Песните в албума:

1. Nodamnbrakes
2. Diving With Your Hands Bound (Nearly Flying)
3. White Devil Black Shroud
4. Terminus A Quo / Terminus Ad Quem
5. Death Of The Genuine
6. Ende
7. The Hardest Of Comedowns
8. Confluence

Manes
Vilosophe
Година: 2003
Лейбъл: Code666
Държава: Норвегия
Това име навярно говори много на всеки фен на норвежкия блек
метъл. Manes са от тези групи, за които без съмнение казваме,
че са култови. Без значение, че са издали само един албум
и три демота (едно от които изцяло на свои разноски). Те бяха
част от феномена, наречен блек метъл в началото на 90-те и
който не ги е чул, е пропуснал да усети автентичната атмосфера,
която носи тяхната музика!
Vilosophe е техен втори дългосвирещ албум
и първото, което моментално прави впечатление е, че...това
изобщо не е метъл! Доста шокиращо за всеки, който е очаквал
един албум, изпълнен от начало до край с блек излияния и мрачни
песнопения. Най-интересното е, че въпреки тоталния обрат,
който личи явно и в целия артуърк, при Manes водеща остава
атмосферата. Много различна от тази в предишния албум, но
отново специфична. Когато си пуска Vilosophe, човек не може
да слуша само как е изпълнена музиката, той попива изцяло
всички нейни внушения, чудноватото й очарование го държи в
захлас от началото до края. Това е албум пълен със странности
и тесногръдият слушател трудно ще го възприеме от първо слушане.
Или изобщо няма да го възприеме. Това е албум, който трудно
се поддава на категоризация и стилово определение. Трип хоп?
Авангарден рок? Експериментална музика? Истината е някъде
посредата, тъй като има от всичко по малко... Началото е сложено
от ентусиазиран женски глас, който обяснява по телефона надълго
и нашироко развръзката на заплетена история. Включва се вокалът,
който не е нито блек, нито дет, нито пък носи каквато и да
било агресия. Той е истеричен, плачещ, умоляващ, заповядващ,
понякога дори сладникав или механично студен, но в никакъв
случай агресивен в буквалния смисъл на думата. Текстовете
са на английски, няма и помен от норвежки. За сметка на това
последното парче е изцяло на немски - една много интересна
психарийка, представляваща изповедта на млад човек, който
говори за житейските си проблеми - неусетно плахият и разкайващ
се глас добива зверски измерения, кипящ от жестокост, а краят
е сложен от изстрел... Като цяло музиката е сплав от рок,
ембиънт, синт-поп, насечени бийтове и трип хоп. Клавирните
и шумови ефекти само допринасят за разнообразието на Vilosophe,
но с количеството им не е прекалено. Толкова радикална промяна
е рядкост и си струва да се чуе. Manes изглежда са тръгнали
по стъпките на Ulver, а докъде ще стигнат само времето ще
покаже. Несъмнено изключителен албум!
Напомня на: Ulver
Оценка: 12345
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Звучи кофти - каза Форд. - С малко късмет се надявам да бъда достатъчно фиркан, за да не го забележа.
Форд Префект ("Животът, Вселената и всичко остсанало" - Дъглас Адамс)