Песните в албума:

1. Planetary Confinement
2. The Weight Of The World
3. Line Of Fire
4. Epitaph
5. Mr. White
6. A Portrait Of The Young Man As An Artist
7. Relapse
8. Legions
9. Eternity Part 24
Antimatter
Planetary Confinement
Година: 2005
Лейбъл: Prophecy Productions
Държава: Англия
http://www.antimatter.tk
Planetary Confinement на първо слушане ми се стори странен. От една страна несъмнено прекрасна музика, а от друга някак несъстоялото се усещане за органичност. Този път двете действащи лица са работили изцяло самостоятелно, всеки със своите идеи и виждания. Това е отразено и в буклетa, където поотделно са споменати the irish session и the english session, съответно парчетата на Duncan Patterson и Mike Moss. Това е интересен подход, особено когато от музикантите се твърди, че никой не би наложил вето на другия - резултата е наистина красива и мрачна мозайка, събрала в себе си упойващи изразни средства, кое по-мрачно от другото.

Едноименият инструментал открива с плах и замечтан клавир, успявайки да канализира вниманието и да изостри възприятията. При първите секунди на Weight Of The World човек вече усеща, че е настръхнал и с цялото си същество се вслушва в мекия и леещ се глас на Mike Moss. За пореден път формулата на минималистичния подход разкрива своята убедителност и в този случай обезоражава и най-уверения оптимист. Line Of Fire като че ли успява да пропусне няколко лъча светлина, дължащо се на ритмично по-разчупената композиция, приглушените, шептящи перкусии и ангелския глас на Amelie Festa. Epitaph отново подхваща линията на кристалната акустична китара, този път подплатена с приятните и топли отгласи на виолина. Наистина не очаквах кавър, но като следващо парче в траклистa се появява Mr.White, в оригинал на Trouble. Интерпретацията е сведена до първичната й основа, водещата мелодия е поета от като че ли догарящия женски вокал (отново Amelie Festa). Странно как без да е вложена някаква особена иновативност тук е постигнат ефекта на притегателност, сякаш музиката "полепва" по вас, а след това се вкопчва и точно когато мислите, че е трудно да си поемете дъх се появява свежата глътка с A Portrait Of The Young Man As An Artist - красота в най-чистата й форма! На който тъмните и режещо звучащите текстове са му слабост, би трябвало да се прислуша имено към това излияние. Relapse е изтъкана предимно от синт мотиви. Eternity Pt.24 е една следваща част от безкрайността, на която Patterson тук й придава подобаващ пинк-флойдски привкус. Субтилно и нагнетено се преливат тоновете, и създават една плътна атмосфера, която по подобие на обложката вдишва и издишва повече тъмнина, отколкото светлина, повече тъга, отколкото лекота. Planetary Confinement е последния албум на Antimatter в този си състав. D. Patterson напусна групата заради желанието си да се посвети изцяло на страничния си проект (ION). Нов албум въпреки това вече е заплануван за следващата година, с участието на Danny Cavanagh (Anathema)!
Напомня на: Simon & Garfunkel, Nick Drake
Оценка: 12345
коментари [5] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Happiness consists in realizing it is all a great strange dream.
Батето