Песните в албума:

1. And The Mirror Cracked
2. Fall
3. Alone I Stand In Fire
4. Back To Times Of Splendor
5. A Day By The Lake
6. The Sleep Of Restless Hours
Disillusion
Back To Times Of Splendor
Година: 2004
Лейбъл: Metal Blade
Държава: Германия
http://www.disillusion.de
Много малко групи в последно време са в състояние да привлекат вниманието ми сред невероятното количество музика, което ни залива непрекъснато. Още по-малко са групите, които успяват да задържат това внимание за по-дълго, а на пръстите на едната ръка (и то на някой неопитен майстор-стругар) се броят групите, които до такава степен са склонни да ме очароват и възхитят, че да ми е крайно трудно да опиша въодушевлението си с думи прости.

Все пак оказва се, че и дори в днешно време такива групи се намират и това не са някакви болни илюзии. Това е просто Disillusion!

Докато слушате Disillusion и тяхната изкусна творба Back To Times Of Splendor, доста бихте се затруднили да поставите музиката, която създават, в някаква конкретна стилова рамка, тъй като вероятно това ще бъде най-разнообразното музикално произведение, което сте чували досега. В албума динамично се преплитат в едно завършено цяло много агресия и мощ, чудни мелодии, страхотни китари и необикновени вокали. Ако решите да направите експеримент, като вземете отделни части от албума и ги пуснете поотделно на някой неподготвен слушател, той навярно трудно би предположил, че става дума за един и същи изпълнител. На моменти китарите ви подкосят с агресията и силата си, а след малко плавно преминават в замечтани акустични пасажи с тихи лирични клавири на заден план и вълшебни звуци от цигулки, които със скрито напрежение очакват всеки момент да бъдат връхлетяни отново от грохота на устремените барабани на Jens Maluschka и мощните китарни рифове на Rajk Barthel. Композициите са мащабно разгърнати на няколко плана, песните преливат една в друга, настроенията постоянно се менят, красиво замислени и топли мигове се редуват с яростни и разкъсващи съзнанието моменти и ни захвърлят в безкрайните дълбини на прелестната тъга, с която е пропита атмосферата на Disillusion.

В този забележителен албум има толкова много красота и искрено удоволствие, че едва ли бих могъл да предам това с думи. А и не съм сигурен, че има смисъл да се опитвам повече. Просто чуйте и ще видите.
Напомня на: Opeth, Novembre, Amorphis
Оценка: 12345
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Чудя се дали болката... болката, с която трябва да живееш - може да ти бъде приятел. Да бъде твоя сянка и другар... Чудя се дали това е възможно...
Лора Палмър ("Тайният дневник на Лора Палмър" - Дж. Линч)