Песните в албума:

1. Intro
2. See Who I Am
3. Jillian
4. Stand My Ground
5. Pale
6. Forsaken
7. Angels
8. Memories
9. Aquarius
10. It's The Fear
11. Somewhere
Within Temptation
The Silent Force
Година: 2004
Лейбъл: GUN Records / BMG
Държава: Холандия
http://within-temptation.com
Холандците Within Temptation имат щастието да се гордеят с един от най-добрите женски гласове в съвременния метъл - този на харизматичната Sharon den Adel. Още с дебютния си албум Enter групата привлича значително внимание, в резултат на което следва усилена концертна дейност, която допълнително се засилва след втория албум на групата - Mother Earth от 2000г. Сега на нашето внимание секстетът предлага третия си дългосвирещ албум The Silent Force.

На първо слушане две неща правят впечатление. Явно е, че групата е усетила потенциала на гласа на фронтдамата и е изкомпозирала материала така, че едва ли не всичко да се върти около нейните изпълнения. В това няма нищо лошо, въпреки че аз бих се радвал на музикантски изпълнения и откъм рифове. Второто нещо е силно застъпения симфоничен фон на всички композиции. Не са малко моментите, когато китарите отсъстват, а се дочуват единствено цигулки, виоли и споменатият вълшебен глас. В песента Pale даже са използвани програмирани барабани. Като цяло албумът е лесно смилаем и приятен за слушане. Бих го описал като по-музикантски вариант на Evanescence, лишен от тяхната спонтанност. Допирните точки с Nightwish също не са малко, но докато по мое мнение Sharon превъзхожда Tarja, то не можем да кажем същото за инструменталната част на The Silent Force.

Първият сингъл от албума Stand My Ground притежава изключителен хитов заряд, както и песента See Who I Am. Бих привлякъл вниманието ви и към Memories - полуакустична, баладична композиция със завладяваща вокална мелодия.

Ще завърша това ревю малко провокиращо - интересно какъв ще е резултатът ако се наложи Within Temptation да запишат нещо без участието на кийбордист или симфоничен оркестър - песен като It's The Fear загатва, че биха се справили добре и в такава ситуация.

Симеон

Коментарите сред готик средите след излизането на последното творение на Within Temptation са абсолютно противоположни . От една страна, феновете на по мелодичния готик с женски вокали, известен също като емо-готик, издигнаха в култ албумът на холандците. Почитателите на по-мрачния и тъмен готик от своя страна абсолютно го заклеймиха като комерсиален продукт, насочен към популяризиране на лесна за възприемане музика. За да открием къде се намира истината в крайна сметка трябва да рзгледаме аргументите и на двете страни.

Съвсем бърза 10-минутна разходка сред официалния сайт, последвано от сърфиране из фенските страници, може да обърка до крайна сметка главата на редовия слушател с гръмки, дори бомбастични обещания. Този албум се рекламира като най-доброто произведение на секстета досега, което съчетава по зашеметяващо новаторски начин емощионална музика с изключителни оркестрации. Песните според прес-релийза би трябвало да звучат още по-агресивно, мрачно, модерно, чуствително и страстно едновременно??? Наистина би ми било любопитно да чуя как се съчетават едновременно всички тези емоции... само че това явно няма да бъде в музиката на Within Temptation, определено не и в този албум. За феновете на истинския готик сигурно червената предупредителна сирена е прозвучала гръмко още след като са забелязали, че по MTV, Viva и TMF сингълът Stand My Ground се върти по-често от новите песни на поп и рап звездите. И наистина, забелязва се, че композиците може и да са аранжирани преднамерено с цял симфоничен оркестър, но за съжаление звучат по-еднообразно и насочени към мейнстрийм тълпата отвсякога. Рефрените са запомнящи се в първия моменти отегчаващи след няколко слушания. Китарите звучат като бегъл фон, който дори в това си качество, присъства едва в половината от дължината на песните. През останалото време се наслаждаваме на гласа на Sharon den Aden, който е акомпаниран единствено от бледи и често повтарящи себе си клавиши. Дори и опитите да се въведат келтски мотиви и електронно звучене на места не успяват да разнообразят звученето, а още повече го клишират и го вкарват във вече зададените рамки.

Не искам да ме разбирате погрешно. Аз изключително много харесвам готик с женски вокали и Sharon den Aden в буквалния смисъл ме разтапяше с пеенето си в предишния албум Mother Earth. Но някак си в песните тогава се съдържаше емоция, която ме караше да ги слушам отново и отново; чувство, което не избледняваше с времето. Какво всъщност липсва в новите песни, за да достигнат класата на предишния албум? (че бандата скоро няма да се върне към използването на мъжки вокали, към мрачното и обречено звучене от Enter, мисля е ясно на всички) Може би факта, че дори лириките звучат някакси еднообразно, няма ги дори жизнеутвърждаващите текстове в прослава на природата от Mother Earth, които адски ми допадаха. Няма ги и красивите балади като Restless, запазена марка за Within Temptation, всичките композиции някак си са едни и същи, но под различно наименование.

Като цяло единственото, за което става албумът е за бекграунд музика, за тази цел наистина наистина песните не дразнят. Защото не мога и няма да отрека, че гласът на Sharon все още е във върховата си форма, и е направо прахосничество да бъде хабен за такава музика. Ако бандата продължи в такава посока музикалното си развитие, следващия път ревютата за албума сигурно няма да присъстват в сайтовете за метъл...

Монотонност, обречена на скорошна забравяна; радиофоничност, будеща гняв и раздразнение – това са накратко емоциите, които този албум би събудил в слушател, който не е die hard почитател на поп-готика. Защото измежду песните в последното DVD на Evanescence Anywhere But Home има по-тежки и определено по-мрачни композиции. Все си мисля, че смисълът на готика не е да се изроди в захаросана музика за комплексирани пъпчиви тийнейджъри...

пп. Без коментар оставям факта например, че албумът се пуска в три различни версии, които не се различават по един-два бонус трака и мултимедийна част, а 'бонус' песните дори се съдържат в сингъла Stand My Ground.

Георги
Напомня на: Evanescence, Nightwish, Lacuna Coil
Оценка: 123
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Който има ум, командва. Който има ръце, само изпълнява.
Пиедро [филма "Октопод 8"]