Песните в албума:

1. Crimson King
2. Beneath These Waves
3. Terror Train
4. Seize the Day
5. The Gunslinger
6. Love's Tragedy Asunder
7. Wicked Witch
8. Dorian
9. Down Where I Am
10. Immigrant Song (Led Zeppelin Cover)

Digipak Bonus Tracks:
11. Lunar Lament
12. Wicked Witch (slow version)
13. Spatial Architects
14. Beneath These Waves (radio edit)
Demons & Wizards
Touched By The Crimson King
Година: 2005
Лейбъл: Steamhammer Us (SPV)
Държава: Германия / САЩ
http://www.demons-wizards.com
Когато през 1999 излезе новината за проекта Demons & Wizards, в мен се породи едно нетърпеливо любопитство, що ли за животно ще се покаже на бял свят, тъй като двамата заели се със създаването му, от години към този момент бяха запечатали имената си по върховете на световната метъл-сцена, пък и лично в моето сърце, като лидери на две от любимите ми групи. Става дума за вокалиста на Blind Guardian, Hansi Kursch и китариста на Iced Earth, Jon Schaffer, двама адски талантливи музиканти, които е трудно да се сбъркат, дори от хора чували съвсем малко от музиката им. През 2000 година проекта излезе, чух го и се влюбих в него. Сплавта беше отлична. Присъстваха отличителните белези и на двете групи, но въпреки това не беше нито едната от тях. Имаше ги вокалите на Kursch, способни да придадат точната емоция и точното усещане на всяка дума от текста и всяка нота от музиката, имаше ги и тежките, мрачни и отсечени китарни рифове характерни за музиката, която Schaffer пише в Iced Earth. Настроението в албума беше изпълнено с безнадежност и много ярост. Този проект присъстваше неизменно в нещата ми за слушане през изминалото време от тогава. Ето че миналата година стана ясно, че двамата юнаци работят по продължението му. На фона на разочарованието от последния Iced Earth и многото време откакто излезе A Night At The Opera на Blind Guardian, това се оказа свежа новина и започнах с интерес да следя развитието й, като очакването и нетърпението растяха с всяка изминала седмица. И ето, че накрая албумът е факт. Демoните и Магьосниците (кръстени на едноименната песен на Uriah Heep, предложение дадено от жената на Jon, докато разглеждала съвместни снимки на двете групи споделила, че Guardian са все нахилени до ушите, а Iced Earth навсякъде с лоши физиономии и свъсени вежди) се завръщат с гръм, трясък, мастика и шопска салата (опс.. последното ме чака вкъщи, няма нищо общо с тях) с кажи-речи концептуален албум (е, айде четири песни, от мен да мине), като пичовете са хванали бестселъра-поредица на Стивън Кинг Тъмната Кула (двамата и особено Hansi, са големи фенове на автора) и са претворили някои от по-важните линии от него в музика. При това страшно успешно според мен.

Албума открива титаничното 20-секундно начало на Crimson King, достойно за творенията на Johnsson от Therion, след което преминава в серия от брутални рифове, придърпвайки ви безмилостно в мрачното изкривено общество на Пурпурния Крал, само за да ви доведе почти до сълзи в страшно контрастиращ с цялата лудост момент на абсолютно спокойствие малко преди края. Beneath These Waves буквално ви потапя в океана от празнота на човек, чието едно единствено желание в живота преди Бледата Странница да го отведе е да си го върне на който трябва и на света около него. Тежки, но сравнително бавни, депресивни и меланхолични "жици" са отличителния белег на тази песен. Секунди по-късно Блейн Моно ще ви качи на пътуване по коловозите на неговото безумие с Terror Train. Тази песен ми е от фаворитите в албума. Насложените един върху друг вокали през голяма част от песента създават сериозното усещане за лудост и шизофрения, усещане допълнено от бясната саморазправа със струните, на която бива подлагана китарата. Почивката идва със Seize The Day, може би най-оптимистичната песен в тавата, доколкото изобщо може да говорим за оптимизъм тук. Няма агресия, само приглушени китарни сола на фона на акустични акорди които се вписват идеално със следващата песен акцентираща отново върху пътешествието на Роланд и компания в търсенето им на Тъмната Кула. The Gunslinger започва бавно, нежно, сякаш сте под действието на транквилант или особени гъби, но изведнъж сънят свършва и последвалите "бичкии" съчетани с бързи двойни каси ви приземяват в гадната реалност без право на обжалване. И тук вече тези, които очакват песни в стил Fiddler On The Green от първия албум могат да въздъхнат с облекчение. За разлика от там, тук имаме цели три "лирични отклонения" изразяващи се в Love's Tragedy Asunder, Wicked Witch и Down Where I Am, вторите две от които изцяло акустични, романтични, но все така депресивни. Много приятни за слушане, макар и неотличаващи се с нищо по-характерно. Междувременно Dorian се отклонява малко от майстора на хоръра Кинг и ни препраща малко към познатото на някои произведение Потретът на Дориан Грей, на Оскар Уайлд, може би най-слабата песен в албума, поне по мое лично мнение. Хубави рифове, менящо се настроение, но някак си доста разпокъсана и непълна. И за да е пълна картинката, албума бива закрит от брутален кавър на Immigrant Song на вечните Led Zeppelin. Цялостното ми мнение. Страхотен албум, абсолютна лудница, в прекия и преносен смисъл на думата. Просто Kursch и Schаffer, за втори път направиха показно, че европейският и американският метъл не са толкова далеч един от друг, и че всеки има какво да вземе от другия, при това с чудесни резултати. Може би тук е мястото и за най-тежката преценка, а именно сравнението с дебютния Demons & Wizards. Първият беше по агресивен, по-яростен и като цяло доста по-тежък, но някак си по-разхвърлян и груб в сравнение с Touched By The Crimson King, докато втория има ясно дефинирана емоционална линия, свирнята и особено барабаните са на по-професионално ниво, но е по-лек и някак си "по-отнесен" и сюралистичен. Неизбежно е и сравнението с Iced Earth и The Glorious Burden, където феновете ще открият доста общи неща. Това е така защото според Schаffer, някои от песните са били композирани първоначално за Iced Earth, но в последствие се оказва, че не пасват съвсем и просто са минали в графата Demons & Wizards. Огромен минус за това произведение на изкуството е неравномерното разпределение на песните. Започва страшно агресивно и надъхващо, а бавните парчета са оставени за края, сякаш за да ви приспят и отегчат. Като лично мнение първият албум повече ми харесва, но в никакъв случай това не означава, че вторият е за изхвърляне, дори напротив, е от малкото наистина качествени неща сред хеви/пауър бозите бълвани от всякакви лейбъли в последно време. При всички положения е нещо което трябва да се чуе от почитателите на този стил, иначе пропуска си е наказуемо престъпление.
Напомня на: Blind Guardian, Iced Earth
Оценка: 1234
коментари [6] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Errare humanum est.
[Да се греши е човешко]