Песните в албума:
1. Botanical Dimensions2. Outer Shpongolia
3. Levitation Nation
4. Periscopes of Consciousness
5. Schmaltz Herring
6. Nothing Lasts
7. Schnitzl'd in the Negev
8. ...but Nothing is Lost
9. When shall I be Free?
10. The Stamen of the Shaman
11. Circuits of the imagination
12. Linguistic Mystic
13. Mentalism
14. Invocation
15. Molecular Superstructure
16. Turn up the Silence
17. Exhalation
18. Connoisseur of Hallucination
19. The Nebbish Route
20. Falling Awake
Shpongle
Nothing Lasts... But Nothing Is Lost
Година: 2005
Лейбъл: Twisted Records
Държава: Англия
http://www.shpongle.com
Nothing Lasts... But Nothing Is Lost
Година: 2005
Лейбъл: Twisted Records
Държава: Англия
http://www.shpongle.com
Бях отписал вече една от любимите ми групи. Четири години бяха изминали от последния им шедьовър и почти три, oткакто нямаше никакъв ъпдейт на сайта им. И, оп, като че ли от нищото се появи третото отроче на английско-индийския дует. Повече подробности около членовете на този проект смятам са излишни, понеже достатъчно внимание им беше обърнато в ревюто на предходния албум – Tales Of Inexpressible.
Третата тава носи дългото заглавие – Nothing Lasts… But Nothing Is Lost. Слушателят отново е поведен на разходка из повечето континенти на планетата или с други думи електро-уърлд, като ролята на живите инструменти също е силно застъпена. Общо парчетата са двадесет на брой като средната продължителност на всяко от тях е около три минути, като песните се затъпват едно-друго, което прави изслушването им поотделно непълноценно. Изобщо - приемете албума за един 67 минутен сет, което не трябва да ви плаши, защото няма дълго зацикляне на даден елемент, нещо с което повечето хора са свикнали да свързват техното. “Вълшебната флейта” на Raja Ram, за съжаление, се чува по-нарядко в сравнение с първите два албума, което явно е залегнало в цялостната концепция, но все пак жалко... Звученето е осезаемо по-хаус или по друг начин казано – клубна музика, която не е толоква интровертна, колкото психеделика на дебюта или музикантския уърълд при наследника му.
След по-масирани изслушвания на Nothing Lasts, But Nothing Is Lost – приех албума като достоен, пълноценен представител в дискографията на Shponglе, но все пак леко-горчивият привкус в устата на разочарование остава. Албумът се препоръчва на хора с богато въображение и на които залитанията към електрониката не са чужди.
Третата тава носи дългото заглавие – Nothing Lasts… But Nothing Is Lost. Слушателят отново е поведен на разходка из повечето континенти на планетата или с други думи електро-уърлд, като ролята на живите инструменти също е силно застъпена. Общо парчетата са двадесет на брой като средната продължителност на всяко от тях е около три минути, като песните се затъпват едно-друго, което прави изслушването им поотделно непълноценно. Изобщо - приемете албума за един 67 минутен сет, което не трябва да ви плаши, защото няма дълго зацикляне на даден елемент, нещо с което повечето хора са свикнали да свързват техното. “Вълшебната флейта” на Raja Ram, за съжаление, се чува по-нарядко в сравнение с първите два албума, което явно е залегнало в цялостната концепция, но все пак жалко... Звученето е осезаемо по-хаус или по друг начин казано – клубна музика, която не е толоква интровертна, колкото психеделика на дебюта или музикантския уърълд при наследника му.
След по-масирани изслушвания на Nothing Lasts, But Nothing Is Lost – приех албума като достоен, пълноценен представител в дискографията на Shponglе, но все пак леко-горчивият привкус в устата на разочарование остава. Албумът се препоръчва на хора с богато въображение и на които залитанията към електрониката не са чужди.
Напомня на: Shpongle, Western Rebel Alliance, Deep Dive Corporation
Оценка: 
коментари [5]
Коментари по албума 356 2
Включване / Регистрация