Песните в албума:

1. Judas Rising
2. Deal With The Devil
3. Revolution
4. Worth Fighting For
5. Demonizer
6. Wheels Of Fire
7. Angel
8. Hellrider
9. Eulogy
10. Lochness

Judas Priest
Аngel Of Retribution
Година: 2005
Лейбъл: BMG
Държава: Англия
http://www.judaspriest.com

Аngel Of Retribution съвсем спокойно може да се окичи с награда за най-очакван метъл албум за 2005, но същевременно с това е обречен да носи като товар една цяла епоха, наречена Painkiller. Най-после, след толкова години очаквания и надежди (дори когато този реюниън изглеждаше почти невъзможен), Rob Halford се завърна в Judas Priest.

Англичаните са опитали да предприемат мъдра и безопасна стратегия, която, за съжаление, е нарушена от клишетата. Аngel Of Retribution е хибрид от цялото творчество на легендите. Има Painkiller, малко Turbo, повечко Defenders Of The Faith, прочит на дискографията им от 70-те… Част от достойнствата на албума са: Няма и спомен от по-модерните и тежки, но подражателски залитания от “Ripper” временaта... Има завръщане на великолепните сола на K.K. Downing и Glenn Tipton. Бих казал, че в Bullet Тrain беше единственото им “по-така” соло от предишните два албума. Rob Halford е в блестяща форма. Фалцетните му писъци в тавата не са отстъпили и сантиметър, въпреки респектиращата му възраст от 53 години. Изобщо плочата си звучи като 100% Judas… но свежия полъх е задушен от клишетата – т.е. самоклишетата, ако въобще има някакво значение при крайния резултат. Откриващата Judas Rising започва с елемент - директно напомнящ началото на умопомрачителната Victim Of Changes и продължава в буря от писъци, мощни рифове, сола, бързо темпо – все едно краката на Scott Тravis не могат да се отлепят от двете каси (този момент се наблюдава също в Demonizer и Hellrider). Явно е, че идеята е била групата да се представи, още в самото начало, във възможно най-добра светлина, показваща най-доброто от тежкия си арсенал, но за съжаление Judas Rising не изглежда докрай убедителна. Deal With The Devil e класически осемдесетарски Judas… Чудесен китарен дуел м/у K.K. и Glenn със завършващa солото – двойна хармония. Revolution, сигурен съм, вече е добре позната на повечето читатели. Директен телепорт в 70-те, при това доста приятен и успешен. В припева, особено към края, Rob e ала Robert Plant от времената на ранните Led Zeppelin. Worth Fighting For наподобява на модерна и леко метълизирана версия на Night Comes Down. Не бих я определил като една от по-силните песни. Demonizer се явява в точния момент за ускоряване на темпото. Хубаво парче в духа на Painkiller. Whells Of Fire e приятна хард-хеви композиция, изпълнена с множество клишета, чиито текст стои някак по неприятен карикатурен начин. Следват най-задоволителните моменти в тези 52 минути. При слушането на великолепната балада Angel (истински бисер!) ме обхваща носталгия по романтичните времена в ранните албуми на класиците. Hellrider е, може би, най-силното нещо в целия албум. Истинска агресия и мощ, множество рифове и сола, събрани от всичките в едно цяло. Rob Halford с лекота демонстрира възможностите на своя диапазон. Hellrider е и показно как трябваше да звучи през цялото време Angel Of Retribution. Еulogy e разкошна, дълбока композиция. Дочува се и пиано в нея и е нещо като прелюдия към заключителната и най-продължителна (над 13мин.!!!) композиция в цялото творчество на британците – бавната и изпълнена с патос Lochness. Песента е много силна (особено в началото), но е с прекалено надвишено времетраене и излишни моменти, особено към края.

Рано е още за крайни оценки, но Angel Of Retribution e един добър албум, който няма как да достигне култовия статут на повечето творби на Judas Priest. Албум, който предоставя чудесната възможност за преосмисляне на минало, настояще и бъдеще... и от самите музиканти.

Напомня на: Judas Priest

Оценка: