Песните в албума:
1. Karelia2. Wings Of Hate
3. Requiem To The Stars
4. Wind
5. Sibilant Arrows
6. Take The Ride
7. Fallen
8. Before The Storm
Valhalla
Hail To The Fallen Majesty
Година: 2004
Лейбъл: CD Maximum
Държава: Украйна
http://valhalla.stillclouds.com
Hail To The Fallen Majesty
Година: 2004
Лейбъл: CD Maximum
Държава: Украйна
http://valhalla.stillclouds.com
Започвам това ревю с тъжното съобщение, че за момента група Valhalla e прекъснала музикалната си дейност, след което веднага ще се прехвръля към по-забавната част, а именно оценяването на настоящото, четвърто дългосвирещо произведение на паганистичните украинци.
Още на първо слушане се забелязва промяната в саунда – за щастие на феновете – към по-добро. Атмосферата е меланхолично-епична, като клавирните пасажи са изключително добре представени - дори може да се заяви, че организират и владеят цялостната мелодия, тъй като китарите в албума са изключително меки, което от една страна е минус, особено що се отнася до феновете на по-бруталния метъл и специално – на по-тежките периоди на Valhalla, но от друга, напълно се съвместява с оркестрациите – инак би се изгубила перфектната балансираност между мелодия и линия на агресията и в най-лошия случай групата щеше да бъде набедена за една от поредните дарк-романтик банди – един, за мен, напълно измислен и изкуствено създаден от водещите медии, стил в екстремната музика. Valhalla обаче се разминават напълно от тези представи и в една обща линия на блага, тъжно-глорификантна музика, създават най-силното творение в кариерата си.
Епичните хармонии са съпътствани от плътна бас-секция и адекватни барабани. Китарните прогресии не се ограничават само в плоски и повтаряеми рифове, а допринасят за общото звучене, като на моменти дори са прибавени откровено хеви метъл сола и китарни вариации, комуникиращи си със стила трудно, но сполучливо при настоящата група и албум. Най-запомнящата се композиция несъмнено е второто парче – Wings Of Hate. Прекрасна, хомогенна смес между нежни симфонични пасажи, които обградени от останалите инструменти, образуват перфектната отваряща песен. Следващото парче – Requiem To The Stars е достатъчно показателно, що се отнася до гласовите способности на вокалистът на групата – прекрасната музика се слива с чистият глас... По-нататък песните се обезличават, което е и основният проблем на албума – иначе толкова красив и с много отделни качествени попадения – а когато даден албум не е концептуален, но песните му не могат да бъдат отделени, музикантите рискуват да бъдат недоразбрани и неоценени, което обаче в никакъв случай не е наш проблем и определено не ми пречи да поставя оценката.
Още на първо слушане се забелязва промяната в саунда – за щастие на феновете – към по-добро. Атмосферата е меланхолично-епична, като клавирните пасажи са изключително добре представени - дори може да се заяви, че организират и владеят цялостната мелодия, тъй като китарите в албума са изключително меки, което от една страна е минус, особено що се отнася до феновете на по-бруталния метъл и специално – на по-тежките периоди на Valhalla, но от друга, напълно се съвместява с оркестрациите – инак би се изгубила перфектната балансираност между мелодия и линия на агресията и в най-лошия случай групата щеше да бъде набедена за една от поредните дарк-романтик банди – един, за мен, напълно измислен и изкуствено създаден от водещите медии, стил в екстремната музика. Valhalla обаче се разминават напълно от тези представи и в една обща линия на блага, тъжно-глорификантна музика, създават най-силното творение в кариерата си.
Епичните хармонии са съпътствани от плътна бас-секция и адекватни барабани. Китарните прогресии не се ограничават само в плоски и повтаряеми рифове, а допринасят за общото звучене, като на моменти дори са прибавени откровено хеви метъл сола и китарни вариации, комуникиращи си със стила трудно, но сполучливо при настоящата група и албум. Най-запомнящата се композиция несъмнено е второто парче – Wings Of Hate. Прекрасна, хомогенна смес между нежни симфонични пасажи, които обградени от останалите инструменти, образуват перфектната отваряща песен. Следващото парче – Requiem To The Stars е достатъчно показателно, що се отнася до гласовите способности на вокалистът на групата – прекрасната музика се слива с чистият глас... По-нататък песните се обезличават, което е и основният проблем на албума – иначе толкова красив и с много отделни качествени попадения – а когато даден албум не е концептуален, но песните му не могат да бъдат отделени, музикантите рискуват да бъдат недоразбрани и неоценени, което обаче в никакъв случай не е наш проблем и определено не ми пречи да поставя оценката.
Напомня на: Bal Sagoth, Ensiferum, Temnojar
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 225 2
Включване / Регистрация