
Песните в албума:
1.Prelude To Monolith2.Missing
3.Absence Of Life
4.Slip Away
5.March Funebre
Until Death Overtakes Me
Prelude To Monolith
Година: 2003
Лейбъл: Firebox Records
Държава: Белгия
www.null.darkwood.com
Prelude To Monolith
Година: 2003
Лейбъл: Firebox Records
Държава: Белгия
www.null.darkwood.com
Until Death Overtakes Me е крайно бавна и изпълнена с погребална атмосфера дум банда. Най-добре може да бъде определена в стилово отношение като микс между фюнеръл дум и дарк уейв. Тук е и Stijn Van Cauter, който участва в още доста странични проекти - I Dream No More, Organium, Dreams Of Dying Stars, In The Mist. Също така помага на Pantheist при лайв изпълненията им.
Музиката, която Cauter прави е красива и спокойна, тъжна и скърбяща, потискаща и тягостна. Темпото никога не е бързо, а настроението, което носи не е приповдигнато и весело. Присъстват основно измъчените и изкривени китари, мрачните и тъжни клавири, тържествени тимпани и изпълнените с болка и страдание дарк вокали. Доста от феновете на групата гледат с отвращание на този начин на пеене и мислят че са излишни, но аз далеч не съм съгласна с това мнение. Тези крайно дълбоко зловещи и пропити с мъка вокали притеглят атмосферата към погребалното и мрачно усещане, което Cauter се стреми да създаде. Те се явяват като допълнителен фактор, който засилва чувството за болка, самота, пустота и печал, което струи от албума. Петата, последна песен от албума, привлича вниманието с това, че е кавър на една песен от шедьоврите на Frederic Chopin. Causer я пречупва през своята призма, така че да я направи по-злокобна и в същото време по-скърбяща. Присъстват мъчителните, печални емоции, мрачната, тъмна атмосфера създава незабравими чуства. Пленителните текстове изпълнени с болка засилват чуството за тъгa и меланхолия.
Работата на Causer е незаменима и несравнима, и този който в бъдещите си планове не предвижда да чуе албума на UDOM ще загуби страшно много, ще изпусне възможността да се потопи в дълбините на мъката и страданието, постигнати чрез силата на музиката!
Музиката, която Cauter прави е красива и спокойна, тъжна и скърбяща, потискаща и тягостна. Темпото никога не е бързо, а настроението, което носи не е приповдигнато и весело. Присъстват основно измъчените и изкривени китари, мрачните и тъжни клавири, тържествени тимпани и изпълнените с болка и страдание дарк вокали. Доста от феновете на групата гледат с отвращание на този начин на пеене и мислят че са излишни, но аз далеч не съм съгласна с това мнение. Тези крайно дълбоко зловещи и пропити с мъка вокали притеглят атмосферата към погребалното и мрачно усещане, което Cauter се стреми да създаде. Те се явяват като допълнителен фактор, който засилва чувството за болка, самота, пустота и печал, което струи от албума. Петата, последна песен от албума, привлича вниманието с това, че е кавър на една песен от шедьоврите на Frederic Chopin. Causer я пречупва през своята призма, така че да я направи по-злокобна и в същото време по-скърбяща. Присъстват мъчителните, печални емоции, мрачната, тъмна атмосфера създава незабравими чуства. Пленителните текстове изпълнени с болка засилват чуството за тъгa и меланхолия.
Работата на Causer е незаменима и несравнима, и този който в бъдещите си планове не предвижда да чуе албума на UDOM ще загуби страшно много, ще изпусне възможността да се потопи в дълбините на мъката и страданието, постигнати чрез силата на музиката!
Напомня на: Scepticism, Elend
Оценка: 







коментари [0]
Коментари по албума 19 2
Включване / Регистрация