Песните в албума:

1. Swallow The Dark
2. Unreal Is My Trip
3. New Kind of Religion
4. A Destiny Forlorn
5. Sunrise Is Black
6. Anger To Dwell
7. The Heart
8. No Chance... To See the Sun Again
9. Outside World
10. The Growing Mirror
11. Deadly Dance
The Revenge Project
The Dawn Of Nothingness
Година: 2005
Лейбъл: Стейн Студио
Държава: България
http://therevenge.hit.bg
Българският метъл пазар вече разполага с още един дебют на родна метъл група. В случая става въпрос за албума на бургазлиите The Revenge Project, издаден през тази година, но записан преди почти две години. The Revenge Project не е съвсем нова група, а музикантите, от които е съставена пък ептен не са нови за бургаската сцена - така силна преди, а сега да видим как ще стане...

Първото, което ни посреща като отворим кутийката, за да изкараме диска и да го натикаме в някакъв плейър (това ще го пропуснете ако имате албума в йебания електронен формат ) е книжното тяло с текстове и готино барнат артуърк. И обложката е интересна. Вобще видът е на като издокаран продукт, а това прави чест на идеолога на това начинание. Но това тук не е модно ревю затова почваме да си говорим за музика.

Стилът, синтезирано казано, е техничен мелодичен дет/траш в предимно бързо темпо, гарнирано с двойни каси на барабаните. Звукът като цяло е добър - китарите звучат горе долу по нашенски, но без да дразнят със скрибуцане от преизподнята. А и са добре наслагвани там дето две китари не стигат. Басът е дрезгав и нахъсан. Вокалите - разнообразно добри. Барабанните партии - добре подредени, но програмирани на компютър. За това по-късно по-подробно. В почти всяка песен има по някое соло и това, което би ви се сторило приятно е, че солата си пасват идеално и са сполучливи. Епизодично имаме леки фонови клавири, както и чисти вокални линии.

Това, което ми направи добро впечатление като цяло е, че доста от песните имат своя идентичност, която може да бъде лесно специфирана. В тази връзка неприятно впечатление ми направи трудно обяснимият факт, че като цяло албумът просто не влиза. И понеже искам да се обоснова ще пробвам. Значи в албума имаме смесване на мелодичност и агресия под формата на пилящи и жулещи бързи рифове. Обаче това мешане не ми идва хомогенно споено, а епизодично накъсано. Веднага като положителен пример в тази насока посочвам албума на шуменските Brainstorm - Pieces From Reality, който си остава по-нависоко в няква лична моя класация.

Та за идентичността на някои песни. Откриващата Swallow The Dark притежава ядосан припев, втората Unreal Is My Trip пък е епична, A Destiny Forlorn (фаворитът ми ) въпреки дразнещото шумно блек метъл начало после протича завидно яко с впечатляващо встъпление към мелодичния припев с чисти напеви и после мелодично семпло соло дето ме кара да заключа: 'Това е песента!' Outside World има спокойни пасажи, а заключващата Deadly Dance пък си има пиано.

Текстовете имат обща цялостна насоченост - мрачна, никак ведра, но не издухана, а предимно 'земна'. Обаче поезията ми идва 'никак впечатляваща' в случаи като:
By taking the guts of your rival
you know that you tear him apart.

А английските граматически грешки биха могли да бъдат дразнещи (за мен са си). Според мен не коства много да се намери начетен с английския човек да им хвърли око преди окончателно да се лепнат на споменатото в началото книжно тяло.

Край на ревюто, такова каквото би трябвало да бъде. Оттук нататък почва тежкия абзац дето не ми идва да го спестя. Ще си размишлявам докато пиша. Става дума за тия програмирани барабани дето ги приемам толкова надълбоко. Факт е, че макар и чисто, на моменти барабаните звучат стерилно и пластмасово. А моето ухо не е чак толкова опитно. Самата практика да се програмират барабани с идеята да звучат максимално живи ми е гадна. Съзнателно и концептуално семплиране - ОК, ама не и това. Говоря за крайния резултат, а не за причините, довели до това в албума на The Revenge Project. Интересно ми е самите музиканти от групата как гледат на това - като на компромис, който не са доволни, че са направили и търсят начин за в бъдеще да не правят или като тенденция, която не се знае дали занапред ще се промени. За мен има значение. И като пример за музикантска психика, която ми харесва ще цитирам вокала от една софийска група: 'Пари за записване на барабани винаги се намират.' Не знам това до колко почива на реалността, но като начин на мислене много ми допада.

Искам да кажа и нещо друго в заключение, което не е изкуствена куртоазия (каквото и точно да значи тази дума ). За в бъдеще от тази група може да излезе нещо голямо, но предвид Българската Реалност едва ли това ще е в общоприетия смисъл на думата 'голямо'. Да видим... Хареса ми как свърших.
Напомня на: Brainstorm, Hyperborea, Children Of Bodom, In Flames, Arch Enemy, Vader
Оценка: 123
коментари [12] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Дълго седял, вглъбен в себе си и в желанието да бъде колкото е възможно по-незабележима мишена на страха,дебнещ от всички страни в тъмницата
"Крал Артур и неговите доблестни рицари" - Дж. Стайнбек