Песните в албума:

1. The Dark
2. People Say - Gimme Some
Hell
3. Guardian Of Forever
4. Slipping Away
5. Walk Alone
6. The Non Sensible Ravings
7. Of The Lunatic Mind
8. No Escape
9. Father, Son, Holy Ghost
10. All The Time
11. Nowhere To Run
12. Pain
13. Outside The Door
14. Fly Away
Jon Oliva's Pain
Tage Mahal
Година: 2004
Лейбъл: Steamhammer / SPV
Държава: САЩ
http://www.jonoliva.net
Jonathan Nicholas Oliva е човек, който прави музика докато си почива от правенето на музика. В "Tage Mahal" са намерили място много силни парчета, които обаче вероятно са се сторили на Jon неподходящи за албум на Savatage, Circle II Circle или Trans-Siberian Orchestra. Както самият той казва: "Всъщност аз непрекъснато пиша нови песни, без да знам какво ще реша да направя с целия материал накрая". А решението на маестрото и този път заслужава подобаващо внимание.

Дали Jon Oliva's Pain ще се окаже просто един проект единствено времето ще покаже. Засега обаче според 44-годишния нюйоркчанин това е пълнокръвна група с отлични музиканти в редиците си и сериозни бъдещи намерения. Всъщност музикантите са същите, които участваха и в записите на Watching In Silence на Circle II Circle, а именно Christopher Kinder (ударни), John Zahner (клавишни), Kevin Rothney (бас, вокали) und Matt Laporte (китара).
Заглавието Tage Mahal е своеобразен знак на почит към Chris, брата на Jon, чийто солов проект със същото име никога не вижда бял свят след нелепата му смърт през 1993г.
Tage Mahal е един типичен Savatage албум, в който Jon Oliva е автор и продуцент на почти целия материал, този път без помощта на Paul O'Neill. Като цяло темпото в албума е средно, аранжиментите отново са изпипани до най-малкият детайл в добре известния ни бомбастично-симфоничен пауър метъл стил. Музиката на Savatage присъства във всяко едно парче, а във People Say - Gimme Some Hell дори и текста e своеобразна ретроспекция от заглавия на най-добрите им парчета: "We enter the halls of mountain king, beyond the doors of the dark, lying on strange wings, from the streets to the gutter, in asummer's rain, do you hear the hounds they call, and tonight he grins again... hear the people say!"

Jon Oliva отново показва това, което умее най-добре: характерните многопластови композиции, пропити с много чувство и емоция, красиви клавирни интерлюдии и многогласови припеви, епични и нежни мелодии, съвършени оркестрации.

Сред 13-те композиции мога да отлича откриващото The Dark, тежките и рифови Pain и No Escape, трогателната Walk Alone, както и епичната Father, Son, Holy Ghost. В голяма част от парчетата присъства пианото, но без да доминира, а гласът на Jon Oliva е във върхова форма и като цяло звучи значително по-добре отколкото в Poets And Madman на Savatage.

За верните Savatage фенове това е един задължителен албум, издържан в добрите традиции от началото на 90-те, албум в който витае духът на великите Streets и Gutter Ballet. Също така обаче това е един предвидим албум, без изненади и без собствен облик, един deja-vu (или по-скоро deja-entendu) албум, който сякаш сме слушали отдавна. Което разбира се не пречи да си го слушаме отново, при това с голямо удоволствие.
Напомня на: Savatage
Оценка: 123
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Живеем в първобитно време, нали Уил? Нито е диво, нито е мъдро. Половинчатите мерки са неговото проклятие...
Ханибал Лектър ("Червения Дракон" - Томас Харис)