Песните в албума:
1. Autumn Forever2. This World Is Made For Me
3. Lies (For Fools)
4. New Year's Day
5. Chaotic Me
6. Little Deaths
7. No Turning Back
8. Fragmented
9. Endessly
10. Last Breath
Страната на хилядите езера в последно време се слави с известните си и продавани по целия свят готик-метъл банди. Понякога обаче иновативността и самобитното творчество отсъпват място на комерсиалността. Не може да се отрече, че през периода 1998-99 година H.I.M., The 69 Eyes и То/Die/For нанесоха опустошително запомнящи се удари за почитателите на романтичната музика, облечена в черно. За съжаление триумфалното шествие на червените рози и обещанията за вечна любов постепенно се изроди в път, водещ все по-далече от оригиналността. Мейнстрийм сцената смля в безчувствените си челюсти за пореден път музикално явление и изплю в отговор еднообразен и постен псевдо-готик.
Последните два албума на H.I.M.(Deep Shadows and Brillant Highlights,2001 и Love Metal,2003) задълбаха в болезнено скучна повторяемост, откъдето не можеше да ги измъкне дори дрезгавия глас и магнетичната визия на превърналия се в поп-икона вокал Ville Vallo. Сънародниците им от The 69 Eyes записаха далеч по-стойностния Paris Kills (2002),който разработваше в интересна насока макар и позната музикална тематика. След това последва обаче Devils (2004), с който момчетата се завърнаха към рок-звученето си от средата на 90-те, но успяха за пореден път да достигнат до желания синтез между рока и готика. Какво се случи по това време с героите на нашата статия To/Die/For?
Те се съживиха от пепелта на мъртвите Mary-Ann (групата,която се явява предходна формация за Andi, Miikka, Jani и Aba от сегашния състав на финландците), записаха красивия и тъжен All Eternity (1999). Въпреки че не успяха да се сдобият с популярността, която провали H.I.M. и не кривнаха към рок-звученето като The 69 Eyes, To/Die/For сътвориха още два албума (Epilogue,2001 и Jaded,2003), в които повтаряха себе си. Еднообраните любовно-жетвени песни с пагубен оттенък, неуспешни кавъри на поп-парчета(?) и музика, която не оставя спомен след прослушването й бяха характерни черти на готика им през последните 5-6 години. сами се убеждавате, че имах сериозни причини да подходя със недоверие към новото произведение на петорката от Koulova.
Първоначално бях готов да причисля и новият албум, пестеливо озглавен IV, към гореспоменатите неуспешни опити на финланците на To/Die/For, но вроденото ми упорство ме задължи да прослушам десетте песни още няколко пъти. Изненадващо съм длъжен да отбележа,че намерих доста заслужаващи вниманието на готик почитателите моменти.
Още първата песен Autumn Forever се заиграва със заглавието на един от албумите-шедьоврите на Lake Of Tears. Това определено не е в полза на финландците, защото модулираните вокали на Jarno и електронните моменти, несполучливо съпътсващи песента, маркират една сравнително безлична композиция. Също толкова трудното за дефиниране deja vu чувство присъстваше, докато изслушвах почти всички парчета от IV и е радостно, че на моменти отстъпи мястото си на интерес пред (сравнително) новаторските моменти. В This World Is Made For Me, Chaotic Me и Little Deaths скуката се завърна в пълна степен, необезпокоявано от измъчено-сълзливите признания на вокала, съпътствани от едноообразна ритъм секция и с нищо неотличаващи се китари.За да съм честен, ще отбележа, че песните, които ми допаднаха в по-голяма степен - Lies (For Fools),Fragmented и Endessly - не съдържат в себе си радикално новаторски моменти. Те просто успяха да ме накарат да се потопя в атмосферата на To/Die/For и да забравя опасенията си, че любовните им признания са на път да се превърнат в забарвени терзания на мъртъв обожател.
По-специално внимание ще обърна на две от песниите в IV. Четвъртата композиция New Year's Day e редовният кавър на To/Die/For, като този път мишената е U2. Момчетата са се справили дост по-успешно и ми напомниха за великолепния си кавър на In The Heat Of The Night от дебюта им. Новогодишните фойерверки мрачно контрастират на безжизнения женски глас, който породи у мен усещането за нерадостната съдба на затъналото в блатото на повторяемостта човечество. Завършващата песен Last Breath е кратка и задъхана разходка сред доведените до крайност меланхолия и печал ки затваря албума по тъжен, но завладяващ начин.
