Песните в албума:

1. Threads
2. Parker's Eyes
3. Scarred
4. Sapphire
5. The Fullness Of Time
I. Rage
II. Despair
III. Release
IV. Transcendence
Redemption
The Fullness of Time
Година: 2005
Лейбъл: Sensory Records
Държава: САЩ
http://ivorygate.com/redemption/
Може би на всички почитатели на прогресив метъла е ясно, че стилът отдавна спря да прогресира и предимно деградира. Сцената на жанра се препълни с еднакво звучащи групи, черпещи вдъхновение от първите албуми на Dream Theater и стана почти невъзможно да се намери нещо по-различно. Американците от Redemption определено не принадлежат към различното в прог-метъла и след отчайващо скучния дебют (основно заради отчайващо противните вокали), сега на бял свят се появи новата им творба - The Fullness of Time.

Основата фигура в групата Nicolas van Dyk явно се е поучил от злощастния дебют и този път е привлякъл за вокалист не кой да е, а един от малкото добри певци подвизаващи се в жанра - Ray Alder. Ако все пак някой не знае ще спомена, че Alder е фронтмен на Fates Warning, една от групите поставили основите на прогресив метъла и то именно след присъдиняването на Alder в нея. Толкоз за хората, нека кажем нещо и за музиката в албума.

The Fullness of Time предлага около 57 минути прогресив метъл от много високо качество. Още откриващата Threads показва изцяло новия облик на групата, изграден около великолепните глас на Alder. Parker's Eyes е личния ми фаворит от албума, благодарение на прекрасните вокални линии, разчупената си структура и брилянтни мелодии. Scarred е песента без която албума не би загубил нищо освен 7 минути и 56 секунди. Следват двата епоса в албума Sapphire и заглавната The Fullness of Time, звучащи точно така както би се очаквало да звучат по-дълги от 10 минути прог-метъл композиции - характерни смени на темпото, създалите печална слава на стила самоцелни сола на китарата и клавишните и разбира се всичко това подплатено от техничните партии на всеки един от музикантите.

Без съмнение втория албум на Redemption не успява да излезе от отъпкания прог-метъл булевард, но благодарение на разчупените вокали на Ray Alder и по нищо не отстъпващите в композиционно отношение на образците в жанра песни, резултатът е много повече от поредния метъл албум кичещ се гордо с етикета "прогресив".
Напомня на: Dream Theater, Fates Warning
Оценка: 12345
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Желая ти достатъчно 'Здравей', за да ти дадат сили за последното 'Довиждане'.
Батето