Песните в албума:

1. My Music Is Gone
2. Facing The Ruins
3. Lost
4. My Sweetest Pain
5. Secret Garden
6. Eternal Grief
7. Black Widow
8. Our Dream
9. Shadow Dance
10. The End Of The World
11. Lullaby
12. Atma Gyan
Persephone
Atma Gyan
Година: 2004
Лейбъл: Trisol
Държава: Германия
http://www.persephone-home.de/
Известно е, че в гръцката митология са определена рядкост по-злите и могъщи богове от властелина на подземното царство Хадес. Именно той се влюбил в героинята на нашата история, прекрасната щерка на Зевс и Деметра Персефона, и не се колебал дълго относно начините, с които да я ухажва. Вместо да измисля сложни планове, включващи серенади на Олимп и огромни букети червени рози, той разработил брутален план за похищение. В следствие на конспирацията девойката се озовала в определено негостоприемния свят на мъртъвците. След множество протести тя се обрекла на студенокръвния злодей, но нещастната й майчица не можела да преглътне нараненото си честолюбие. Деметра действала също директно и агресивно и наказала невинните земни обитатели с леден студ и пронизващи ветрове. Тя стигнала до такава крайност, че обвързала самото съществуване на света с добруването на дъщеря й.

В тъжната и водеща към апокалипсис история се намесил преславеният герой Херакъл. След като бил отсякъл безкрайните глави на кръвожадната хидра, преговорите с Хадес му се стрували приятно и отморяващо занимание. Слезнал той в царството на мрака и като опитен дипломат измолил бога за няколко месеца да изпраща Персефона при трижди скърбящата й майка. Всички били съгласни с този приемлив компромис. Докато Персефона е в отвъдния свят, Деметра броди тъжна по земята и сее печал, но щом възлюбената щерка се върне при нея, пролетта настъпва й всички разбираме за неизразимата майчина любов и щастие от това събитие. Така Персефона се превърнала в богинята на пролетта, тъжна и меланлолична, поради факта че била обречена да прекарва по-голямата част от съществуването си при мъртъвците.

След това леко тъжно лирическо отклонение, може спокойно да се насоча към основна идея на настоящето ревю, а именно вторият албум на Persephone, начело на които е водещата дама от L'Ame Immortelle Sonja Kraushofer. Струва ми се, че това не са между най-известните имена на българския метъл фен, затова следва кратко разяснение. Началото на този (относително) самостоятелен проект се корени в недалечната 2000 година, когато Sonja се среща с продуцентът на L'Ame Immortelle Tobias Hahn. Двамата обсъждат идеята за създавнето на нова банда, която да включва и текстописецът Dirk Riegert. Към тях се присъединяват още китариста Wim Leydes (Christian Death) и инструменталистът Martin Höfert. Първият албум на австрийците Home (2001) се приема с положителни отзиви и освен с изключително интересната си музика, групата се запомня и с необичайните си лайфове, които неизменно се провеждат в дворци, крепости и подобни величествени постройки. През следващите две години Persephone издават мини-албумът Still... (2003), сменят някои от членовете на бандата и създават любопитния концертен цикъл с продължителност от една година, който включва само дванадесет изяви на живо. Този факт подсказва ясно, че групата Persephone не е създадена, за да се печелят непременно популярност и пари, а се набляга в много по-голяма степен на самата музика като изкуство.

Сред десетките албуми, които прослушвам на месец, откровено мога да заява, че много рядко срещам такова музикално произведение, което да ми направи толкова силно и позитивно впечатление от първия път като Atma Gyan. Красотата, която създават Sonja и колегите й, надмогва всякакви жанрови определения. Да характеризирам полета на въображението еднозначно ми се струва кощунство, но най-грубо мога да определя песните като смесица от нео-класицизъм, готик, инструментален минимализъм и вокално изящество. О, да, вокалите! Всеки ценител на женския глас може да получи неистово удоволствие от тях, дори да липсваше какъвто и да е допълнителен съпровод.
Чаровната австрийка е способна на истински чудеса с гласа си, когато не е обвързана с жанрови граници и е оставена да твори на свобода. След многократно прослушване на композиции като Black Widow, Secret Garden и едноименнта Atma Gyan, все повече се уверявам, че сред групите с 'ангелогласни' женски вокали досега не съм срещал толкова хипнотизиращ и пленителен глас като този на Sonja. Тук вече предусещам неистовия вой на феновете на Nightwish, Within Temptation, After Forever и Lacuna Coil, затова бързам да се изясня. Tя може и да не разполага с невероятните октави на Tarja Turunen, да не излъчва топлотата и мекотата на Sabine Edelsbacher, да не е в състояние да звучи толкова хитово като Sharon den Aden, но въздейства не по-малко силно по съвсем друг начин. Прочуствен и меланхоличен в Lullaby и Eternal Grief, запечващ се в съзнанието и оставащ там с дни в My Music Is Gone, загатващ мъка и отчаяние в Facing The Ruins и The End Of The World, гласът на Sonja пресъздава прекрасно удивително разнообразие от чуства. С всяко следващо прослушване вокалите й не само, че не ми дотягат, но и се чувствам още по-силно запленен и омагьосан от безкрайната им красота. От продължителни словоблудства в този случй няма смисъл и затова бих ви препоръчал да им се насладите сами.

Инструменталната част е крайно нетипична за метъл албум, но и Atma Gyan трудно може да се класфицира като конвенционално творение. Дори и традиционните китари, бас и барабани се чуват рядко в общоприетото си звучене. Музиката е изградена най-вече от пиано, чело, перкусии и орган. Това може да звучи странно и прекалено класическо, но ви уверявам, че Persephone звучат приятно и разнообразно. На доста места се забелязват специфичните тонове на двойния бас на Johannes Kramer. Мога да отбележа, че инструменталните партии по оригинален начин помагат вокалите на Sonja да изпъкват и в същото време създават атмосфера, която чута веднъж, не може да се сбърка с нищо друго. Естествено всичко е професионално изсвирено, а продуцирането на небеизвестния John Rivers (Dead Can Dance) не търпи критика – ясен и плътен звук, без нито за момент да се появяват съмнение в излишно препродуциране.

За финал бих препоръчл този албум не на феновете на определен стил или група, а на всички, които имат желание да се докоснат до красотата, облечена в оригинални музикални одежди. Потопете се в красотата и горестта, в пленителността и унинието... Забравете за всичко останало и се оставете този път музиката да ви обгърне като водите на ромолящ водопад... и нека Persephone ви помогнат в това опит.
Напомня на: Persephone
Оценка: 1234
коментари [5] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Скандалите избухват не толкова заради причината, колкото заради начина, по-който тя се разисква.
Батето