
Песните в албума:
1. Blackmail The Universe2. Die Dead Enough
3. Kick The Chair
4. The Scorpion
5. Tears In A Vial
6. I Know Jack
7. Back In The Day
8. Something I'm Not
9. Truth Be Told
10. Of Mice And Men
11. Shadow Of Deth
12. My Kingdom Come
Megadeth
The System Has Failed
Година: 2004
Лейбъл: Sanctuary Records
Държава: САЩ
http://www.megadeth.com
The System Has Failed
Година: 2004
Лейбъл: Sanctuary Records
Държава: САЩ
http://www.megadeth.com
Eто на това му викам аз достоен реюниън и завръщане! Макар реюниън да е условно казано, имайки предвид участниците в записите и ако, естествено, не сте свързвали Megadeth само с Dave Mustaine. Другите замесени, макар и като наемници, са: Chris Poland (соло китара – записвал и в първите два албума на Megadeth; участник и във фюжън проекта OHM:), Vinnie Colaiuta (барабани – налагал кожите за Allan Holdsworth, Sting и куп още знаменитости), Jimmy Lee Sloas (бас). Списъкът не бива да ви плаши – албумът си е типичен Мegadeth, взривоопасна смес от предишните албуми на славната банда и в крайна сметка се получава нещо ново и свежо. Музикантите не опитват да наподобяват някои от бившите членове или да ги копират, а допринасят със стила си на свирене за цялостното звучене на тавата.
Началото поставя скорострелното Blackmail The Universe, напомнящо на класиката So Far So Good… So What. Типичната вихрушка от сола между Poland и Mustaine. Втората песен e хибрид между рифовете и мелодията на Countdown Тo Extinction и Cryptic Writings. Стигаме и до най-директният хедбенгинг парцал в албума – Kick The Chair – двойни каси, бързи технични рифове, плетеница от сола, напомнящи на личния ми Мега фаворит – Rust In Peace. Текстовете са типичните за Мustaine – хапливи и саркастични – демонстрация в The Scorpion. Следва прочувствената Теаrs In A Vile - зaвършваща със забързани траш рифове. I Know Jack – китарни хармонии с насечен ритъм, явява се нещо като интерпрелюдия към следващата Back In The Day, чийто начален риф напомня този на The Killing Road, само че забързан. Кратка, но бърза и разнообразна композиция, където накрая се чува даже и хамънд-орган. Something I'm Not е нещо като втежнен хард-рок със забързан и напорист ритъм при нечовешкото соло на Polland . Следва фаворитът ми Truth Be Told. Едновременно гневна и тежка, меланхолична и величествена, завършваща пак с ... неочакван край – интензивен и брутален. Of Mice And Men e типичен Megadeth от времето на Youthanasia, но с доста интересно джазово звучене на припева. Инструменталът Shadow Of Deth също не е за изпускане. Здрави насечени рифове и епични китарни мелодии, напомнящи на ранното им творчество. Финалът е повече от достоен - My Kingdom Come. Едно от най-силните и мощни парчета, пропито с неповторимата атмосфера на Rust In Peace.
В заключение – силен албум, който напълно отговаря на критериите за група от ранга на Мegadeth. Близо 50 мин. изобилство от качествена музика, яки рифове и сола. Съставът за щатското турне е изцяло подмен - на барабаните отново е Nick Menza. Докога ще продължат само времето ще покаже.
Началото поставя скорострелното Blackmail The Universe, напомнящо на класиката So Far So Good… So What. Типичната вихрушка от сола между Poland и Mustaine. Втората песен e хибрид между рифовете и мелодията на Countdown Тo Extinction и Cryptic Writings. Стигаме и до най-директният хедбенгинг парцал в албума – Kick The Chair – двойни каси, бързи технични рифове, плетеница от сола, напомнящи на личния ми Мега фаворит – Rust In Peace. Текстовете са типичните за Мustaine – хапливи и саркастични – демонстрация в The Scorpion. Следва прочувствената Теаrs In A Vile - зaвършваща със забързани траш рифове. I Know Jack – китарни хармонии с насечен ритъм, явява се нещо като интерпрелюдия към следващата Back In The Day, чийто начален риф напомня този на The Killing Road, само че забързан. Кратка, но бърза и разнообразна композиция, където накрая се чува даже и хамънд-орган. Something I'm Not е нещо като втежнен хард-рок със забързан и напорист ритъм при нечовешкото соло на Polland . Следва фаворитът ми Truth Be Told. Едновременно гневна и тежка, меланхолична и величествена, завършваща пак с ... неочакван край – интензивен и брутален. Of Mice And Men e типичен Megadeth от времето на Youthanasia, но с доста интересно джазово звучене на припева. Инструменталът Shadow Of Deth също не е за изпускане. Здрави насечени рифове и епични китарни мелодии, напомнящи на ранното им творчество. Финалът е повече от достоен - My Kingdom Come. Едно от най-силните и мощни парчета, пропито с неповторимата атмосфера на Rust In Peace.
В заключение – силен албум, който напълно отговаря на критериите за група от ранга на Мegadeth. Близо 50 мин. изобилство от качествена музика, яки рифове и сола. Съставът за щатското турне е изцяло подмен - на барабаните отново е Nick Menza. Докога ще продължат само времето ще покаже.
Напомня на: Megadeth
Оценка: 








без коментари
Коментари по албума 191 2
Включване / Регистрация