Песните в албума:
1. Ghost Of Perdition2. The Baying Of The Hounds
3. Beneath the mire
4. Atonement
5. Reverie/Harlequin Forest
6. Hours Of Wealth
7. The Grand Conjuration
8. Isolation Years
Оpeth, поне засега, поотложиха очакваното от мнозина олекотяване на стила си, както през годините същото сториха мнозина, вече, еx-тежки величия. Никога не съм бил върл почитател на групата, но новото им творение ме спечели тотално за каузата. Оpeth винаги са носили прог жилката със себе си, но този път направо са се оляли, в добрия смисъл на думата. От дет метъла – почти само ревовете на Akerfeldt са останали. Не че липсват моменти, при които да пробваш здравината на главата си или на стената до теб, но е твърде изпипано и далече от най-радикалните излияния на един от най-екстремните музикални стилове. Музиката на Opeth винаги ме е пренасяла в някоя неверояно красива и непокътната гора, но и много зловеща и самотна в същото време. Повечето песни, отново са с (не)типично голямо времетраене, като четири от тях надвишават десетминутието. Както и преди – и сега като тръгнеш от началото на композицията - не знаеш през какъв лабиринт минаваш, докато стигнеш финала на песента, но не си представяйте някои безсърдечни математици. Дружбата с Porcupine Tree явно си е оказало влияние в откриващото парче, Beneath The Mire сменя настроението многократно и е личният ми фаворит от албума. Atonement e първият по-сериозен отдих, в посока космоса. The Grand Conjuration е най-директното упражнение за врата, като на ударните гостува Големият (и в пряк, и в преносен смиъл) мастър – Gene Hoglan. House Of Wealth и Isolation Years не ги споделяйте с компанията, за да не развалите купона с акустичната им еклектика, предназначена за усамотилия се слушател.
Ghost Reveries е доказателство за разностранните и все красиви лица на рок музиката, показващи ни, както по тежката страна на нещата, така и по-спокойната и дълбокомислена. За да попие напълно в теб новия Opeth са нужни многократни слушания, а най-хубавото е, че като ти е влезнал вече под кожата - ще ти трябва още много въртене за да ти писне. Колко точно – не съм разбрал още.
Ghost Reveries е доказателство за разностранните и все красиви лица на рок музиката, показващи ни, както по тежката страна на нещата, така и по-спокойната и дълбокомислена. За да попие напълно в теб новия Opeth са нужни многократни слушания, а най-хубавото е, че като ти е влезнал вече под кожата - ще ти трябва още много въртене за да ти писне. Колко точно – не съм разбрал още.
Напомня на: Opeth
Оценка: 
коментари [1]
Коментари по албума 370 2
Включване / Регистрация