Песните в албума:

1. Misery 24/7
2. The Past Nightmares
3. I Am Complete
4. For the Ghosts of Our Time
5. Silent Chrysalis Stage
6. Dreaming of Oblivion
7. The Times We Bled
8. Cold on My Side
9. Completion
Rapture
Silent Stage
Година: 2005
Лейбъл: Spikefarm
Държава: Финландия
http://www.rapture.tk
Да, подозрително тихо беше станало около това финландско супер комбо, някои го обясняваха с активността на някои от членовете в многобройни странични проекти, други дори казваха, че групата смята да се разпадне. Затова и обявения нов албум дойде като изневиделица. Все пак от предишния Songs For The Withering бяха минали 3 години. Аман! Така че, затаява се дъх, време е отново да се повдигне завесата... Оупънъра Misery 24/7 подхваща много обнадеждаващо, става ясно, че това са все още същите проникновени и грабващи Rapture! Последвалото The Past Nighmares лично според мен е едно от най-силните парчета в албума - съчетава в себе си прекрасни мелодии, няколко убийствени рифа, типичния за групата вокален дуел, абсолютно kick-ass-преливане на емоции!

I Am Complete е някак баладично ориентирано, с приятни, размити напеви, което и прехвърля плавно към инструментала For The Ghosts Of Our Time - струяща меланхолия, прекъсвана на моменти от нагнетени шепоти. Dreaming Of Oblivion като цяло радва със своята интензивност, разкъсванa от чисти вокали и още по-резки ритми. The Time We Bled се откъсва от познатия финландски саунд, точно тук доста напомнят италянците Klimt 1918. Албумът завършва с инструментала Completion, който оттеква бавно, оставящ тежък осадък и някак глухо ехо. В сравнение с предишното творение на Rapture, тук преобладват по-спокойните моменти, отчайващите и самотни ревове на Petri Eskelinen и чистия, наподобяващ освобождаващ вопъл вокал на Henri Villberg, този път са почти уравновесени. И въпреки че се забелязва ушевадно олекотяване, то не се явява като недостатък в композиционно отношение, финладците продължават умело да следват семплите рифове и успяват да обгърнат слушателя с онази особена монотонност и меланхолия. Ех, мечта е да се види тази група наживо, като не ни беше дошло времето с Brave Murder Day на Katatonia. Kакто каза самия мистър Blakkheim: "Не е лесно да си лична кавър група".
Напомня на: (стари) Katatonia, October Tide, Daylight Dies
Оценка: 1234
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Errare humanum est.
[Да се греши е човешко]