Spirit of Burgas ден I + Бабфест

По стара традиция така нареченият репортаж тука идва с неопределено, иначе най-често носещо определени финансови загуби (заради това, че просто не носи приходи) на така наречената медия... закъснение. Това по принцип. На практика загубите в нашия случай се изчисляват с нечие и друго търпение, което би могло да рефлектира върху автора, сиреч - мен, като си навлече недоволството на хора, с които го свързват неща, от съвсем друго естество, от каквото парите НЕ са, макар и често да има пряка връзка в наше време. Особено тогава. За щастие ние де юре не съществуваме, а моралната полиция чука на вратите ни отвътре навънка, тъй като не бихме допуснали да се нарушават отношенията колективни ей така. Ако досега някой не се беше замислял... щото аз това съм си мислил. Реално истинският репортаж е в реално време, какъвто частичен направих в Twitter, докато мобилният ми оператор не реши да ме лиши от тази възможност още на втория ден от фестивала. Там накратко, с по няколко думи споменавах в т.н. реално време, чрез sms какво впечатление ми прави я някоя група, я нещо друго от пакета на мероприятието. За какво би чел някой репортаж? За да види какво е изпуснал? Или просто как е било, позовавайки се на доверието, изградено към конкретна медия (в лицето на конкретен автор) на базата на предни публикации? До момента нищо ненормално, нали? "Другите" най-често публикуват възможно най-рано репортажите си, щото е пряко свързано със задържането на максимален брой посещения, което носи нужен за тях доход. Познайте какво - на мен ми е кеф да пиша. А като не ми е, пак познайте какво... И аз обичам да ми плащат за това, което обичам да правя както всички хора по света. Но явно колкото по-забързан става света около мен, толкова повече време ми е нужно... Въпреки това съм съгласен, че близо месец не е малко време, но просто тук не става дума за актуалност. Чели ли сте списания с минала дата? Ако трипнеш - продължаваш, ако ли не - така или иначе няма да си спомниш. Няма и да се върнеш вероятно. Аз обаче смятам да се върна на Spirit Of Burgas и догодина. Щото както каза Иван, в Бургас го направиха, а Варна е хепи - бар ен грил. За 10 години бургаските сцени хванаха мухъл и за 3 дни успяха да наваксат, че и да надминат всички други родни в моите очи в много от критериите. Макар реално Spirit of Burgas да беше нещо като букет от подсцени, основно наши. Честата употреба на първо лице в този параграф го приемете като уводна. И свикнете за по-надолу, ако случайно забрави да си тръгне.

Естествено не мога да пропусна истинското начало, щото цялата работа е малко по-гонзо, отколкото примерно е най-често срещания сценарий - квартирка в центъра при някоя баба, малко плаж преди обяд, фестивалче до сутринта и после, пак така още 2 пъти. Когато Бабата разбра, че ше се случва това нещо премести трупащият си все повече популярност рожден ден от 15ти на 14ти. Забележка: Бабата не дава квартирки в центъра, той не е такъв човек. Мястото като миналата година - чумавата Смокиня, барът - същият, където ставаш официално финансово грозен за отрицателно време. За сметка на това музиката беше супер, пречупена през Rawk'n'Roll филтъра, а всички ветерани, дето се изредиха да свирят преминаха от ветерани в осакатени до сутринта, барабар с останалата аудитория. Барака от Канабис ТВ се е постарал отново да документира тва-онова. И е пет пъти по-добре от професионално скалъпен репортаж, хаха.

Ebanizm откриха със завидна доза хумор, нещо с което повечето през следващите трите дни по сцените на плажа в Бургас чисто и просто еми не могат да се похвалят. Ебанье! Има Шутове, Бръснари, Сърми, почти без изключения, да не изреждам всички.

Естествено на следващия ден с кървави храчки и обезгласен акустирах в Морската (градина) рано следобед, в очакване да получа акредитациония си пропуск. Евала на тая хава с медиите, честно! Сега, не знам колко сме полезни, след като стана ясно, че не гоним висок брой посещения, ами по-скоро високо качество такива, ама така стоят нещата. Навсякъде щъкаха хора с висящи картички на врата от всякакъв сой. С пристигането си видях на входа човек, дето беше първият, който видях и на Смокиня. Все така привидно почерпен. В последствие се разбих от кеф като се оказа, че той вкарва вокалите в новите по-стоунър от всякъв стоунър парчета на Leepra "Моля за Вашите аплодисменти" Deluxe. За това малко по-късно...

