Песните в албума:

1. Enter The Machine
2. Taking Back My Soul
3. Nemesis
4. My Apocolypse
5. Carry The Cross
6. I Am Legend/Out For Blood
7. Skeleton Dance
8. Hybrids Of Steel
9. Mechanic God Creation
10. Machtkampf
11. Slaves Of Yesterday
Arch Enemy
Doomsday Machine
Година: 2005
Лейбъл: Century Media
Държава: САЩ
http://www.archenemy.com
Принципно не съм почитател на съпоставянето на нов албум на дадена група със старите й и това да бъде критерий. Предпочитам произведението да се оценява само по себе си, но когато летвата е вдигната твърде високо и тъпченето на едно място е налице, което е равно на самоубийство в някои случаи (изключвам АC/DC и др. ), паралелите идват подсъзнателно. Предишното творение на (формално) шведския квинтет – Аnthems Of Rebellion - беше един върховете на екстремнaта музика през последните години, със своята съвършенна сплав от тежест и мелодия плюс брилянтните китарни изпълнения на братята Ammot и като за капак перфектната звукова продукция на мастъра Andy Sneap.

Doomsday Machine излиза в момент когато групата е на най-високото стъпало в метъл йерархията, на което някога се е изкачвала и логично очакванията са по-голeми от всякога. Стилово албумът напълно се припокрива с предходника си, само където не е толкова злобен и може би малко по-муден. Брилянтно изсвирен и записан, но вдъхновението явно е забравено някъде в репетиционната. Усеща се огромната професионална рутинираност, която не е умишлена, а продиктувана все едно от умора. Има великолепни сола и отделни рифове, но малко запомнящи се парчета. Лични фаворити: Carry The Cross и двата чудесни инструментала: oткриващия Enter The Machine и Hybrids Of Steel. За капак – барабанното начало на Маchtkampf започва крещящо напомняйки на класиката на Sepultura – Territory. Doomsday Machine е и олицетворение на една масова тенденция в метъл сцената от последните години. Перфектният саунд се превърна вече в стандарт, но малко са групите, които са изработили собствен отличителен звук, не като маниер на свирене. А още по-малко са групите, които опитват по-различно звучене в следващите си творения, което би спомогнало за атмосферата или някой друг търсен ефект от състава, освен тежестта.

Та така... Едно от неочакваните разочарования на годината за мен вече е факт. На много групи се случва след някой гениален албум да последва затишие пред буря и после пак да ни смажат, тъй че аз съм оптимист за бъдещето на Arch Enemy, а и много хора, сигурен съм, няма да са съгласни с мен и ще поставят Doomsday Machine на еднакъв пиедестал с Wages Of Sin и Anthems Of Rebellion. Всеки с вкуса си...
Напомня на: Carcass (Heartwork и Swansong), At The Gates
Оценка: 123
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: You have to learn to crawl, before you learn to walk.
AEROSMITH - Amazing