Песните в албума:

1. Satyriasis
2. Guilded Cunt
3. Nemesis
4. Gabrielle
5. Absinthe With Faust
6. Nemesis (Overdosis)
7. Painting Flowers White Never Suited My Palette
8. Medusa And Hemlock
9. Coffin Fodder
10. English Fire
11. Filthy Little Secret
12. Swansong For A Raven
13. Mother Of Abominations
14. Nymphetamine (Fix)
Cradle Of Filth
Nymphetamine
Година: 2004
Лейбъл: Roadrunner Records
Държава: Англия
http://www.cradleoffilth.com
След като миналата година Cradle Of Filth издадоха забележителния "Damnation And A Day", тази година от групата ни удостояват с новото си дългосвирещо произведение "Nymphetamine". Радостен е фактът, че нямахме пауза, запълнена я от EP, я от концертен, я от сборен албум, я от каквото там остана. Лейбълът вече не е Sony, а Roadrunner - най-големият американски лейбъл за метъл, който е известно, че признава за критерий единствено продажбите, реализирани от групите. Лошо няма стига материалът да е качесвен - за пример бих посочил последния Machine Head и затварям тази точка. Продуцент пък е китаристът на Anthrax Rob Caggiano, за чиито опит в тази област не знам нищо, но определено се е справил добре със задачата. Групата вече има и постоянен втори китарист, след като Gian Pyres се изнесе преди записите на "Damnation And A Day" - това е никому неизвестният James McIlroy. Достатъчно суха статистика се натрупа, мисля. Нека минем по същество.

Накратко - новият албум на Cradle Of Filth е разочарование за мен. Най-слабият от цялата им дискография до момента. А сега и разясненията. Албумите до брилянтния 'Cruelty And The Beast' бих квалифицирал с изтърканото 'култови'. При тях няма слабо - утвърдиха тази група като една от любимите ми. После дойде 'Midian', който връпреки добрите си моменти ме разочарова. В резултат на това очакванията ми към групата се занижиха и бях се примирил, че времето й е отминало. И тогава излезе 'Damnation And A Day', който ми подейства като шамар и ми върна ентусиазма да се самоопределям като фен на Cradle Of Filth. Но сега вече след 'Nymphetamine' не знам какво да мисля... Специфичната мрачно-романтична атмосфера си е била шута окончтелно. На нейно място имаме посредствени траш рифове, изведени на преден план, докато клавирите освен че са значително опростени, се явяват и значителна рядкост. Албумът бих определил като смесица между 'Midian' и 'Damnation And A Day', но с по-ниско качество. След откриващия симфоничен инструментал точно в духа на предишния албум ни врахлита яростната 'Gilded Cunt', която беше пусната официално в интернет преди излизането на албума. След повече от 15 минути посредственост идва и един от силните моменти в албума - едноименната песен, вокалите, в която са поверени на дуета Dani Filth и Liv Kristine (екс-Theatre Of Tragedy, Leaves Eyes). Ангелският глас на Liv се вписва идеално и въпреки, че песента от един момент нататък е подчинена главно на нейното участие, от това качеството й не страда. Асоциациите с 'Where Wild Roses Grow' на Nick Cave и Kylie Minogue са неизбежни. 'English Fire' звучи досущ като някой викинг метъл проект, а 'Filthy Little Secret' е по-скоро лигава, отколкото интересна. Личният ми фаворит от албума е 'Swansong For A Raven', която както самият Dani Filth споделя, се явява продължение на 'Her Ghost In The Fog' от 'Midian'. За завършек на албума служи скорострелната 'Mother Of Abominations', която също е доста добра.

Цялостното ми впечатление от албума, обаче, е както казах за един посредствен албум. И това до голяма степен се дължи на факта, че този албум излиза изпод името на Cradle Of Filth - една велика група, която дали е била такава или все още има потенциал само бъдещето ще покаже. Лично аз отново минах в категорията на скептиците.
Напомня на: Graveworm, Hecate Enthroned
Оценка: 1234
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Чиста лудост - каза той, - абсолютна глупост. Но ще опитаме, защото е гениална глупост!
Форд Префект ("Ресторант на края на вселената" - Д. Адамс)