Песните в албума:
1. Sue Catwoman2. Leon Czolgosz Song
3. Riga My Love
4. Resistance
5. The Return Of Sid Vicious
6. Kun Jeg Er Lidt Med Fugler
7. Girls In Black
8. New York
9. Blow The Candle Out
10. Mya Tonight Be Extra Special
11. Le Nocturne Parisien
12. Death In Paris
13. The Hard Times In Old England
14. Yo
15. The System Is Evil
16. The Sluts
17. Suncarpathian Pogo
18. Better Life
19. Black Flag
20. Bomb Iraq
21. Marianne
22. Luigi Lucceni
23. Don’t Go Any More To The School
24. Millennium
25. Die Hymne Der Europa
26. Anarchy
27. Streets Of London
The Flowers Of Romance
Sue Catwoman
Година: 2004
Лейбъл: Made In Sealand
Държава: Англия
http://www.theflowersofromance.tk
Sue Catwoman
Година: 2004
Лейбъл: Made In Sealand
Държава: Англия
http://www.theflowersofromance.tk
Тази група е една от по-скритите легенди на пънк експлозията през 1977 в Англия. Свързани с групи като Clash, Sex Pistols, The Slits и със самият мистър Сид Вишъс на вокалите, те създават доста медиен шум, не записват песните си в истинско студио и изчезват, пометени от мощната вълна на по-големите групи.
Като коментар за техен концерт, Питър Фрейм още през 1977 казва:"fast and monotonous... extremely monotonous. Their one innovation: the drum kit had no cymbals." "Бързо и монотонно... извънредно монотонно. Имаха едно едничко по-различно нещо... барабаните им нямаха чинели"
Най-изненадащо, през 1999 групата се събира отново и без нито един от оригиналните членове, те започват активна концертна дейност. През 2004 излиза и този диск. 27 години след началото на легендата, те вече са доста бавни, но все така ужасно монотонни. Искрено ми се искаше да харесам поне малко от този албум, ама нямах този късмет. Всичко в албума е отявлено насочено към онова, дето е било през 1977. Музиката е странно затворена, звучи ми като разговор между приятели с кодови думи.Типично по английски, монотонна, като вечно повтаряща се чаена церемония с едни и същи "табиети" и консумативи. Седиш на масата, пулиш се, съвсем не разбираш какво става... и се отказваш да обръщаш внимание. А те се смеят, шегуват се, радват се на всичко.
Музиката е доста разводнени Pogues или Levellers, с леки пънк уклони и доста струнни инструменти. Доста от песните звучат меланхолично, ама и прекалено монотонно, направени с някакво странно "арт задъхване"... изплезили език се мъчат, ама не се получава. Поне при мен я нямаше магията.
Най-вероятно ми липсва "разбирането" за такъв тип музика. Към края на диска има няколко УЖАСНО звучащи концертни записи, дето леко позамазват нещата. По-агресивни са, по-разнообразни... само дето след това следват още песни от "другите".
Групата търси кой да организира концерти в България. Ако някой се трогне, можете да им пишете на адресите за контакт.
Като коментар за техен концерт, Питър Фрейм още през 1977 казва:"fast and monotonous... extremely monotonous. Their one innovation: the drum kit had no cymbals." "Бързо и монотонно... извънредно монотонно. Имаха едно едничко по-различно нещо... барабаните им нямаха чинели"
Най-изненадащо, през 1999 групата се събира отново и без нито един от оригиналните членове, те започват активна концертна дейност. През 2004 излиза и този диск. 27 години след началото на легендата, те вече са доста бавни, но все така ужасно монотонни. Искрено ми се искаше да харесам поне малко от този албум, ама нямах този късмет. Всичко в албума е отявлено насочено към онова, дето е било през 1977. Музиката е странно затворена, звучи ми като разговор между приятели с кодови думи.Типично по английски, монотонна, като вечно повтаряща се чаена церемония с едни и същи "табиети" и консумативи. Седиш на масата, пулиш се, съвсем не разбираш какво става... и се отказваш да обръщаш внимание. А те се смеят, шегуват се, радват се на всичко.
Музиката е доста разводнени Pogues или Levellers, с леки пънк уклони и доста струнни инструменти. Доста от песните звучат меланхолично, ама и прекалено монотонно, направени с някакво странно "арт задъхване"... изплезили език се мъчат, ама не се получава. Поне при мен я нямаше магията.
Най-вероятно ми липсва "разбирането" за такъв тип музика. Към края на диска има няколко УЖАСНО звучащи концертни записи, дето леко позамазват нещата. По-агресивни са, по-разнообразни... само дето след това следват още песни от "другите".
Групата търси кой да организира концерти в България. Ако някой се трогне, можете да им пишете на адресите за контакт.
Напомня на: фолк, пънк, струнни инструменти
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 181 2
Включване / Регистрация