Песните в албума:
1. Onomatopoeia2. Bottom Line
3. Feel Euphoria
4. Shining Star
5. East of Eden, West of Memphis
6. Ghosts of Autumn
7. Guy Named Sid, Pt. 1: Intro
8. Guy Named Sid, Pt. 2: Same Old Story
9. Guy Named Sid, Pt. 3: You Don't Know
10. Guy Named Sid, Pt. 4: Judge
11. Guy Named Sid, Pt. 5: Sid's Boys Choir
12. Guy Named Sid, Pt. 6: Change
13. Carry On
2003 предложи много нови добри албуми, но поне за мен впечатляващите и запомнящите се не бяха чак толкова много. Новата творба на Spock’s Beard е именно такава.
След напускането на Neal Morse – вокал, текстописец и душа на групата, бъдешето пред “Споковете” не изглеждаше много светло. Заместникът му обаче не се оказа много далече - барабанистът Nick D’ Virgililo, oсвен палките пое и микрофона. Място за притеснение няма. Вокалите му са с мощна и неподлежаща на объркване бленда; чувствителен и богат на промени в настроението глас.
Албумът е осезаемо втежнен спрямо предшествениците си, с лесни, запомнящи се мелодии и опростени структури на песните. Това обаче не означава, че прог феновете ще останат разочаровани. Албумът е модерен и богат на стилове. През електро-неравноделните ритми на едноименната песен – Feel Euphoria, Хард-рокът на Onomatopoeia, прогресив бисера – Тhe Bottom Line, леките и нежни парчета - Shining Star, East Of Eden, West Of Memphis (превръщаща се в разкошна инструментална пиеса след първата си част), до 20 минутния шедьовър A Guy Named Sid, състоящ се от 6 части.
За разлика от миналогодишният албум Snow, който блестеше с колективното майсторство на групата, тук често се чуват виртуозни сола на китарата и клавира. Звуците на Ryo Okumoto варират от класическо и джаз пиано до клавирни пироефекти а ла John Lord и Keith Emerson.
За мнозина Snow е най-доброто нещо, което прог-групата е създала. За мен той просто е най-глобания, докато с Feel Euphoria американците предлагат най-върховната си творба към днешна дата.
След напускането на Neal Morse – вокал, текстописец и душа на групата, бъдешето пред “Споковете” не изглеждаше много светло. Заместникът му обаче не се оказа много далече - барабанистът Nick D’ Virgililo, oсвен палките пое и микрофона. Място за притеснение няма. Вокалите му са с мощна и неподлежаща на объркване бленда; чувствителен и богат на промени в настроението глас.
Албумът е осезаемо втежнен спрямо предшествениците си, с лесни, запомнящи се мелодии и опростени структури на песните. Това обаче не означава, че прог феновете ще останат разочаровани. Албумът е модерен и богат на стилове. През електро-неравноделните ритми на едноименната песен – Feel Euphoria, Хард-рокът на Onomatopoeia, прогресив бисера – Тhe Bottom Line, леките и нежни парчета - Shining Star, East Of Eden, West Of Memphis (превръщаща се в разкошна инструментална пиеса след първата си част), до 20 минутния шедьовър A Guy Named Sid, състоящ се от 6 части.
За разлика от миналогодишният албум Snow, който блестеше с колективното майсторство на групата, тук често се чуват виртуозни сола на китарата и клавира. Звуците на Ryo Okumoto варират от класическо и джаз пиано до клавирни пироефекти а ла John Lord и Keith Emerson.
За мнозина Snow е най-доброто нещо, което прог-групата е създала. За мен той просто е най-глобания, докато с Feel Euphoria американците предлагат най-върховната си творба към днешна дата.
Напомня на: Spock's Beard
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 178 2
Включване / Регистрация