Песните в албума:

1. До край
2. Стига търпяхме
3. Единни
4. Докато умра
5. Като един
7. My Own Worst Enemy
Из родната хардкор сцена все по-често започнаха да се появяват сплитове. Интересното при тях е, че са все с високо качество на песните. След участието си в легендарния 3 Way Split, Vendetta отново напомнят за себе си с този диск, в който освен техните три изпълниения има и три песни на варненците Outrage. Въпреки че представителите на софийската сцена са по-късносформираната група, вече са успели до такава степен да изострят апетита на феновете посредством своите запомнящи се концертни участия, че предстоящия им дългосвирещ дебют се очаква с голямо нетърпение не само от мен.

Но да видим какво имаме тук - по три песни от всяка група като едната на Vendetta е кавър на вече несъществуващата група Cold As Life, както и един видеоклип към Като Един на Vendetta. Видоклипът радва с добро качество и визия и е уловил магнетични моменти от изпълненията на живо на тези момчета.

Варненците Outrage започват нахъсано още от момента на завъртане на диска и не дават никаква почивка на слушателя. Темпото е задъхано, вокалните партии не спират да нареждат нито за момент, а непрестанното трополене на ударните ескалира в кулминационните моменти.

За мен обаче, култовият статус на този сплит е концентриран в двете авторски песни на Vendetta - Докато Умра и Като Един. С тях пристигат ниско настроените китари, ковящи брутални рифове, докато на преден план се изявяват двата вокалa, всеки от които железен в партиите си. Който е гледал групата на живо няма как да не се съгласи с твърдението ми, че Шута е един от най-добрите фронтмени из родната хардкор сцена в момента. Процентът на метално съдържание при песните на Vendetta е максимално висок за стандартите на стила, така че без да ощети директността, да ви втежни живота колкото се може повече. И въпреки, че поетът твърди "Стила не е метъл", при наличието на такива двойни китарни атаки и в двете песни, слушателят нама как да не направи паралели с метъла. Но стане ли дума за духа и концепцията на хардкора спор няма - "Реализъм до последно!"

Но това не е всичко. Друго интересно в този сплит са текстовете, които и при двете групи са на български. Директни, вулгарни, близки до уличния жаргон, те допълнително стопяват дистанцията между публика и изпълнители по време на концерти - мястото, на което хардкорът се възприема в пълния си потенциал.

Напомня на: Backfire!, Born From Pain, Cold Breath
Оценка: 1234
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Не се опъчваме срещу вярата на обикновените хора, ами срещу институцията, срещу арогантността и моралното лицемерие на църквата!
Rock'n'Rolf (Running Wild)