Песните в албума:

1. Ball Of Molten Lead
2. Doom #2
3. Exorcism Of The Host
4. The Illusion Of Motion
YOB
The Illusion Of Motion
Година: 2004
Лейбъл: Metal Blade
Държава: САЩ
http://yobdoom.com
Основаната през 1996 година група YOB от Юджин, Орегон твори и диша, грубо казано, под флага на дуума, обхващайки и развивайки същевременно класически елементи, но и солидно количество новаторски забежки из авантгардните течения на стоунъра и дет/дуума. Албумът съдържа единствено четири песни, изпълващи цели 60 минути. Това в никакъв случай не би трябвало да е показател по какъвто и да е начин за идейността и нейното музикално развитие. Oще от самото начало е необходимо да се знае, че предложеното ни от YOB творение не е нещо, на което може да се гледа като на поредния албум, попаднал ни под ръка и е любопитно да се прослуша. Човек или трябва да се посвети изцяло на звученето (което несъмнено има зомбиращ ефект!), или по-добре изобщо да не се захваща, защото тук имаме работа с изключителна тежка, непредвидима стоунър/дуум импровизация. Триото успява още в самото начало да полее слушателя си със студена вода и усещането остава до края! Яките рокаджийски моменти влизат директно под кожата, преобладават обаче тътнещите, брутални пасажи.

Откриващото Ball Of Molten Lead не предвещава нищо "добро", тежките минорни рифове засрещат фронтално и от там всичко преминава в един поток от сайкъделик елементи, неочаквани композиционни обрати и умело издържани аранжименти. Doom #2 е най-краткото парче, което членовете на YOB някога са написали. В сравнение с останалите е олекотено, дисхармоничко и почти би могло да се определи като нойзкор. На моменти човек остава с усещането, че дори и лазера в плейъра ти с усилия набира обороти. Завършващото The Illusion Of Motion може да се определи еднозначно като болно, адски болно музикално превъплащение на всичко, което по някакъв начин е свързано с човешкото подсъзнание. Парчето "расте" бавно, заедно с това се увеличава и интензивността на въздействието, което помита всичко, което се изправи на пътя му, вас също без съмнение! В продължение на почти 27 минутния опус вокалистът доказва, че е в състояние по впечатляващ начин пронизително да крещи/пищи/врещи, да изтръгва от себе си отчайващи, едва ли не шизофренични вопли, а и да издуха всяко едно хардкор-гърло.

YOB изживяват своята музика! И е препоръчително човек да й се наслаждава в предварително дозирани количества! DOOM or be DOOMED!
Напомня на: Khanate, Neurosis
Оценка: 12345
коментари [2] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Най-лошото на хубавото му е, че то, хубавото, е можело да стане и по-хубаво.
Емил Симеонов (поет)