Песните в албума:
1. Typhon2. Uthark Runa
3. Three Ships Of Berik, Part 1: Calling To Arms And Fighting The Battle
4. Three Ships Of Berik, Part 2: Victory!
5. Lemuria
6. Quetzalcoatl
7. The Dreams Of Swedenborg
8. An Arrow From The Sun
9. Abraxas
10. Feuer Overtu"re - Prometheus Entfesselt
1. Blood Of Kingu
2. Son Of The Sun
3. The Khlysti Evangelist
4. Dark Venus Persephone
5. Kali Yuga Part 1
6. Kali Yuga Part 2
7. The Wonderous World Of Punt
8. Melek Taus
9. Call Of Dagon
10. Sirius B
11. The Voyage Of Gurdjieff
Therion
Lemuria / Sirius B
Година: 2004
Лейбъл: Nuclear Blast
Държава: Швеция
http://www.megatherion.com
Lemuria / Sirius B
Година: 2004
Лейбъл: Nuclear Blast
Държава: Швеция
http://www.megatherion.com
Симфоничен метъл. Therion стовариха върху слуха ни поредните 2 (цифром и словом - ДВА !!!) албума, носещи тяхната запазена марка. Cristofer Johnsson явно изобщо не си е почивал след излизането на Secret Of The Runes (2001), но усилията му определено са се увенчали с успех. Lemuria и Sirius B определено са достойни за мястото си в короната на Therion. Стоте минути обща времетраеност ни предлагат всичко, което Therion са предлагали досега, като в същото време добавят нови и нви щтрихи в пътя си напред и нагоре към перфекционизма. Могат да бъдат чути ревящите вокали на Johnsson, характерни за ранния период от времето на Symphony Masses/Ho Dragon, Ho Megas, симфонично-оперните елементи, които им донасят голямата популярност от Theli I Vovin, нежни баладични отклонения а-ла Siren Of The Woods, както и нововъведения като музика и вокали в стил Rammstein (Feuer Overture-Prometheus Entfesselt дори е на немски и ако не бяха хоровете бих се заклел че слушам немските електро-метъли).
Lemuria отразява слабостта на Johnsson към древните митологии и цивилизации. Така се наричала древна цивилизация, съществуваща преди и по времето на Атлантида, също така забулена в мистерия. Откриващото парче "Typhoon" е бързо, агресивно и предразполага към мятане на глави и коси (който има достатъчно). "Uthark Runa" започва с мелодия в ориенталски стил с много тежък бас преди да започнат грандиозните хорове. Мъжките вокали са поверени на Mats Leven (Krux). Двете части на епичните "Three Ships Of Berik" са изградени от лека фолклорна меолодия, която ярко контрастира с мощното "грухтене". Едноименната песен "Lemuria" и "Quetzalcoatl" са с носталгично-меланхоличен привкус и ви потапят в мисли за изчезнали древни светове и цивилизации. "An Arrow From The Sun" е може би личният ми фаворит от албума. Високи женски оперни вокали и един от най-плътните басови гласове които съм чувал изобщо, съчетани по невероятен начин. "Abraxas" е отново с ориенталско звучене, където тежки рифове се състезават с нежни женски вокали и спокойни хорове.
Докато Lemuria е по-емоционалният албум, Sirius B е космически-титаничен. Малко трудно се намират думи д опишат усещането. Чувството, което придобивате докато го слушате е сякаш сте някъде в космоса и летите с шеметна скорост сред звездите и сте свидетел на раждането и умирането на звезди и галактики. "Blood Of Kingu" е доста агресивна като начало, съдържаща вокални елементи наподобяващи Iced Earth от Something Wicked This Way Comes и Nightwish от Wishmaster. От Therion обаче трудно може да се очаква нещо стандартно. "Dark Venus Persephone" и "The Wondrous World Of Punt" ви потапят в атмосферата на самота сред космическия безкрай, прекрасно изразена с могъщите мъжки хорове, и симфонични инструменти. Епична и скоростна "Melek Taus" само допълваа цялостното усещане. Момент на вселенско спокойствие настъпва със "Sirius B", мигове преди безмилостно скоростната "Voyage Of Gurdjieff" да завърши произведението и да ви накара да го изслушате от начало, както правя вече цяла седмица.
Като общо впечатление съм меко казано възхитен от Therion, които за пореден път доказват, че за конкуренция тук място няма. "Lemuria" и "Sirius B" са може би най-доброто което са правили досега и силно се съмнявам, че ще могат да надминат това. Адски разнообразни, без еднообразие и повторение, в тях има за всеки по нещо и с изключение на някои малки моменти, които просто лично на мен не ми допадат всичко е идеално изпипано. Свалям им шапка за което.
Lemuria отразява слабостта на Johnsson към древните митологии и цивилизации. Така се наричала древна цивилизация, съществуваща преди и по времето на Атлантида, също така забулена в мистерия. Откриващото парче "Typhoon" е бързо, агресивно и предразполага към мятане на глави и коси (който има достатъчно). "Uthark Runa" започва с мелодия в ориенталски стил с много тежък бас преди да започнат грандиозните хорове. Мъжките вокали са поверени на Mats Leven (Krux). Двете части на епичните "Three Ships Of Berik" са изградени от лека фолклорна меолодия, която ярко контрастира с мощното "грухтене". Едноименната песен "Lemuria" и "Quetzalcoatl" са с носталгично-меланхоличен привкус и ви потапят в мисли за изчезнали древни светове и цивилизации. "An Arrow From The Sun" е може би личният ми фаворит от албума. Високи женски оперни вокали и един от най-плътните басови гласове които съм чувал изобщо, съчетани по невероятен начин. "Abraxas" е отново с ориенталско звучене, където тежки рифове се състезават с нежни женски вокали и спокойни хорове.
Докато Lemuria е по-емоционалният албум, Sirius B е космически-титаничен. Малко трудно се намират думи д опишат усещането. Чувството, което придобивате докато го слушате е сякаш сте някъде в космоса и летите с шеметна скорост сред звездите и сте свидетел на раждането и умирането на звезди и галактики. "Blood Of Kingu" е доста агресивна като начало, съдържаща вокални елементи наподобяващи Iced Earth от Something Wicked This Way Comes и Nightwish от Wishmaster. От Therion обаче трудно може да се очаква нещо стандартно. "Dark Venus Persephone" и "The Wondrous World Of Punt" ви потапят в атмосферата на самота сред космическия безкрай, прекрасно изразена с могъщите мъжки хорове, и симфонични инструменти. Епична и скоростна "Melek Taus" само допълваа цялостното усещане. Момент на вселенско спокойствие настъпва със "Sirius B", мигове преди безмилостно скоростната "Voyage Of Gurdjieff" да завърши произведението и да ви накара да го изслушате от начало, както правя вече цяла седмица.
Като общо впечатление съм меко казано възхитен от Therion, които за пореден път доказват, че за конкуренция тук място няма. "Lemuria" и "Sirius B" са може би най-доброто което са правили досега и силно се съмнявам, че ще могат да надминат това. Адски разнообразни, без еднообразие и повторение, в тях има за всеки по нещо и с изключение на някои малки моменти, които просто лично на мен не ми допадат всичко е идеално изпипано. Свалям им шапка за което.
Напомня на: Haggard, Iced Earth
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 116 2
Включване / Регистрация