Песните в албума:
1. The Redrum Intro2. Cutwrist Carnival
3. The Headbang Drill
4. Shotgun Philosophy
5. Christfuck
6. Fuck The Mainstream
7. Confused But Sane
8. Same Shit, Different Day
9. Destroy (All)
10. Such Current Of Electricity Shall Continue To Pass Through Your Body Untill You Are Dead
11. In League With Satan
Малко след разпадането през 2003 на Insmouth - една от основните групи на родната метъл сцена, на небосклона се появи Redrum - група, състояща се от Чаво (екс-Urban Grey, Sheky And The Bloody Boys), Кольо (Urban Grey), Роми (екс-Urban Grey и бас в Insmouth) и Стифф - фронтменът на Insmouth. От този момент досега момчетата са успели да сътворят девет авторски композиции, които записаха в Унгария и ето, че вече дебютът им е факт на родния музикален пазар. Поместен в семпло оформенна картонена обвивка, дискът веднага прави впечатление с откровено по-тежка музика в сравнение с Insmouth, ориентирана по към метъла, но същевременно и следите на Insmouth все още се усещат тук таме.
Още в началото държа да отбележа, че композиционно албумът е на доста високо ниво. Песните са изпълнени със запомнящи се и многократно повтарящи се рифове, които се набиват в главата и после няма спасение. Едно от основните достойнства на албума е, че всяка от композициите се откроява със собствен облик, което помага за разнообразието, ненарушаващо цялата хомогенност на албума. Доста често докато слушам дебюта на Redrum през главата ми минават асоциации с титаните Pantera (R.I.P.) - главно при постройката на рифовете и вокалите на Стифф. Сляпо копиране обаче нямаме - всичко е до нивото на приятния полъх на нещо познато. И понеже казахме, че тук имаме повече традиционен метъл да отбележим и факта, че някои от песните са обогатени с доста сполучливи сола, които стоят изключително на място - нещо, което според мен е доста трудно за постигане предвид възродената мания за тяхното използване покрай NWOAHM.
Нека задълбаем и в характеристиките на отделните песни, защото честно казано, не мога да се сдържа да не го направя. Откриващото интро е откъс от филма 'Сиянието' по Стивън Кинг, в което побъркано хлапе крещи истерично 'Redrum, redrum...'. Веднага след това връхлита Cutwrist Carnival с бясно темпо и мръсничък ритъм. The Headbang Drill носи малко Insmouth атмосфера, така подходяща за изпълнения наживо. Shotgun Philosophy е с траш насоченост, не липсва и шизофрения, а имаме и момент за яко кършене на вратове. Christfuck е леко анти-религиозна и е здраво насечена, особено на припева. Fuck The Mainstream също не е с много позитивна и конструктивна насоченост (това е и част от чара на албума), пак е насечена и бие на Pantera, откъдето и да я погледнеш, а накрая Стифф с гневните си излияния напомня, че е бил вокалист на Insmouth. Следва леко безличната Confused But Sane, а след нея Same Shit, Different Day освен добро заглавие притежава и добро соло. И навлизаме в песента, която би било грях Redrum да не свирят на всеки концерт - това да крещиш Destroy до побъркване на припева, не е удоволствие за изпускане. Последната авторска композиция е с дългото заглавие, което е официалното разяснение към осъдените на смърт чрез електрически стол в САЩ. Много добро и запомнящо се включване на Роми с бек вокали по време на припева, а солото на Чаво е звукова картина на пърженето по време на изпълнение на присъдата. Албумът завършва с прочит на In League With Satan на Venom.
След всичко написано, в заключение само ще кажа, че Redrum е група, която има с какво да изпъкне на родната сцена, притежава голям потенциал и собствен облик.
Още в началото държа да отбележа, че композиционно албумът е на доста високо ниво. Песните са изпълнени със запомнящи се и многократно повтарящи се рифове, които се набиват в главата и после няма спасение. Едно от основните достойнства на албума е, че всяка от композициите се откроява със собствен облик, което помага за разнообразието, ненарушаващо цялата хомогенност на албума. Доста често докато слушам дебюта на Redrum през главата ми минават асоциации с титаните Pantera (R.I.P.) - главно при постройката на рифовете и вокалите на Стифф. Сляпо копиране обаче нямаме - всичко е до нивото на приятния полъх на нещо познато. И понеже казахме, че тук имаме повече традиционен метъл да отбележим и факта, че някои от песните са обогатени с доста сполучливи сола, които стоят изключително на място - нещо, което според мен е доста трудно за постигане предвид възродената мания за тяхното използване покрай NWOAHM.
Нека задълбаем и в характеристиките на отделните песни, защото честно казано, не мога да се сдържа да не го направя. Откриващото интро е откъс от филма 'Сиянието' по Стивън Кинг, в което побъркано хлапе крещи истерично 'Redrum, redrum...'. Веднага след това връхлита Cutwrist Carnival с бясно темпо и мръсничък ритъм. The Headbang Drill носи малко Insmouth атмосфера, така подходяща за изпълнения наживо. Shotgun Philosophy е с траш насоченост, не липсва и шизофрения, а имаме и момент за яко кършене на вратове. Christfuck е леко анти-религиозна и е здраво насечена, особено на припева. Fuck The Mainstream също не е с много позитивна и конструктивна насоченост (това е и част от чара на албума), пак е насечена и бие на Pantera, откъдето и да я погледнеш, а накрая Стифф с гневните си излияния напомня, че е бил вокалист на Insmouth. Следва леко безличната Confused But Sane, а след нея Same Shit, Different Day освен добро заглавие притежава и добро соло. И навлизаме в песента, която би било грях Redrum да не свирят на всеки концерт - това да крещиш Destroy до побъркване на припева, не е удоволствие за изпускане. Последната авторска композиция е с дългото заглавие, което е официалното разяснение към осъдените на смърт чрез електрически стол в САЩ. Много добро и запомнящо се включване на Роми с бек вокали по време на припева, а солото на Чаво е звукова картина на пърженето по време на изпълнение на присъдата. Албумът завършва с прочит на In League With Satan на Venom.
След всичко написано, в заключение само ще кажа, че Redrum е група, която има с какво да изпъкне на родната сцена, притежава голям потенциал и собствен облик.
Напомня на: Pantera, Insmouth, Mushroomhead
Оценка: 
коментари [1]
Коментари по албума 264 2
Включване / Регистрация