Песните в албума:
1. Blood And Thunder2. I Am Ahab
3. Seabeast
4. Island
5. Iron Tusk
6. Megalodon
7. Naked Burn
8. Aqua Dementia
9. Hearts Alive
10. Joseph Merrick
Eто, че и първият N.W.O.A.H.M албум, който харесвам е факт. Досега няколкото ми опита се сблъскаха с комичен отказ от моя страна. До този момент..., когато чух новото творение на американците Mastodon. Да, по дяволите, само заради този албум и аз вече обичам тази прословута "Нова вълна". И май е време да си взема пренебрежителните думи назад. Но ме спира това - Mastodon N.W.O.A.H.M. ли? Не съм достатъчно компетентен, но за мен лично - не, oсобено, сравнявайки ги с групи като Аtreyu и God Forbid. Mastodon са от друга планета.
Очаква ви едно пътешествие изпълнено с огромна първична мощ, музикални провокации, нестандартни решения, завоалирани ходове в структурата на песента - истинско удоволствие за слушателя, който търси предизвикателства. Музиката е заразителна сплав от авангардизма на Voivod, безкомпромисните рифове и професионализъм на Nevermore и капка от лудостта на Devin Townsend. Всичко обаче прибрано под уменията и разбиранията на Mastodon, без дразнещи прилики. По-скоро прилика има в качеството на музиката. Присъстват и прекрасни двойни китарни атаки, точно толкова колкото e нужно, правещи приятни асоциации с Iron Maiden, но без да ги епигонстват. А барабанистът, най-общо бих го определил като хибрид между Joey Jordison (Slipknot) и космическите барабанисти участвали в класическите албуми на Death... Aбе с една дума - изрод - ще ви събере ушите, трябва да се чуе и т.н...
Китаристите освен унищожителни рифове и двойни хармонии, правят, макар и рядко, чудесни сола, които ви стигат да разберете, че няма тайни за тях в китарата. А дължината на албума е само 46 мин. Дори след многократни изслушвания, още не съм в състояние да асимилирам цялата им музика. След всяко слушане откривам нови и нови, нечувани елементи, все едно преди това са се прикривали зад някой друг такъв. Малко грешни впечатления създава това ревю, може би. Музиката определено би допаднала и на директния хедбенгър, търсещ прямотата, защото има много агресия в този албум, която не е скрита, а ви шибва директно в лицето. Трябва задължително да се отбележи и факта, че това е и първият концептуален албум в N.W.O.A.H.M. Фабулата се върти около класиката на Мелвил - Моби Дик. За съжаление, може би твърде погълнат от музиката, не мога да коментирам как са се справили младите американци с това амбициозно начинание. И да са се изложили - не ми пука, албумът е бетон и всякакво намаляване на оценката би било ощетяване от моя страна.
Leviathan e истински шедьовър, колкото и банално да звучи. С интерес ще се запозная с предходните им творения, а с още по-голямо любопитство ще чакам техните бъдещи студийни изяви.
Румен
С леко смесени чувства посягам към този албум, който Kerrang! побърза да определи като "the future sound ot metal!". Oт една страна човек вече е свикнал на "странните" заглавия, които Relapse Records издават, но това най-често е свързано с подобаващия тежък саунд. Mastodon тук биват представени като хард рок/метъл, за фенове на Iron Maiden, Metallica и Neurosis. Колкото и объркващо да звучи, тези момчета стоят някъде по средата.
Класически метъл рифове биват преплетени с хаотични заемки от Neurosis. Който се опасява да получи прекомерна доза дандания и тъмнина, или съответно точно на това се надява - това е изходното положение - ще бъде разочарован или пък удовлетворен: факт е, тук отпечатък са оставили по-скоро новите, по-спокойни Neurosis. Въпреки това отделните композиции, които в тавата по необясними причини са разделени на десет отделни парчета, определено не са нещо за обичайния хедбенгър, тъй като са със завидно сложна конструкция и развитие. Но и за почитателите на комплексната музика Leviathan не би бил лесно начинание - от своя страна се появяват и доста праволинейни моменти, които се явяват като лека спънка, заради внезапно редуцирания енергиен потенциал.
Ако се говори по същество обаче - албумът несъмнено се е получил епичен и див (!!!), круше-подобни китарни рифове, бесни барабани, брутални вокални линии. Откриващото парче Blood And Thunder отнася с дуумаджийски китари, песента дава началния тласък, придържаща се обаче към особена мелодична сила. Island е една нелогична комбинация от неподредени китари, хаотично драмяскащи барабани и груб вокал. Тази иновативна линия продължава и в Iron Tusk, докато най-накрая се разтваря в Megadolon - една от най-наситените песни, даваща може би представа за това още колко откачена креативност се крие в лагера на Mastodon. Aqua Dementia е белязана от интересната във всяко едно отношение многослойна градация, както и от гост вокалите на Scott Kelly] (Neurosis). Завършващия проблясък бележи инструменталното Joseph Merrick, което със своите мелодични линии и перфектното преливане на дуум аранжименти, представлява един подобаващ край, но и ауфтакт за следващия непредсказуем епос.
Съвсем ясно е - Mastodon следват своя собствен, вече завидно автентично извоюван път, гъмжат от идеи и ги следват безапелационно.
