Shepherd (Soundgarden) и дори самият Kurt Cobain. Списъкът на гост музиканти в Bubblegum е повече от впечатляващ - PJ Harvey, Greg Dulli (Afghan Whigs), Izzy Stradlin и Duff McKagan (Guns'n'Roses). Имена, които не се нуждаят от коментар. За цялостното стоунър звучене допринася Josh Homme (QOTSA) и дебелите струни на бившия му колега Nick Oliveri.
Албумът е много добре балансиран. Комбинацията между интроврертните лирики и дълбокия плътен глас на Lanegan винаги е била уникална. В Bubblegum този синтез е по-силен от всякога. When Your Number Isn't Up. Какво да кажа? Трудно ми е да обясня въздействието на монотонния орган и смазващия текст. Рокаджийските Sideways In Reverse и Driving Death Valley Blues, красивата спокойна минутка с Bombed, класическият Lanegan - Come To Me или Out Of Nowhere. Определено много по-разнообразен от всичко правено от него досега.
Лъхащ на тъгата на големия град, това е албум за непостоянния, вечно клатушкащ се човешки живот. Депресиращ реализъм, обвземащ след чуство за безсмъртност, последвано от тотален срив. Когато са те мачкали цял ден и се прибереш в студената си бетонена клетка, разочарован от всичко, най-доброто, което може да се направи е да си пуснеш Bubblegum и в продължение на почти 50 минути да потънеш, наблюдавайки тънката нишка цигарен дим устремена към тавана.
Около Mark Lanegan винаги е имало шайка култови музиканти. През годините в соловите му албуми са свирили гръндж легенди като Tad Doyle (Tad), Ben Shepherd (Soundgarden) и дори самият Kurt Cobain. Списъкът на гост музиканти в Bubblegum е повече от впечатляващ - PJ Harvey, Greg Dulli (Afghan Whigs), Izzy Stradlin и Duff McKagan (Guns'n'Roses). Имена, които не се нуждаят от коментар. За цялостното стоунър звучене допринася Josh Homme (QOTSA) и дебелите струни на бившия му колега Nick Oliveri.
Албумът е много добре балансиран. Комбинацията между интроврертните лирики и дълбокия плътен глас на Lanegan винаги е била уникална. В Bubblegum този синтез е по-силен от всякога. When Your Number Isn't Up. Какво да кажа? Трудно ми е да обясня въздействието на монотонния орган и смазващия текст. Рокаджийските Sideways In Reverse и Driving Death Valley Blues, красивата спокойна минутка с Bombed, класическият Lanegan - Come To Me или Out Of Nowhere. Определено много по-разнообразен от всичко правено от него досега.
Лъхащ на тъгата на големия град, това е албум за непостоянния, вечно клатушкащ се човешки живот. Депресиращ реализъм, обвземащ след чуство за безсмъртност, последвано от тотален срив. Когато са те мачкали цял ден и се прибереш в студената си бетонена клетка, разочарован от всичко, най-доброто, което може да се направи е да си пуснеш Bubblegum и в продължение на почти 50 минути да потънеш, наблюдавайки тънката нишка цигарен дим устремена към тавана.
Напомня на: Mark Lanegan, Queens Of The Stone Age
Оценка: 
коментари [13]
Коментари по албума 399 2
Включване / Регистрация