Ще завърша с коментара, че IV е най-добрия продукт на финландците от 1999 година насам, без обаче да е в състояние да надхвърли първоначално много високо вдигнатата летва, поставена от All Eternity. Въпреки че повторяемостта в IV е на критичната граница те показват признаци заизлизане от блатото на безидейността.Винаги обаче остава песимистичното послание:" New Year's Day. Noting's changed" и възможността скоро да чуем погребалния химн на любовта, за която са готови да умрат To/Die/For.
Последните два албума на H.I.M.(Deep Shadows and Brillant Highlights,2001 и Love Metal,2003) задълбаха в болезнено скучна повторяемост, откъдето не можеше да ги измъкне дори дрезгавия глас и магнетичната визия на превърналия се в поп-икона вокал Ville Vallo. Сънародниците им от The 69 Eyes записаха далеч по-стойностния Paris Kills (2002),който разработваше в интересна насока макар и позната музикална тематика. След това последва обаче Devils (2004), с който момчетата се завърнаха към рок-звученето си от средата на 90-те, но успяха за пореден път да достигнат до желания синтез между рока и готика. Какво се случи по това време с героите на нашата статия To/Die/For?
Те се съживиха от пепелта на мъртвите Mary-Ann (групата,която се явява предходна формация за Andi, Miikka, Jani и Aba от сегашния състав на финландците), записаха красивия и тъжен All Eternity (1999). Въпреки че не успяха да се сдобият с популярността, която провали H.I.M. и не кривнаха към рок-звученето като The 69 Eyes, To/Die/For сътвориха още два албума (Epilogue,2001 и Jaded,2003), в които повтаряха себе си. Еднообраните любовно-жетвени песни с пагубен оттенък, неуспешни кавъри на поп-парчета(?) и музика, която не оставя спомен след прослушването й бяха характерни черти на готика им през последните 5-6 години. сами се убеждавате, че имах сериозни причини да подходя със недоверие към новото произведение на петорката от Koulova.
Първоначално бях готов да причисля и новият албум, пестеливо озглавен IV, към гореспоменатите неуспешни опити на финланците на To/Die/For, но вроденото ми упорство ме задължи да прослушам десетте песни още няколко пъти. Изненадващо съм длъжен да отбележа,че намерих доста заслужаващи вниманието на готик почитателите моменти.
Още първата песен Autumn Forever се заиграва със заглавието на един от албумите-шедьоврите на Lake Of Tears. Това определено не е в полза на финландците, защото модулираните вокали на Jarno и електронните моменти, несполучливо съпътсващи песента, маркират една сравнително безлична композиция. Също толкова трудното за дефиниране deja vu чувство присъстваше, докато изслушвах почти всички парчета от IV и е радостно, че на моменти отстъпи мястото си на интерес пред (сравнително) новаторските моменти. В This World Is Made For Me, Chaotic Me и Little Deaths скуката се завърна в пълна степен, необезпокоявано от измъчено-сълзливите признания на вокала, съпътствани от едноообразна ритъм секция и с нищо неотличаващи се китари.За да съм честен, ще отбележа, че песните, които ми допаднаха в по-голяма степен - Lies (For Fools),Fragmented и Endessly - не съдържат в себе си радикално новаторски моменти. Те просто успяха да ме накарат да се потопя в атмосферата на To/Die/For и да забравя опасенията си, че любовните им признания са на път да се превърнат в забарвени терзания на мъртъв обожател.
По-специално внимание ще обърна на две от песниите в IV. Четвъртата композиция New Year's Day e редовният кавър на To/Die/For, като този път мишената е U2. Момчетата са се справили дост по-успешно и ми напомниха за великолепния си кавър на In The Heat Of The Night от дебюта им. Новогодишните фойерверки мрачно контрастират на безжизнения женски глас, който породи у мен усещането за нерадостната съдба на затъналото в блатото на повторяемостта човечество. Завършващата песен Last Breath е кратка и задъхана разходка сред доведените до крайност меланхолия и печал ки затваря албума по тъжен, но завладяващ начин.
Ще завърша с коментара, че IV е най-добрия продукт на финландците от 1999 година насам, без обаче да е в състояние да надхвърли първоначално много високо вдигнатата летва, поставена от All Eternity. Въпреки че повторяемостта в IV е на критичната граница те показват признаци заизлизане от блатото на безидейността.Винаги обаче остава песимистичното послание:" New Year's Day. Noting's changed" и възможността скоро да чуем погребалния химн на любовта, за която са готови да умрат To/Die/For.
Напомня на: Charon
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 359 2
Включване / Регистрация