Песните в албума:
1. Animae Partus2. Deus Nova
3. Imago
4. Pluvius Aestivus
5. Lilium Cruentus
6. Nauticus
7. Dea Pecuniae
8. Vocari Dei
9. Diffidentia
10. Nihil Morari
11. Latertius Valette
12. Omni
13. Iter Impius
14. Matius/Nauticus II
15. Animae Partus II
Pain Of Salvation
BE
Година: 2004
Лейбъл: Inside Out
Държава: Швеция
http://www.painofsalvation.com/
BE
Година: 2004
Лейбъл: Inside Out
Държава: Швеция
http://www.painofsalvation.com/
Pain Of Salvation е групата, която прокара пътя на драматичните вокали и театралната атмосфера в прогресив метъла по начина, по който Genesis го направиха в началото на 70те в прогресив рока. С всеки следващ албум шведите задълбочаваха театралните елементи в музиката си, за да достигнат до предишния си албум Remedy Lane, който явно загатваше за бъдещите планове. Не случайно вокалистът и движещата сила Daniel Gildenlow, нееднократно заявяваше, че настоящия албум ще бъде нещо грандиозно като концепция и епичност. Е това наистина е така, от началото до края ще остане с впечатлението че слушате не музикална творба, а радио пиеса.
Лично за мен, винаги музиката е била на първо място, може би и за това тази епична театралност ми идва преаклено много. Тежките китарни рифове са отстъпили място на богата палитра от струнни инструменти, флейти и всевъзможни подобни от шведския или който и да е там скандинавски фолкор. След Prologue, представляващ един вид въвеждане в атмосферата на албума посредством разказвачи, следва мрачната увертюра Deus Nova с помпозните си оркестрации, насечени китарни рифове и отново разказвачи съобщаващи ви поредните късчета от фабулата. За моя най-голяма радост - Imago е вече песен, с изразено фолклорно звучене като над всичко се извисява невероятния глас на Даниел. Следва отново мрачна интрументална увертюра, последвана от поредната порция словоблудства на фона на музика.
Nauticus - една от любимите ми песни в албума, започва с хорови напеви на фона на акомпанимента на акустични китари и вече споменантите самобитни инструменти и звучи като аранжирана молитва, след нея следват още няколко песни-разкази, за да достигнем до Diffidentia, най-тежката пиеса в албума, напомняща ни че все пак слушате албум на Pain Of Salvation, а не някакъв саундтрак от мрачен трилър и така редувайки инструментални пиеси с вокални такива, достигате до Iter Impius и Martius, последните песни в албума слагащи достоен финал на тази противоречива творба.
Петият албум на шведите от Pain Of Salvation, е логичното развитие на групата след Remedy Lane, ако някой е очаквал завръщане към нетеатралния прогресив метъл от Entropia и One Hour By The Concrete Lake, ще остане разочарован. Въпреки няколкото композиции на обичайното високо ниво за групата, като цяло намирам този албум за прекалено досаден и безкрайните диалози и въвеждащи увертюри ми идват като излишен баласт.
Лично за мен, винаги музиката е била на първо място, може би и за това тази епична театралност ми идва преаклено много. Тежките китарни рифове са отстъпили място на богата палитра от струнни инструменти, флейти и всевъзможни подобни от шведския или който и да е там скандинавски фолкор. След Prologue, представляващ един вид въвеждане в атмосферата на албума посредством разказвачи, следва мрачната увертюра Deus Nova с помпозните си оркестрации, насечени китарни рифове и отново разказвачи съобщаващи ви поредните късчета от фабулата. За моя най-голяма радост - Imago е вече песен, с изразено фолклорно звучене като над всичко се извисява невероятния глас на Даниел. Следва отново мрачна интрументална увертюра, последвана от поредната порция словоблудства на фона на музика.
Nauticus - една от любимите ми песни в албума, започва с хорови напеви на фона на акомпанимента на акустични китари и вече споменантите самобитни инструменти и звучи като аранжирана молитва, след нея следват още няколко песни-разкази, за да достигнем до Diffidentia, най-тежката пиеса в албума, напомняща ни че все пак слушате албум на Pain Of Salvation, а не някакъв саундтрак от мрачен трилър и така редувайки инструментални пиеси с вокални такива, достигате до Iter Impius и Martius, последните песни в албума слагащи достоен финал на тази противоречива творба.
Петият албум на шведите от Pain Of Salvation, е логичното развитие на групата след Remedy Lane, ако някой е очаквал завръщане към нетеатралния прогресив метъл от Entropia и One Hour By The Concrete Lake, ще остане разочарован. Въпреки няколкото композиции на обичайното високо ниво за групата, като цяло намирам този албум за прекалено досаден и безкрайните диалози и въвеждащи увертюри ми идват като излишен баласт.
Напомня на: мюзикъл
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 304 2
Включване / Регистрация