Първото нещо, което ме впечатли още след влизането ми беше мащабите на случката. Вярно, доколкото разбирам, има къде-къде по-разпрострени в пространството (и времето) фестивали, ама в моя случай ми беше страшно приятно да видя в съвсем друга светлина едно място, което до ден преди това си се свързваше само с джумбарета и какви ли не нелицеприятни особености на парковия и плажен живот. Под дърветата беше паркиран и превърнат в сцена, точно както бе съобщено в реклама по радио Тангра, камион, малко по-надолу, на така известните пейки зад хотел Приморец се падаше латино сцената, която си беше и доста реге сцена, особено втория ден след Asian Dub Foundation. Още по-надолу, точно зад самото пристанище бе поставена главната сцена, най-голяма по размери и с най-лайнян звук, цък-цък, язък. Като цяло озвучението си беше абсолютно доволно на всички сцени и специални адмирации за Tuborg сцената - евала - след 4 сутринта като духне откъм Бургас, басовете са се чували стабилно в Поморие. Дотолкова, че разни разпространители на стимуланти и други омайващи вещества да се натоварят на коли и да дойдат да разпуснат алтернативно на MTV партито. Непосредствено до пързалката се падаше Music Space сцената, спонсорирана от тея, дето не ми позволиха да отразявам паралелно докрай, както споменах малко по-горе.

Часът наближи 7 и нещо и изтеглените леко по-рано момчета от Odd Crew поради (маловажни за едни, хич за други, доколкото разбрах) организационни промени откриха феста с бутилка Jack в ръка и чисто ново творчество а-ла Down-Corrosion Of Conformity-Crowbar. По-познатите още като бившите Каскадьори най-накрая направиха това, което очаквах още преди последният им албум под старото име - Реката на времето. Евала! И оттук докрая на деня нямаше никакви закъснения на нито една от сцените, така че плановете ви да не отидат на майната си. Нещо, което не можа да се каже са следващите два дни, макар че в крайна сметка се оказа да не е баш голям дерт. Гледаме Gabana и фен клубът им и не особено впечатлени се преместваме да видим кво е тва инди рок, аджеба, в лицето на Hot Club De Paris. За нещастие, въпреки че часът минава 8, хората наброяват някъде между празно и ужасно малко. Въпреки че си заслужаваха да се видят споменатите по-горе (може би по-скоро в друга обстановка), отидох да се впечатля за мое лично учудване от Animassacre. Играта им се казва момче с микрофон, момиче със синтезатор и е сравнително динамична. Предполагам феновете на тази музика като по-запознати може и да пратят някоя и друга тенджера с манджа на адреса им, както съм свикнал да виждам, ама танци имаше.

Gravity Co ми се стори не знаеха колко е точно е g (извинявайте), затова преминах по неволя към Sunrise и шлифованото им от дълги години, формално неподлежащо на промени... шоу. Всъщност са добри. И тъкмо да си кажа "аве минаха 2 часа, а а-ха да се разпърди тука атмосферата", се появиха поомаяните Daily Noise Club, за да припомнят кое точно е рокенрол и как още по-точно звучи, изглежда и е на вкус то. И тука едно евала! Група фотографи се втурнаха да снимат в близък план Петко, докато проверяваше докъде може да стигне кабелът на микрофона от сцената. Така било с медийните звезди вика.

Уникалното на фестивалната атмосфера в случая беше, как имаш реална възможност след суров рокенрол да гледаш малко автентични латино чупки, за които се грижеха Frankie Morales и другите момчета с ризки. Жестоко! Жесток звук! След лека обиколка на сцените и малко Acidtrip (очаквах повече да има общо с името си!) се запознах с музиката на The Sisters of Mercy. Толкова за тях... Припомних си колко много ме изкефиха и Fault още преди години на Татуфест в Хр. Ботев. Адски малко са бандите в нашия район, всъщност дето да могат да свирят бавно. Предпочетох Panican Whyasker пред Alien Industry ипсихолгическият експеримент за пореден път показа, че има неща, за които не съжаляваш, че си избрал без идея да нямаш кво може би си пропуснал в друг случай. Да си призная, никога не бях гледал Нуфри и другите на живо. Толкова животворна рокенрол смес, в такава колективна емоционална кохерентност със сигурност помага за вълни от серотонин. Изключителна връзка между музикантите, инструментите им, самата сцена и публиката. Сърмата и Коптор Микс направиха много по-шарено цялото събитие за около час, като включиха натрупалият известност хит Attpru, несъмнено добра работа по чийто запис е свършил Бъсти от Ebanizm. Шкодата трудно заглушаваше вече жестоко настъпващата Tuborg сцена и както каза Сърмата, в крайна сметка отидохме да се въргаляме в калта с джедаите.

Кал нямаше. Имаше много изкривени лица, танцуващи в еуфория на любимата си музика. Знаем за електронните партита. DJ сетът на Pendulum беше капака на всичко, особено с кавъра си на Voodoo People на странно трупащите нова слава Prodigy. Нов албум тази есен. Самата обстановка беше крайно предразполагаща - море, плаж, музика... почти сюреалистично като се сетиш, че си в Бургас...

В 6 сутринта, когато всичко приключваше някака налягаше депресия. Нещо се губеше фестивалната атмосфера, навярно заради липсата на палатков лагер или чилаут помещения, които да задържат пациентите във физическите рамки на фестивала за постоянно. Колко яко би било...

След 12 часа на въпросното място определено имахме нужда от почивка преди предстоящото идните два дни. Ето малко снимки от сайта на фестивала.

^{Следва продължение...[/url]}