Песните в албума:
1. The Watcher2. Deciever
3. Age Of Darkness
4. Forevermore
5. Premonitions
6. Beyond The Black
7. Moonstone
Шведите Isole в никакъв случай не са новобранци, въпреки че тук ги представяме с дебютния им албум. Ако все още някой си спомня за епичните дуумаджии Forlorn, то появата на Forevermore може да се превърне единствено в истинско удоволствие - в този случай говорим за едни и същи хора, за една и съща двигателна сила.
От музиката струи сакрална одухотвореност и въпреки това няма излишък на патос, метално заредените пасажи са преобладаващо на преден план. Плътността се прелива плавно по семпло конструираните пасажи, които биват подсилени от нагнетените китарни рифове. Вокалът моментално омагьосва - мек тембър, приятен и кристално чист глас. На места се появяват и двугласия, които обаче не събуждат никакви клиширани асоциации. Isole носят в себе си дълбоката меланхолия, без обаче да създават депресивно впечатление. Композициите предлагат завидно разнообразие, изградени по типичния за епичния дуум начин, от повече от две или три основни части. Ритмите тук също не са само бавно стелещи се - могат да бъдат и много агресивни, директни, върлуващи, допринасящи за цялостната комплексна завършеност. Но този ярък залп не е единственото нещо, което предлагат Isole. Неочаквано и замечтано се появяват и нежни, замечтани моменти, които създават много особена атмосфера.
Седемте композиции притежават дълбочина и множество допълнителни детайли, така че за нетърпеливите - чуйте албума повече от един път и цялата му красота ще ви се представи. От пепелищата на Forlorn се възроди Isole и Forevermore повече от ясно показва пътя на феникса!
От музиката струи сакрална одухотвореност и въпреки това няма излишък на патос, метално заредените пасажи са преобладаващо на преден план. Плътността се прелива плавно по семпло конструираните пасажи, които биват подсилени от нагнетените китарни рифове. Вокалът моментално омагьосва - мек тембър, приятен и кристално чист глас. На места се появяват и двугласия, които обаче не събуждат никакви клиширани асоциации. Isole носят в себе си дълбоката меланхолия, без обаче да създават депресивно впечатление. Композициите предлагат завидно разнообразие, изградени по типичния за епичния дуум начин, от повече от две или три основни части. Ритмите тук също не са само бавно стелещи се - могат да бъдат и много агресивни, директни, върлуващи, допринасящи за цялостната комплексна завършеност. Но този ярък залп не е единственото нещо, което предлагат Isole. Неочаквано и замечтано се появяват и нежни, замечтани моменти, които създават много особена атмосфера.
Седемте композиции притежават дълбочина и множество допълнителни детайли, така че за нетърпеливите - чуйте албума повече от един път и цялата му красота ще ви се представи. От пепелищата на Forlorn се възроди Isole и Forevermore повече от ясно показва пътя на феникса!
Напомня на: Solitude Aeturnus, Candlemass, Solstice
Оценка: 
коментари [6]
Коментари по албума 397 2
Включване / Регистрация