Песните в албума:

1. Deus Le Volt!
2. Spread Your Fire
3. Angels And Demons
4. Waiting Silence
5. Wishing Well
6. Temple of Hate
7. Shadow Hunter
8. No Pain For The Dead
9. Winds of Destination
10. Sprouts of Time
11. Morning Star
12. Late Redemption
13. Gate XIII
Angra
Temple Of Shadows
Година: 2004
Лейбъл: Steamhammer / SPV
Държава: Бразилия
http://www.angra.net
С ясното съзнание, че ще огорча голяма част от хеви метъл братството, трябва да призная, че за мен Temple Of Shadows е едно от разочарованията на изминалата година. Искам да предупредя, че цялото това ревю е всъщност едно лично мнение, от което нямаше как да не се повлияя, поради единствената причина, че допреди няколко години Angra беше една от любимите ми групи. Нека тези, които са харесали албума не четат по-нататък.

Просто липсата на Andre Matos оказа фатално значение върху цялостния облик на групата и то не поради причината, че Edu Falaschi не се справя с вокалните партии. Напротив, гласът му е страхотен и пасва идеално на фона на музиката. По-скоро Angra показват тотална криза в идейно отношение и повтарят старите неща отново и отново, въпреки постоянните им опити за обогатяване и разнообразяване на музиката, която творят. Опити, които за съжаление са крайно отчаяни и неплодотворни и без да искам да бъда песимист мога да заявя, че Angra едва ли някога ще успеят да се доближат до класата на Holy Land, колкото и да продължават да упражняват темите от него във всеки свой следващ албум.

С всичко това не искам да подценявам огромния труд, който момчетата са положили при създаването на творбата, тъй като отдалече си личи колко амбициозен и технически издържан е целият проект. За това може да свидетелства и наличието на гост музиканти като Hansi Kursch (Blind Guardian), Kai Hansen (Gamma Ray), Sabine Edelsbacher (Edenbridge), Denis Ward (Pink Cream 69), та дори и Milton Nascimento (популярен бразилски певец). Самият Denis Ward е продуцент на албума, към който в ограничен тираж се предлага и бонус DVD, съдържащо близо 160 минути от концерта на бандата в Сао Пауло по време на световното турне в подкрепа на Rebirth. Всички парчета в албума имат еднаква тежест, открояващи се хитове няма, просто някои песни са слаби, а други по-слаби. Прогресив елементите, както и честите и тягосни залитания по класическата музика, които се опитват да прокрадват момчетата в албума явно не са тяхната стихия, но за сметка на това фламенко и салса нотките в Late Redemption са доста сполучливо вградени в основата на ритъма, като в крайна сметка се е получила една наистина интересна композиция, която доста би се харесала и на любителите на френските шансони например.

Албумът завършва с инструменталната пиеса Gate XIII – песен, подходяща по-скоро за саундтрак към някой епичен филм, но същевременно един напълно подходящ и еднозначен завършек на този иначе толкова амбициозен проект. С огромна мъка на сърцето мога да заявя, че с Gate XIII свърши и моето търпение към едни от любимците ми в миналото.
Напомня на: Gamma Ray, Helloween, Edguy
Оценка: 12
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: ...че почти всичко може да стане "човешка природа", ако обществото го дефинира като такова.
Квантова Психология - Робърт Уилсън