Песните в албума:

1. Joyless Trance Of Winter
2. Carrier Of The Scars Of Life
3. Frail Expectation
4. Cold Hand Of Retribution
5. Watch You Fall
6. The Architect Of My Downfall
7. Drink Away The Demons
8. Point Zero
9. Dry Well Of Life
10. The Face Of Jealousy
Trail Of Tears
Free Fall Into Fear
Година: 2005
Лейбъл: Napalm Records
Държава: Норвегия
http://www.trailoftears.no
Шведите от Trail Of Tears започват своята музикална дейност преди повече от десетилетие. През 1994 г. идеята за готик метъл с женски вокали все още е нереализиран проект в главите на холандците от The Gathering. Логично през първия етап от съществуването си - този на репетиции и записвания на демота с цел забелязване от компания-разпростанител под името Natt - момчетата експериментират в доста по-различни творчески измерения в сравнение с албумната им дейност. Годините обаче изминават, времената се променят - през 1997-98г. е златно време за използването на ангелогласни женски гласове и присъединяването на Helena Iren Michaelsen (позната ни също от Epica, Imperia и Black Widow) и клавиристът Rank Roald Hagen бележи преходът, който достига завършека си с издаването на първият албум Disclosure Of Red(1998).

Стилът на шведската банда през годините обаче остана верен на първоначалния облик на готик метълът, т.е. тъжно-песимистичните настроения, дрезгавите блек вокали и цялостната мрачна атмосфера. Скандинавската тъмнина, въплътена и в музиката на Tristania и The Sins Of Thy Beloved не само че на остъпи място на лиричността, но и балансираше уверено на границата между блека и готика. Макар да не придобиха световна слава като някои други банди с женски вокали, Trail Оf Tears си извоюваха малка, но вярна група фенове. Като отличителен белег на музиката им и в следващите албуми (Profoundemonium, 2000 и A New Dimension Of Might, 2002) може да се посочи склонността на шведите да променят коренно настроението на музиката си в една композиция чрез умело редуване на изразни средства и мъжки/женски вокали. Красива и меланхолична, агресивна и тежка, музиката на шесторката, водеща началото си от градчето Kristiansand, носи неотричими достойнства.

Още от 2000г. конфликтите между Helena и останалите членове на бандата водят до нейното напускане и заместването й със сравнително по-неизвестият глас на Cathrine Paulsen. През 2003 г. стана ясно, че и с новата вокалистка съществуват прочиворечия, дължащи се на различните възгледи за музикалното развитие и изтощаващите турнета, което накара шведите да останат без по-нататъшно дамско присъствие. В следствие на тези рокади в състава последният албум на Trail Of Tears Free Fall Into Fear се характеризира с две характерни промени спрямо предишмите записи.

"Свободното падане в ужаса" на шведите носи твърде смелото решение за тоталното преминаване на мъжки гласове на фона на банди като Within Temptation, Nightwish и Theatre Of Tragedy, които се довериха изцяло на гласовите възможности на нежния пол и се радват на изключителна популярност. Trail Of Tears явно искат да избягат от шаблона и не се стремят към самоцелна комерсиализация, което мога само да похваля. За да съм честен, ще отбележа, че в предишните продукции женските вокали допринасяха изключително за разнообразието и цялостния облик на групата. В новият им албум тази празнина е опитана да бъде запълнена от редуването на гласовете на Kjetil Nordhus (също в Chain Collector, Green Carnation) и титулярният вокал Ronny с дрезгаво и чисто пеене в композиции като Joyless Trance Of Winter и Watch You Fall. Въпреки несъмненото желание и възможности на момчетата в определени моменти еднообразието доскучава на слушателя.

Още повече, че шведите са решили да втвърдят звученето си и Free Fall Into Fear носи все повече влияния от дуума и блека и оставя готика настрана. Клавирите и цигулката, които се чуваха от време на време в предишните албуми са заместени от агресивни китарни рифове и смазващ съпровод на ритъм секцията. Point Zero и Dry Well Of Life показват Trail Of Tears в доста по-тежко звучене отпреди, от това, с което сме свикнали да ги свързваме. По-лекото начало на албума, където момчетата са си позволили някои мелодични отклонения, достига до мрачен среднотемпов валяк в завършващите композиции, насечен от бясни ултрабързи моменти. Тежките барабани и нечленоразделното дране бележат Drink Away The Demons, а финалната композиция The Face Of Jealousy забива последния пирон в ковчега на изстрадалия слушател.

Очакванията ми за новото творение на Trail Of Tears в общи линии се оказаха верни - феновете на мелодичния готик няма какво да намерят в този албум, изцяло издържан в значително по-тежко музикално звучене. Неприятното ми впечатление се дължи повече на липсата на креативност и омръзващата монотонност в песните. Определено това е албум, който няма имам желание да слушам отново, след като веднъж потъне в дебрите на харддиска ми.
Напомня на: Trail Of Tears
Оценка: 12
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Слабият става силен, когато всичко му е отнето, защото едва тогава изпитва изгарящата, безумна горчивина на отчаянието!
"Белият Отряд" - Артър Конан-Дойл