Песните в албума:
1. Road Runner2. Shame Shame Shame
3. Eyesight For The Blind
4. Baby, Please Don't Go
5. I Never Loved A Girl Like I Love You
6. Back Back Train
7. You Got To Move
8. The Grind
9. I'm Ready
10. Temperature
11. Stop Messin' Around
12. Jesus Is On The Main Line
Признавам си, бях тръгнал вече да отписвам Aerosmith, след неубедителните, поне за мен, албуми - Nine Lives (1997) и Just Push Play (2001). Tа за мое опровержение ветераните издадоха нов - много силен албум - Honkin' On Bobo.
Съставът (естествено) си е пак същият - Steven Tylor (вокали), Joe Perry (китара), Brad Whitford (китара), Tom Hamilton (бас), Joey Kramer (барабани). Новото им творение представлява 100% чист блус и рок, подплатен с огромна доза заразяващо добро настроение. Забравете за мазните им балади, които се въртяха в последните години по музикалните канали. Съзнателно настроението, което създава албумът e за връщане назад във времето - 60те, 70те, макар продукцията да е много пипната и абсолютно да е в час със сегашната музикална обстановка, нещо характерно за Аерosmith. Преобладават енергичните, тонизиращи парчета като отварящите трепачи (Road Runner, Shame, Shame, Shame, Stop Messin' Around) , както и по-бавните блусарски перли (Eyesight To The Blind, Never Loved A Girl, I'm Ready, Temperature). Тhe Grind се очертава по-хитовото парче - предназначено към по-масовата аудитория и по-специално към женската фенска маса на Aerosmith. Присъстват и 2 по-минорни, по-сериозни парчета в албума - Back Back Train, Jesus Is On The Main Line, украсени и с женски вокали. Може би най-красивите композиции в албума. Там Steven Tylor показва висока класа и в по-долния регистър. Изобщо гласът му е все още във великолепна форма, а и доста често налага хармониката в Honkin' On Bobo. Любопитно е и Baby, Please Don't Go - агресивен и надъхващ блусарски валяк, естествено дотолкова, доколкото можем да говорим за агресия при Аероsmith.
В заключение ще кажа, че този албум ще допадне не само на тези, които са почитатели на Aerosmith, а и на тези, които обичат като цяло блуса - особено разни Гуранговски блусари.
Съставът (естествено) си е пак същият - Steven Tylor (вокали), Joe Perry (китара), Brad Whitford (китара), Tom Hamilton (бас), Joey Kramer (барабани). Новото им творение представлява 100% чист блус и рок, подплатен с огромна доза заразяващо добро настроение. Забравете за мазните им балади, които се въртяха в последните години по музикалните канали. Съзнателно настроението, което създава албумът e за връщане назад във времето - 60те, 70те, макар продукцията да е много пипната и абсолютно да е в час със сегашната музикална обстановка, нещо характерно за Аерosmith. Преобладават енергичните, тонизиращи парчета като отварящите трепачи (Road Runner, Shame, Shame, Shame, Stop Messin' Around) , както и по-бавните блусарски перли (Eyesight To The Blind, Never Loved A Girl, I'm Ready, Temperature). Тhe Grind се очертава по-хитовото парче - предназначено към по-масовата аудитория и по-специално към женската фенска маса на Aerosmith. Присъстват и 2 по-минорни, по-сериозни парчета в албума - Back Back Train, Jesus Is On The Main Line, украсени и с женски вокали. Може би най-красивите композиции в албума. Там Steven Tylor показва висока класа и в по-долния регистър. Изобщо гласът му е все още във великолепна форма, а и доста често налага хармониката в Honkin' On Bobo. Любопитно е и Baby, Please Don't Go - агресивен и надъхващ блусарски валяк, естествено дотолкова, доколкото можем да говорим за агресия при Аероsmith.
В заключение ще кажа, че този албум ще допадне не само на тези, които са почитатели на Aerosmith, а и на тези, които обичат като цяло блуса - особено разни Гуранговски блусари.
Напомня на: Aerosmith, Bad Company, ранните Led Zeppelin
Оценка: 
коментари [4]
Коментари по албума 128 2
Включване / Регистрация