Песните в албума:

1. Snowman
2. Put it on the air
3. Souvenir
4. Steal Yourself
5. 117
6. Beach House
7. Substitute for murder
8. Dinglers Horses
9. When Earth Lets Go
Gazpacho
When Earth Lets Go
Година: 2004
Лейбъл: Happy Thoughts
Държава: Новергия
http://www.gazpachoworld.com/
Норвегия за мен винаги е била еталон за висококачествен прогресив рок/метъл. В страната на блек метъла, групи като Ark, Circles End, Winds, White Willow са рядкост, но за сметка на това винаги създават невероятно красива и приятна музика.

When Earth Lets Go е втория албум в кариерата на Gazpacho. Музиката в него е смес от меланхоличния заряд на късните Radiohead, умесен с премерена доза прогресив рок от типа на Brave на Marillion и като чели за стилова принадлежност на групата най-много пасва прогресив поп, колкото и странно да звучи това определение.

Деветте композиции в албума, показват таланта на групата да създава невороятно комлексни композиции с прекрасни мелодии и всичко това рядко излизащо от рамките на класическите за комерсиалния поп - 5 минути. Както може би вече се досещате в музиката на групата, няма типичните за прогресив рока дълги инструментални пасажи, няма ги и разчупените вокални линии или сложни аранжименти, всяка песен звучи като насложени един върху друг слоеве от китара, бас, барабани, пиано, клавир и затрогващ и емоционален глас на Jan Henrik Ohme, звучащ на места почти като Tom York (Radiohead).

Трудно е да се опише красотата на песни като Snowman и 117 оставящи Ви с усещане на тъга и надежда едновременно. Не липсват и динамични рок композиции като Steal Yourself и Beach House, които въпреки рокаджийските китарни рифове, не променят цялостната атмосфера, която създава този прекрасен албум.

За финал само мога да препоръчам When Earth Lets Go, на всички почитатели на може би новата вълна прогресив рок, която се надига в лицето на групите като Gazpacho, Phideaux и Pineapple Thief, прогресив който въпреки, че не носи характерните дълги инструметални пасажи не бива на бъде умаловажаван.
Напомня на: Radiohead, A-Ha, Phideaux
Оценка: 1234
коментари [1] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Колкото по-високо се изкачиш, от толкова по-високо ще паднеш.
Сър Найджъл Лоринг ("Белият Отряд" - Артър Конан-Дойл)