Песните в албума:
1. ...End Of Terra2. Nationalism Is Very Dangerous And Stupid Idea
3. Let It Out
4. No Verse, No Chorus, No Solo
5. Rebel On Salary
6. Eyes Focused On Something We Think It's Important
7. Drag Us Down
8. Birdhouse In Your Soul
9. Being Good Is Not Good Enough
10. Future Is Now
11. Contest
12. Diggin' Holes In The Sand
Spot
Waiting For The Inevitable...
Година: 2005
Лейбъл: Years Of Pain
Държава: България
http://www.spot-band.tk
Waiting For The Inevitable...
Година: 2005
Лейбъл: Years Of Pain
Държава: България
http://www.spot-band.tk
"Албумът е яко енергичен като един турбовибратор. Ведър, светъл и едновременно с това зрял - като дъх на билки, долавящ се от ароматна чаша алено червно вино, отпита с наслада от искрящо кристална чаша."
А сега - шах с пешка. Става дума за Waiting For The Inevitable... - вторият дългосвирещ албум на русенската скейт пънк/рок група Spot. Тази група ме грабна по някое време след дебютния си албум и ми направи много приятно впечатление с доброто настроение, което вкарва с музиката си. Текстове като този на Smile от първия албум са естествено допълнение в тази позитивна насока.
Настоящият албум е издържан в същото задъхано темпо (не случайно и добавката 'скейт' към стила на групата), музиката отново е ведра, но вече на моменти и определено гневна. Интересно обаче, че този гняв го усещам не с деструктивна насоченост, а точно обратното - като съзнателно целенасочен и непротиворечащ на позитивната музика. Това именно е един от най-големите плюсове на албума - има характерен чар и може да се слуша, както като приятен фон, така и по-задълбочено. Голяма част от текстовете са социално насочени, а самата музика вече е по-технична, с пънк акорди, примесени с резки насичания, кратки солца и мелодийки. Басът и барабаните пък постоянно шарят и рядко се задържат в някакви предвидими коловози. Вокалите на Радни, които бяха така харизматични и мелодични в първия албум сега са все по-често ядосани, дрезгави и все по-малко чисти и акцентиращи върху мелодията - това малко ми липсва.
Втората песен от албума, Nationalism Is Very Dangerous And Stupid Idea си е почти хардкор/пънк, а вокалите там са най-ядосани. Следващата, обаче, Let It Out е пълен контраст - мелодична и 'танцувална' - това за мен е по-силната страна на Spot. No Verse, No Chorus, No Solo пък е малко странна (като заглавието си) - структурата й е малко нелогично построена, което е свежо като идея. Future Is Now притежава един от най-добрите текстове за мен в албума, макар и един от най-кратките. В диска има и кавър на неизвестните за мен They Might Be Giants на песента Birdhouse In Your Soul. Едно обаче е сигурно след като чух оригинала - доста диско е. Там с клавирите, монотонните барабани и всичкото. Защо момчетата са избрали тази песен ще разберем в интервюто. Добре са я преобразили обаче, спор няма.
Леко неприятно впечатление около албума само ми направи дребният факт с английските граматически грешки в текстовете.
След като Spot имат вече два самостоятелни албума и едно участие в сплит става ясно, че говорим за сериозна група. Личните ми надежди, обаче, са групата да не стане прекалено сериозна, а и занапред да има заглавия като No Verse, No Chorus, No Solo.
А сега - шах с пешка. Става дума за Waiting For The Inevitable... - вторият дългосвирещ албум на русенската скейт пънк/рок група Spot. Тази група ме грабна по някое време след дебютния си албум и ми направи много приятно впечатление с доброто настроение, което вкарва с музиката си. Текстове като този на Smile от първия албум са естествено допълнение в тази позитивна насока.
Настоящият албум е издържан в същото задъхано темпо (не случайно и добавката 'скейт' към стила на групата), музиката отново е ведра, но вече на моменти и определено гневна. Интересно обаче, че този гняв го усещам не с деструктивна насоченост, а точно обратното - като съзнателно целенасочен и непротиворечащ на позитивната музика. Това именно е един от най-големите плюсове на албума - има характерен чар и може да се слуша, както като приятен фон, така и по-задълбочено. Голяма част от текстовете са социално насочени, а самата музика вече е по-технична, с пънк акорди, примесени с резки насичания, кратки солца и мелодийки. Басът и барабаните пък постоянно шарят и рядко се задържат в някакви предвидими коловози. Вокалите на Радни, които бяха така харизматични и мелодични в първия албум сега са все по-често ядосани, дрезгави и все по-малко чисти и акцентиращи върху мелодията - това малко ми липсва.
Втората песен от албума, Nationalism Is Very Dangerous And Stupid Idea си е почти хардкор/пънк, а вокалите там са най-ядосани. Следващата, обаче, Let It Out е пълен контраст - мелодична и 'танцувална' - това за мен е по-силната страна на Spot. No Verse, No Chorus, No Solo пък е малко странна (като заглавието си) - структурата й е малко нелогично построена, което е свежо като идея. Future Is Now притежава един от най-добрите текстове за мен в албума, макар и един от най-кратките. В диска има и кавър на неизвестните за мен They Might Be Giants на песента Birdhouse In Your Soul. Едно обаче е сигурно след като чух оригинала - доста диско е. Там с клавирите, монотонните барабани и всичкото. Защо момчетата са избрали тази песен ще разберем в интервюто. Добре са я преобразили обаче, спор няма.
Леко неприятно впечатление около албума само ми направи дребният факт с английските граматически грешки в текстовете.
След като Spot имат вече два самостоятелни албума и едно участие в сплит става ясно, че говорим за сериозна група. Личните ми надежди, обаче, са групата да не стане прекалено сериозна, а и занапред да има заглавия като No Verse, No Chorus, No Solo.
Напомня на: Green Day, The Offspring
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 316 2
Включване / Регистрация