Песните в албума:
1. Libre2. Equilibrium
3. The Wretched
4. Cure
5. Circus
6. Shadowman
7. Endogenisis
От няколко години следя с интерес развитието на норвежката формация Tristania, започнала развитието си през 1996 година в норвежкия град Ставангер. Именно тя беше една от първите банди, които поведоха новото движение в готик метъла, използващо станалата популярна след The Gathering формула тежък, плътен, 'дерящ се' мъжки вокал и нежен 'ангелогласен' женски глас. В края на деветдесетте множество европейски групи по един или друг начин продължиха тази тенденция, но бяха единици тези, които можеха да конкурират гласа на Vibeke Stene, съчетан с композиторските умения на Morten Veland. Всеки почитател на готика си спомня класики като Pale Enchantress, Aphelion, Lethean River и Midwinter Tears, в които властваше неподражаема сурова и мрачна атмосфера. Музиката на бандата тогава е изградена в духа на готика, с множество симфонични, блек и дет елементи. Албумите Widow's Weeds и Beyond The Veil разказваха отдавна забравени, но болезнено истински истории за тъгата, отчаянието и мрака, обземащи човешката душа в лутането й сред оковаващите рамки на битието.
За съжаление на многобройните фенове през 2000г. поради редица неразбирателства в личен и музикален план с групата се рaздели Morten Veland и създае своята собствена формация Sirenia, която скоро след това се утвърди като сериозна конкуренция. Tristania загубиха един от създателите си, който играеше ролята и на основен композитор – проблем в креативно отношение, кoйто трябваше да бъде решен с присъединяването на Kjetil Ingebrethsen (Blindfolded) и Osten Bergoy. Осезаемото олекотявне на стила, все по-масовото използване на хорове, оркестрации и нежни женски вокали в World Of Glass (2001 г.) доведе до неизбежна стилова промяна и беше една от причините, довела до оттегляне на част от старите поддръжници. След четиригодишно чакане, което доведе до крайно напрежение почитателите на групата, четвъртият албум Ashes трябва да покаже докъде е стигнало музикалното им развитие и дали Tristania може да предложи звучене, което да запази стария дух и да привлече нови готик фенове.
В интервюта членове на бандата признават, че песните са замислени в различни моменти през периода 2001-2005 г. и това ясно проличава след неколкократно слушане. Първото ми впечатление беше странно, а именно - че не мога да реша какво точно смятам за новите парчета. Музиката беше по-различна от всичко, което съм слушал от норвежците досега – липсваха оркестрациите, запомнящите се хорове, дори гласът на Vibeke звучеше в една средна гама, далеч от безкрайно високите тонове, с които сме свикнали да я свързваме. Мъжките вокали този път са поети от Kjetil Ingebrethsen (дрезгави) и Osten Bergoy (чисти) и трябва да се отбележи, че особено Osten се справя значително по-добре от Ronnie Thorsen (Trail Of Tears), който бе поканен като сесиен музикант в миналия албум. Но проблемът не е във вокалите, а в лисата на запомнящи се мелодии и китарни рифове - това, което направи дебюта им толкова значително събитие в музикалния свят. Песните се сливат в едно цяло, което все пак звучи красиво и тъжно поради разнообразието на използваните вокали и множеството класически инструменти, изпълващи фона на песните. През 2005 г. Tristania звучат по-зряло, по-мъдро, но в същото време се лутат, търсейки истинския си облик след напускането на основния си вдъхновител Veland. На новите композиции им липсва именно онази магия, притегателната сила, която отнасяше преди време слушателя сред океана от бушуващи емоции, дълбоко вътре в човешкото сърце.
Все пак похвален е стремежът на норвежците да изследват нови музикални територии, да привнасят различни елементи в музиката. Въпреки критиките ми, Ashes е пример за приятен и мелодичен готик метъл, но липсва притегателността и атмосферата на ранните им творения.
За съжаление на многобройните фенове през 2000г. поради редица неразбирателства в личен и музикален план с групата се рaздели Morten Veland и създае своята собствена формация Sirenia, която скоро след това се утвърди като сериозна конкуренция. Tristania загубиха един от създателите си, който играеше ролята и на основен композитор – проблем в креативно отношение, кoйто трябваше да бъде решен с присъединяването на Kjetil Ingebrethsen (Blindfolded) и Osten Bergoy. Осезаемото олекотявне на стила, все по-масовото използване на хорове, оркестрации и нежни женски вокали в World Of Glass (2001 г.) доведе до неизбежна стилова промяна и беше една от причините, довела до оттегляне на част от старите поддръжници. След четиригодишно чакане, което доведе до крайно напрежение почитателите на групата, четвъртият албум Ashes трябва да покаже докъде е стигнало музикалното им развитие и дали Tristania може да предложи звучене, което да запази стария дух и да привлече нови готик фенове.
В интервюта членове на бандата признават, че песните са замислени в различни моменти през периода 2001-2005 г. и това ясно проличава след неколкократно слушане. Първото ми впечатление беше странно, а именно - че не мога да реша какво точно смятам за новите парчета. Музиката беше по-различна от всичко, което съм слушал от норвежците досега – липсваха оркестрациите, запомнящите се хорове, дори гласът на Vibeke звучеше в една средна гама, далеч от безкрайно високите тонове, с които сме свикнали да я свързваме. Мъжките вокали този път са поети от Kjetil Ingebrethsen (дрезгави) и Osten Bergoy (чисти) и трябва да се отбележи, че особено Osten се справя значително по-добре от Ronnie Thorsen (Trail Of Tears), който бе поканен като сесиен музикант в миналия албум. Но проблемът не е във вокалите, а в лисата на запомнящи се мелодии и китарни рифове - това, което направи дебюта им толкова значително събитие в музикалния свят. Песните се сливат в едно цяло, което все пак звучи красиво и тъжно поради разнообразието на използваните вокали и множеството класически инструменти, изпълващи фона на песните. През 2005 г. Tristania звучат по-зряло, по-мъдро, но в същото време се лутат, търсейки истинския си облик след напускането на основния си вдъхновител Veland. На новите композиции им липсва именно онази магия, притегателната сила, която отнасяше преди време слушателя сред океана от бушуващи емоции, дълбоко вътре в човешкото сърце.
Все пак похвален е стремежът на норвежците да изследват нови музикални територии, да привнасят различни елементи в музиката. Въпреки критиките ми, Ashes е пример за приятен и мелодичен готик метъл, но липсва притегателността и атмосферата на ранните им творения.
Напомня на: Sirenia, The Sins Of Thy Beloved
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 340 2
Включване / Регистрация