Leviathan e концептуален албум, който е успял да събере много апокалиптични моменти, разпръснати в невероятен хаос из множество митологии и есхатологични предания, което от своя страна не пречи на човек да пробва да открие общото между праотеца Один и Нефилима, хехе.
Албумът е a must have!!!
Вера
Очаква ви едно пътешествие изпълнено с огромна първична мощ, музикални провокации, нестандартни решения, завоалирани ходове в структурата на песента - истинско удоволствие за слушателя, който търси предизвикателства. Музиката е заразителна сплав от авангардизма на Voivod, безкомпромисните рифове и професионализъм на Nevermore и капка от лудостта на Devin Townsend. Всичко обаче прибрано под уменията и разбиранията на Mastodon, без дразнещи прилики. По-скоро прилика има в качеството на музиката. Присъстват и прекрасни двойни китарни атаки, точно толкова колкото e нужно, правещи приятни асоциации с Iron Maiden, но без да ги епигонстват. А барабанистът, най-общо бих го определил като хибрид между Joey Jordison (Slipknot) и космическите барабанисти участвали в класическите албуми на Death... Aбе с една дума - изрод - ще ви събере ушите, трябва да се чуе и т.н...
Китаристите освен унищожителни рифове и двойни хармонии, правят, макар и рядко, чудесни сола, които ви стигат да разберете, че няма тайни за тях в китарата. А дължината на албума е само 46 мин. Дори след многократни изслушвания, още не съм в състояние да асимилирам цялата им музика. След всяко слушане откривам нови и нови, нечувани елементи, все едно преди това са се прикривали зад някой друг такъв. Малко грешни впечатления създава това ревю, може би. Музиката определено би допаднала и на директния хедбенгър, търсещ прямотата, защото има много агресия в този албум, която не е скрита, а ви шибва директно в лицето. Трябва задължително да се отбележи и факта, че това е и първият концептуален албум в N.W.O.A.H.M. Фабулата се върти около класиката на Мелвил - Моби Дик. За съжаление, може би твърде погълнат от музиката, не мога да коментирам как са се справили младите американци с това амбициозно начинание. И да са се изложили - не ми пука, албумът е бетон и всякакво намаляване на оценката би било ощетяване от моя страна.
Leviathan e истински шедьовър, колкото и банално да звучи. С интерес ще се запозная с предходните им творения, а с още по-голямо любопитство ще чакам техните бъдещи студийни изяви.
Румен
С леко смесени чувства посягам към този албум, който Kerrang! побърза да определи като "the future sound ot metal!". Oт една страна човек вече е свикнал на "странните" заглавия, които Relapse Records издават, но това най-често е свързано с подобаващия тежък саунд. Mastodon тук биват представени като хард рок/метъл, за фенове на Iron Maiden, Metallica и Neurosis. Колкото и объркващо да звучи, тези момчета стоят някъде по средата.
Класически метъл рифове биват преплетени с хаотични заемки от Neurosis. Който се опасява да получи прекомерна доза дандания и тъмнина, или съответно точно на това се надява - това е изходното положение - ще бъде разочарован или пък удовлетворен: факт е, тук отпечатък са оставили по-скоро новите, по-спокойни Neurosis. Въпреки това отделните композиции, които в тавата по необясними причини са разделени на десет отделни парчета, определено не са нещо за обичайния хедбенгър, тъй като са със завидно сложна конструкция и развитие. Но и за почитателите на комплексната музика Leviathan не би бил лесно начинание - от своя страна се появяват и доста праволинейни моменти, които се явяват като лека спънка, заради внезапно редуцирания енергиен потенциал.
Ако се говори по същество обаче - албумът несъмнено се е получил епичен и див (!!!), круше-подобни китарни рифове, бесни барабани, брутални вокални линии. Откриващото парче Blood And Thunder отнася с дуумаджийски китари, песента дава началния тласък, придържаща се обаче към особена мелодична сила. Island е една нелогична комбинация от неподредени китари, хаотично драмяскащи барабани и груб вокал. Тази иновативна линия продължава и в Iron Tusk, докато най-накрая се разтваря в Megadolon - една от най-наситените песни, даваща може би представа за това още колко откачена креативност се крие в лагера на Mastodon. Aqua Dementia е белязана от интересната във всяко едно отношение многослойна градация, както и от гост вокалите на Scott Kelly] (Neurosis). Завършващия проблясък бележи инструменталното Joseph Merrick, което със своите мелодични линии и перфектното преливане на дуум аранжименти, представлява един подобаващ край, но и ауфтакт за следващия непредсказуем епос.
Съвсем ясно е - Mastodon следват своя собствен, вече завидно автентично извоюван път, гъмжат от идеи и ги следват безапелационно.
Leviathan e концептуален албум, който е успял да събере много апокалиптични моменти, разпръснати в невероятен хаос из множество митологии и есхатологични предания, което от своя страна не пречи на човек да пробва да открие общото между праотеца Один и Нефилима, хехе.
Албумът е a must have!!!
Вера
Напомня на: Voivod, Nevermore, Iron Maiden, Neurosis, Today Is Тhe Day
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 240 2
Включване / Регистрация