Песните в албума:
1. Intro - Green Reflection2. Lunar Force
3. Ascension
4. Bounded By Allegiance
5. Violet Dawning
6. Return To Yggdrasill
7. Secrets Of The Flesh
8. Neogenesies
9. Outro - Communion
Групата, не подлежаща на каквито и да е рамки (несъмнено!) в блек метъла (трансцендентен паган - това като допълнение е необходимо 
), са създадените в далечната 91-a норвежци Enslaved. Досега два пъти са били номинирани за скандинавските грами и тази година най-накрая печелят с албума си Isa. Който е запознат с творчеството им, може да си представи какво го очаква, за все още "недокоснатите" - грубо казано, групата може да се определи като една неокласическа версия на обилно полят с абсент Вагнер след изобретението на променливия ток!
Албумът започва класически с интро - отнесено и феерично, едва доловимо, a октрития и агресивен ауфтакт е даден с първите секунди на Lunar Force. Аранжиментите тук са форсирани и се напластяват един върху друг като огромен музикален колаж. Особено интензивно е Return To Yggdrasil, доста разчупено, мелодично. Ascension е меланхолична перла, в която преобладават астралните синт оттенъци. Някак непасващите тонове създават леко дисонантна атмосфера, но и същевременно допълват по възможно най-добрия начин... и въпреки че рязките китари са доминиращи както винаги, проблясва все по-октрито влиянието на Pink Floyd - особено в почти 12 минутната композиция Neogenesis. Основата разбира се се състои от подобаващ, оловен звук, а и продукцията е достатъчно грубо шлифована, което прави онзи носталгичен привкус още по-приятен и класификацията на жанра като "еднозначно метъл" ушевадно. Редуващите се крясъци и чистият вокал са почти перфектно вплетени в музикалния лабиринт и не са поставени изцяло на преден план, както е типично за наистина доста блек групи. Седемте парчета плюс интро, аутро и инструментала Secrtes Of The Flesh образуват умело неразделна цялост - ентусиазъм на един дъх! Страхотен атмосферичен албум!
), са създадените в далечната 91-a норвежци Enslaved. Досега два пъти са били номинирани за скандинавските грами и тази година най-накрая печелят с албума си Isa. Който е запознат с творчеството им, може да си представи какво го очаква, за все още "недокоснатите" - грубо казано, групата може да се определи като една неокласическа версия на обилно полят с абсент Вагнер след изобретението на променливия ток!
Албумът започва класически с интро - отнесено и феерично, едва доловимо, a октрития и агресивен ауфтакт е даден с първите секунди на Lunar Force. Аранжиментите тук са форсирани и се напластяват един върху друг като огромен музикален колаж. Особено интензивно е Return To Yggdrasil, доста разчупено, мелодично. Ascension е меланхолична перла, в която преобладават астралните синт оттенъци. Някак непасващите тонове създават леко дисонантна атмосфера, но и същевременно допълват по възможно най-добрия начин... и въпреки че рязките китари са доминиращи както винаги, проблясва все по-октрито влиянието на Pink Floyd - особено в почти 12 минутната композиция Neogenesis. Основата разбира се се състои от подобаващ, оловен звук, а и продукцията е достатъчно грубо шлифована, което прави онзи носталгичен привкус още по-приятен и класификацията на жанра като "еднозначно метъл" ушевадно. Редуващите се крясъци и чистият вокал са почти перфектно вплетени в музикалния лабиринт и не са поставени изцяло на преден план, както е типично за наистина доста блек групи. Седемте парчета плюс интро, аутро и инструментала Secrtes Of The Flesh образуват умело неразделна цялост - ентусиазъм на един дъх! Страхотен атмосферичен албум!
Напомня на: In the Woods, Mork Gryning, Satyricon (с валерианка)
Оценка: 
без коментари
Коментари по албума 273 2
Включване / Регистрация