Песните в албума:

1. What is The Last Time?
2. Green
3. Phat
4. Turns to Rage
5. Face Down Heroes
6. Over The Middle
7. Kanaworms
8. Noncent$
9. Blank
10. Focus
Forbidden
Green
Година: 1997
Лейбъл: GUN
Държава: САЩ
Всички американски траш титани бяха противоречиво приети през изминалото деситилетие заради деветдесетарските си опуси. Forbidden са по-известни на българския екстремен фен като 'бившата група на Paul Bostaph' – човекът заменил Dave Lombardo в класиците Slayer. Forbidden така и не достигнаха славата и успеха на повечето водещи имена в жанра и им беше отредено статуквото на “вечни надежди”.

Green се явява техният четвърти и последен албум, приет най-противоречиво от публика и критика. Лично за мен това нещо е чудно, защото албумът е трепач. Има я нужната доза траш, но присъства и сполучливо бягство от класическите траш клишета. Кулминацията и връхна точка в агресията е средата на албума, постепенно постигната и майсторски овладяна в последните композиции от тавата. Отварящата психария What Is The Last Time, по-уверенета и стегната Green, мощната Траш-кор забивка pHat – с намигване към творчеството на Voivod. Тurns To Rage е чудесно разгърната композиция с мощни рифове и звучене в стила на ранните Machine Head. Вплетени са и псевдо джаз мотиви в куплетите плюс умерена доза индъстриъл. Face Down Heroes e буен индъстриъл траш с тлъст, раздрусващ тестаметски риф в средата. Оver The Middle е такава траш-кор тресня, че съвсем спокойно би получила достойно място в дискографията на колоси като Slayer и Аnthrax. Каnaworms и Nonecent$ биха допаднали и на по-консервативните фенове. Blank ни показва отново по-мрачната и лека страна на Forbidden, успешно вплитаща прогресив елементи. Focus е финалната лудница, наградена с основен запомнящ се режещ риф.

Aлбум, който няма претенции за крайъгълен камък в ектреманта музика, но си заслужава да бъде чут и да не тъне в забвение, за разлика от други прехвалени творения.
Напомня на: Forbidden, Аnthrax (oт 90-те), Judas Priest (с 'Ripper' Owens)
Оценка: 12345
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Мерило за истинския характер на човека е какво би направил ако знае, че никой няма да разбере за постъпката му.
Батето