Песните в албума:

1. Don't Belong
2. Close Your Eyes
3. Grey
4. Red Shift
5. Sun Fading
6. All This Was
7. For All You Leave Behind
8. Accept The Pain
9. Shine
10. Spirit
11. Forever After
12. Over The Madness
Paradise Lost
Paradise Lost
Година: 2005
Лейбъл: Gun Records
Държава: Англия
http://www.paradiselost.co.uk
Gregory Mackintosh и Nick Holmes даваха доста обещания относно предстоящия юбилеен, десети албум. По-мелодичен, по-меланхоличен и че ще е най-якото нещо, което са правили от десет години насам. Разбира се че доста фенове започнаха да таят надежди за завръщане към традициите и звученето на Icon и Draconian Times. Но тези, които са успяли да проследят Paradise Lost по техния път, знаят че те никога не са искали да се повтарят, а и няма да го направят. Групата отдавна е разбрала в какво е силата им и този път изцяло и окончателно са наблегнали на това, създавайки опус, изпълващ истински тяхната същност.

"Синтетиката" като цяло е пренебрегната, за сметка на интензивния китарен саунд, който по времето на Host, както е известно, не беше особено на почит, а сега отново намира мястото си. Логично е, че движещите фигури в композирането ще се захванат с неща, които бележат до известна степен завръщането им към миналото. А това, което прави тази група наистина особена, е онази безгранична емоционална наситеност, мрачната аура, разкрита този път изключително изразително от неподправения страдалец Holmes. Тази несравнима атмосфера присъства още в първото, отkриващо парче Don't Belong - страхотна мелодия. Почти баладично е Red Shift, представляващо емоционален водопад, набиращ все по-голяма сила. Невероятни и повече от задължителни композиции са For All You Leave Behind, в което се усеща истинско отчаяние, а притискащото му въздействие напомня някакси атмосферата на Icon... както и Accept The Pain - най-добрата песен на Paradise Lost от 95-а насам: семпла, ултра мелодична и безобразно атмосферична! Лично аз недоумявам защо са избрали имено Forever After за първи сингъл, според мен най-неподходящата, а и слаба песен в албума, но и може би най-приемлива за радио ефира (?!).

Последната перла тук несъмнено е завършващото Over The Madness - истински дуумаджийски трепач, след който човек се чувства като новороден. Особената стойност на албума се крие в многопластието му, с всеки следващ път се откриват множество други нюанси. Очакванията бяха огромни, групата е изключително любима => ревюто е адски субективно.
Напомня на: В никакъв случай Neurosis
Оценка: 1234
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Повече от всеки друг път той разбираше, че щастието е вътрешно състояние, абсолютно духовно, независимо...
"Цитаделата" - Арчибълд Кронин